Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 279

София, 22.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:Камелия Маринова
Членове:Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4915/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. Х.-Т. и И. К. Х.-Б. срещу въззивното решение № 260110 от 03.06.2021 г. по гр. д. № 87/2021 г. на Шуменския окръжен съд.
Ответникът по касация Д. А. Д., действащ като непълнолетен със съгласието на родителите си и чрез процесуалния си представител, счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
С въззивното решение, предмет на касация, Шуменският окръжен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт, като вместо него е постановил нов по същество, с който ищецът Д. А. Д., действащ със съгласието на родителите си А. Д. Д. и Г. К. Д., е признат за собственик на южно таванско помещение-стая с тераса, със застроена площ 19,65 кв. м. и ответниците са осъдени на основание чл. 108 ЗС да му предадат владението на описания недвижим имот.
В касационната жалба са изложени следните оплаквания, с които е обоснована очевидната неправилност на обжалваното решение: процесното таванско помещение не е принадлежност към апартамента, който касаторите са прехвърлили на ищеца, липсвала е воля за разпореждане с този обект и с неправилно приложение на чл. 88 Наредба № 5 от 17.05.1995 год. за правила и норми по териториално и селищно устройство.
Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени конкретни въпроси. Представена е съдебната практика на ВКС, в противоречие с която се твърди, че е постановено обжалваното решение: решение № 24/27.04.2020 г. по гр. д. № 1919/2019 г. на първо г. о., решение № 118/07.01.2015 г. по гр. д. № 3138/2014 г. на второ г. о., решение № 81/04.04.2014 г. по гр. д. № 5556/2013 г. на първо г. о. и решение № 211/13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на първо г. о. Представена е и практика на въззивни съдилища.
Ищецът се е легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 22/06.03.2020 г., с който ответниците са му прехвърлили правото на собственост върху процесното таванско помещение.
Ответниците са възразили, че при сключване на сделката не са прехвърлили правото на собственост върху притежаваното от тях южно таванско помещение, представляващо самостоятелен обект. Същите са наследници на К. Х., починал през 2011 г., който се е легитимирал като собственик на апартамент на трети жилищен етаж и на процесното таванско помещение.
По делото е установено, че И. Х. /баща на К. Х./ е притежавал право на собственост върху апартамент на трети жилищен етаж от сграда, за която е бил предвиден самостоятелен застроителен режим по пар. 135 ППЗПИНМ /отм./, състоящ се от две стаи, едната с тераса, хол, кухня с тераса, клозет-баня и входно антре, заедно с изба и северно таванско помещение, при граници за тавана: отдолу – трети жилищен етаж, отгоре-използваем таван, от изток – коридор, от юг – таванско помещение на Т. Г., от запад – пристройката в парцела, от север – тераса, с общи за това таванско помещение и таванските помещения на Г. В. и Т. Г. коридор и тераса, заедно с 0.14313 ид. ч. от общите части на сградата /нотариален акт № 150 от 1968 г./.
Като собственик на апартамент на втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, едната с тераса, хол, кухня с тераса, клозет-баня и входно антре, заедно с изба и южно таванско помещение, при граници за тавана: отдолу – трети жилищен етаж, отгоре-използваем таван, от изток – покрит коридор и таванско помещение на Г. В., от юг – [улица], от запад – пристройката в парцела, от север – таванското помещение на И. Х., с общи за това таванско помещение и таванските помещения на Г. В. и И. Х. коридор и тераса, се е легитимирал Т. С. Г. /нотариален акт № 151 от 1968 г./.
С договор от 10.09.1993 год. И. и С. Х. са дарили на сина си К. Х. апартамент на трети жилищен етаж, заедно с избено помещение № 4 и северното надстроено таванско помещение, при граници: от долу трети етаж, отгоре – използваем таван, от изток-коридор, от юг – таванско помещение на Т. Г., от запад – пристройка в парцела, от север – тераса с общи части за този таван и таваните на Г. В. и Т. Г., коридор и тераса и 0.14313 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж от дворното място.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176/07.07.2000 г. Т. и Д. Г. са прехвърлили на К. Х., техен съсобственик в етажната собственост, правото на собственост върху южно таванско помещение-стая с тераса със светла височина 2.50 кв. м., със застроена площ от 19.65 кв. м., при граници: от изток – общ коридор и И. Й., от юг – [улица], от запад – В. Д., от север – К. Х., отдолу – апартамент на К. Х. на трети жилищен етаж и отгоре – използваем таван, заедно с 1/3 ид. ч. от коридор с тераса на север с общо застроена площ от 11.90 кв. м., при граници: от изток-общо стълбище и И. Й., от юг-таванско помещение на И. Й., от запад-тавански помещения на Т. Г. и К. Х. и отгоре използваем таван, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място. Продавачите са се легитимирали с нотариален акт № 151/1968 г. за собственост върху недвижим имот, в който като прилежащи части към собствения им апартамент на втория жилищен етаж от сградата, са посочени изба и процесното южно таванско помещение.
От нотариален акт за покупко-продажба № 22/06.03.2020 г. се установява, че ответниците са прехвърлили на ищеца правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 6, на трети етаж, в сграда построена в УПИ *, в кв. 183 по плана на [населено място], [улица], с описана застроена площ и граници, заедно с избено помещение № 4, със застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 3 кв. м. и със северното надстроено таванско помещение със застроена площ по данъчна оценка от 35 кв. м., при следните граници: от долу - трети етаж, отгоре – използваем таван, от изток-коридор, от юг – таванско помещение към апартамент, от запад – пристройка, от север – тераса, с обща тераса и коридор за този таван и таваните на Г. В. и Т. Г. и 0.14313 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № 120/1993 год., а съгласно схема № 177041/21.02.2020 год. на СГКК – самостоятелен обект с идентификатор *****.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза сградата е със 7 самостоятелни обекта – 6 апартамента (по 2 на втори, трети и четвърти етаж), един търговски обект на първи етаж и тавански и избени помещения с предназначение – за складови помещения. Северното таванско помещение се състои от едно помещение с един вход от общ коридор за тавански етаж, с прозорец на север към тераса, със застроена площ от 14 кв. м. с височина от 2.50 м., при граници: от север – тераса /с вход от общ тавански коридор и свободен достъп за всички етажни собственици/, от юг – южно таванско помещение, от изток – общ тавански коридор, от запад – калкан, от долу – четвърти етаж, от горе – покрив. В помещението има ел. инсталация, няма видими водопровод и канал и обособена тоалетна, както и няма обособена самостоятелна тераса. Според експерта предназначението му е складово помещение по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Южното помещение се състои от едно помещение и от една тераса /с вход само от южното таванско помещение, няма свободен достъп от общите части/, с един вход от общия коридор, със застроена площ от 19.65 кв. м., при граници от север – северно таванско помещение, от юг – [улица], от изток-общ тавански коридор и тераса, от запад – калкан, от долу – четвърти етаж, от горе – покрив, с височина от 2.50 м., като има ел. инсталация, няма видими водопровод и канал и обособена тоалетна, като предназначението му е складово помещение. Вещото лице е посочило, че няма данни за издадено разрешение за строеж за промяна на предназначението на северния и южния таван в самостоятелен обект или за преустройство в друг обект. И двата тавана са с предназначение – складово помещение. В съдебно заседание експертът е допълнил, че южното таванско помещение би могло да се оформи като жилище само ако може да бъде обособен санитарен възел, но при огледа е констатирал, че няма видими отклонения на сградната канализационна инсталация, която да позволява обособяването на санитарен възел в част от южното таванско помещение. Двете тавански помещения имат обща стена.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х. и Т., ангажирани от ответниците. Първият свидетел е посочил, че чрез агенция „Имоти Т.“, на която е собственик, осъществявал огледи на апартамента. Имотът бил обявен за продажба около половин година преди да бъде закупен от ищеца, бил посещаван от множество потенциални купувачи, но нямало голям интерес към него, тъй като се нуждаел от ремонт. Свидетелят сочи, че купувачите са ходили на 2-3 огледа преди да решат да закупят жилището като на всички огледи е присъствал лично, а на последните огледи е присъствал и свидетелят Т. /съпруг на ответницата С. Х./. При огледите показвал жилището и северното таванско помещение. От продавачите знае, че имат и друго таванско помещение, което гледа на юг, но не го е посещавал и не е виждал документи за собствеността му. Южният таван не е бил предлаган за продажба и огледи не са му правени. Вторият свидетел, който е присъствал на два огледа с купувачите, е посочил, че южния таван никога не е предлаган за продажба. На огледите е пояснил, че южното таванско помещение всъщност представлява таванска стая, която е отделен имот и не се предлага за продажба, тъй като в него се съхраняват вещи.
Въззивният съд е приел следното: не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е станал собственик на апартамент № 6, избено помещение № 4 и северното надстроено таванско помещение със застроена площ от 35 кв. м., при граници на таванското помещение: от долу трети етаж, отгоре – използваем таван, от изток-коридор, от юг – таванско помещение към апартамент, от запад – пристройка, от север – тераса, с обща тераса и коридор за този таван и таваните на Г. В. и Т. Г.. Не е налице спор по въпроса, че праводателят на ответниците К. Х. е закупил от етажните си съсобственици Т. и Д. Г. южно таванско помещение-стая с тераса със светла част от 2.50 кв. м., със застроена площ от 19.65 кв. м., при граници: от изток – общ коридор и И. Й., от юг – [улица], от запад – В. Д., от север – К. Х., отдолу – апартамент на К. Х. на трети жилищен етаж и отгоре – използваем таван. По безспорен начин е установено, че ответниците не притежават друго жилище в сградата. В конкретната хипотеза е от значение дали южното таванско помещение представлява самостоятелен обект, който е бил предмет на сделката от 2000 год., или представлява складово помещение и с договора за покупко-продажба от 2020 год. същите са прехвърлили на ищеца правото на собственост, както върху северното, така и върху южното таванско помещение, като прилежащи обекти към апартамент № 6. Счел е, че за разрешаването на възникналия между страните правен спор, следва да се даде отговор на въпроса дали южното таванско помещение може да бъде предмет на разпоредителни сделки самостоятелно, както и дали е самостоятелен обект или представлява единствено принадлежност към жилище в етажната собственост.
Изложил е съображения, че към момента на сключване на договора от 07.07.2000 год. праводателят на ответниците е бил собственик на апартамент № 6, изба № 4 и северно таванско помещение. Продавачите също са били собственици на жилище в процесната сграда (апартамент на втория жилищен етаж, заедно с изба и южно таванско помещение). Обосновал е извод, че с тази сделка валидно е било прехвърлено правото на собственост върху южното таванско помещение. Таванските и избените помещения в сграда – етажна собственост не са самостоятелни обекти на собственост, а принадлежност към обект и не могат да се придобиват отделно от обекта, към който принадлежат, било чрез правна сделка, било по давност. По изключение таванско помещение може да се придобие по давност или чрез правна сделка отделно от обекта, към който принадлежи, но само от лице, което притежава друг самостоятелен обект в същата сграда и то само ако към обекта, към който принадлежи това складово помещение, по архитектурния проект на сградата принадлежи и друго складово помещение. Доколкото купувачът и продавачите към датата на изповядване на сделката са били собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, а продавачите са имали повече от едно складово помещение към своето жилище – избено и таванско такова, то същите са разполагали с правото да продадат второто си складово помещение - таванското на съсобственик в етажната собственост и не са нарушили изискванията на чл. 83, ал. 1 и чл. 93, ал. 3 от действалата към 2000 год. Наредба № 5/17.05.1995 год. за правила и норми по териториално и селищно устройство, съгласно които жилищните сгради включват жилища с осигурен самостоятелен достъп и с най-малко по едно складово помещение за всяко жилище, което може да се намира във или извън жилището. Посочил е, че правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че преценката дали едно помещение (складов обект, находящ се в тавана или зимника) представлява принадлежност към жилищен обект в сградата в режим на етажна собственост или е самостоятелен обект на право на собственост следва да бъде направена към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ (сделка или придобивна давност), въз основа на който се поддържа, че е придобито правото на собственост от лицето. По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж, е и тази да може да се ползва самостоятелно. Не е споделил изводите на районния съд, че южното таванско помещение представлява самостоятелна стая с тераса и с отделен вход. Посочил е, че на първо място, категорично е установено, че южното таванско помещение се състои от едно помещение и тераса с един вход от общ коридор за тавански етаж. Към помещението има самостоятелна тераса и прекаран ток, но в него няма видими водопровод и канал, няма обособена тоалетна. На второ място, не са открити строителни книжа за извършено преустройство на южното таванско помещение в друг обект, нито има данни за издадено разрешение за строеж за промяна на предназначението му в самостоятелен обект. Съгласно чл. 88 от действалата към 2000 год. Наредба № 5/17.05.1995 год. в подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се проектират жилища, ателиета и складови помещения, както и стаи за ползване от обитателите на жилищата за творческа, научна и друга дейност. Към ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка). За стаите за творческа, научна и друга дейност не се изисква санитарен възел. Не са ангажирани доказателства, обаче, за промяна на предназначението на южното таванско помещение поне в стая за творческа, научна или друга дейност, предвид невъзможността да се прекара самостоятелен санитарен възел. На трето място, южното таванско помещение няма самостоятелен идентификатор. Вярно е, че заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Не е установено към 2000 год. южното таванско помещение да е отговаряло на изискването за самостоятелен обект от какъвто и да е вид по смисъла на цитираната наредба (чл. 45, чл. 83 от същата). През 2000 год. праводателят на ответниците е придобил валидно процесното южно таванско помещение (което се установи, че не е самостоятелен обект), в качеството си на съсобственик в етажната собственост и собственик на друг самостоятелен обект в същата сграда и по този начин това южно таванско помещение е станало прилежаща част към неговия апартамент. Не се установява южното таванско помещение да отговаря на изискванията за самостоятелен обект, съгласно разпоредбата на пар. 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, и към датата на изповяданата разпоредителна сделка с апартамент № 6, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 22/06.03.2020 г. Към датата на тази сделка ответниците вече не са притежавали самостоятелен жилищен или друг самостоятелен обект в сградата, поради което няма как да се приеме, че са собственици на южното таванско помещение, което има предназначение на складово такова и е несамостоятелен обект. Същото като принадлежност към апартамент № 6 е прехвърлено на ищеца с договора за покупко-продажба, по правилото на чл. 98 ЗС – принадлежността следва главната вещ. Освен това в нотариалния акт по сделката, прилежащото към жилището таванско помещение, въпреки че е отбелязано само като „северно надстроено таванско помещение“, е с квадратура 35 кв. м. Същата квадратура е отразена и в удостоверението за данъчна оценка на имота и съответства на сбора от площите на северното и южното таванско помещение.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не се разкрива противоречие с решение № 81/04.04.2014 г. по гр. д. № 5556/2013 г. на ВКС, първо г. о. В същото е възприето, че ако в сградата различни лица притежават самостоятелни обекти, за които по закон е предвидено наличие и на складово помещение, необходимо е такова помещение /независимо дали в тавана или в зимника/ да съществува като принадлежност към всеки самостоятелен обект, т.е. собственикът на всеки един самостоятелен обект да има възможността да ползва такова помещение и да притежава собственост върху него. Придобиването по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова би противоречало на изискването на закона, което е установено като задължително. Само ако в сградата има повече на брой складови помещения отколкото са самостоятелните обекти, би било възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност правото на собственост върху складово помещение, което ползва явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. Именно с цитирания съдебен акт се е аргументирал в мотивите си и въззивният съд, но решаващите му мотиви са изведени от факта, че към момента на сключване на договора за продажба с ищеца, ответниците не са притежавали самостоятелен жилищен или друг самостоятелен обект в сградата, с оглед на което не може да се обоснове, че са останали собственици на процесното таванско помещение, което е с предназначение на складово такова.
Цитираното решение № 24/27.04.2020 г.по гр. д. № 1919/2019 г. на ВКС, първо г. о., е относимо към изясняване на действителната воля на страните чрез тълкуване на уговорките на договора.
В решение № 118/07.01.2015 г. по гр. д. № 3138/2014 г. на ВКС, второ г. о., се разглеждат критериите за преценка на характера и естеството на подпокривното пространство като обща част, а в решение № 211/13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, първо г. о., е изяснен вещноправния статут на таванското помещение.
Обуславящите изводи на въззивния съд са изведени от направения извод, че процесното таванско помещение е принадлежност към жилищен обект, като по изключение през 2000 г. същото е могло да се придобие валидно чрез правна сделка отделно от обекта, към който принадлежи, тъй като купувачът е притежавал друг самостоятелен обект в същата сграда, както и че към обекта, към който е принадлежало това помещение, е имало и друго складово помещение. През 2020 г. ответниците вече не са притежавали самостоятелен обект в сградата и не може да се обоснове заключение, че те са продължили да бъдат собственици на процесния несамостоятелен обект. Същите не са в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика. Практиката на въззивните съдилища и евентуалното противоречие с нея не може да обоснове приложното поле на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Даденото разрешение съответства на възприетото в решение № 80/27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 год. на ВКС, второ г. о., в което е посочено, че съгласно параграф 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния й характер се отнася и за вече построените сгради. От гледна точка обектите на правото на собственост параграф 1, т. 1 от ДР на ЗКИР определя „самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ като обособена част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. При тълкуване на посочените разпоредби във връзка с чл. 39 ЗС се извеждат част от основните характеристики на „самостоятелния обект” на правото на собственост - обособеността от останалите съседни обособени обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Дали един обект е самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на тези конкретни, предварително зададени белези и характеристики, като изводът за статута му зависи и от другите, установени по делото обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай, и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне характера и предназначението на обекта. Заснемането със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелния му характер не се определя от посоченото в кадастралната карта, то подлежи на установяване. Доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти, като такива съгласно нормата на чл. 98 ЗС следват главната вещ. Именно с тези изисквания са мотивирани и изводите на въззивния съд при обосноваване, че процесното таванско помещение е принадлежност към жилищния обект. В случая са липсвали характеристиките: обособеност от останалите съседни обособени обекти на собственост и възможност за самостоятелно използване /достъпът до помещението се осъществява с вход от общия коридор/.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Същото е обосновано с обстоятелството, че процесното таванско помещение не е принадлежност към жилищен обект, с липсата на воля на касаторите да прехвърлят правото си на собственост върху него и с неправилното приложение на нормата на чл. 88 Наредба № 5 от 17.05.1995 год. за правила и норми по териториално и селищно устройство. Не се установява превратно приложение на материалния закон или такова грубо нарушение на процесуалните правила, което да обоснове това основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските в размер на 625 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260110 от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 87/2021 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
Осъжда С. К. Х.-Т. и И. К. Х.-Б. да заплатят на Д. А. Д., действащ като непълнолетен със съгласието на родителите си А. Д. Д. и Г. К. Д., със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 1, адв. Р. К., разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 625 лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: