Р Е Ш Е Н И Е № 351 гр. София, 24 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора МАДЛЕН ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1162 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура и жалби на подсъдимия Л. М. П. и защитника му адв. К. срещу решение № 119/ 03.04.2013 г. по внохд № 106/2013 г. на Софийския апелативен съд. С протеста се оспорва правилността на решението в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия по чл.242 ал.1 б.Д вр. чл.18 ал.1 от НК и е постановена отмяна на конфискацията на преносните и превозните средства. Релевират се касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и се предлага в тази част решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Подсъдимият и неговата защита оспорват осъдителната част на решението, като претендират нарушения по трите касационни основания. Отправят алтернативни искания- да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане в тази му част или да се намали размера на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 230/ 15.10.2012 г. по нохд № 181/2011 г. Благоевградският окръжен съд признал подсъдимия Л. М. П. за невиновен в това, че на 08/09.11.2005 г. направил опит да пренесе през границата на страната стоки за търговски цели в големи размери на стойност 124 603 лв., без знанието и разрешението на митниците, поради което го оправдал по обвинението по чл.242 ал.1 б.Д вр. чл.18 ал.1 от НК. На осн. чл.242 ал.7 от НК отнел в полза на държавата предмета на контрабандата, а на осн. ал.8 от същия законов текст- превозното и преносно средства: товарен автомобил, полуремарке и хладилен контейнер. С присъдата съдът признал подсъдимия за виновен, че на същата дата предложил облага от 10 хиляди евро на длъжностни лица, митнически инспектори, за да не извършат действия по служба и на основание чл.304 ал.1 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 от НК и глоба в размер на 2000 лв. Софийският апелативен съд изменил присъдата в частта й по чл.242 ал.8 от НК и постановил товарният автомобил и полуремаркето да се върнат за собственика [фирма], а хладилният контейнер да остане на съхранение до поискването му от безспорен собственик в рамките на една година от приключване на наказателното производство, след което да се отнеме в полза на държавата на основание чл.112 ал.1 от НПК. В останалата част потвърдил присъдата. По протеста на Софийската апелативна прокуратура. Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, но доводите в протеста са относими само към приложението на материалния закон. Липсват съображения в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото. Това е напълно обяснимо с оглед на обстоятелството, че приетата фактическа обстановка е идентична с изложената в обвинителния акт. Поради това касационният състав не се счита длъжен да развива съображения по бланкетно наведеното касационно основание. Върховният касационен съд намира, че подсъдимият правилно е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.242 ал.1 б.Д вр. чл. 18 ал.1 от НК. За осъществяване на посоченото престъпление следва да е установено по несъмнен начин поведение на дееца, включващо физическо или документално пренасяне на стоки през границата на страна, без знанието и разрешението на митниците. По настоящото дело няма спор, че подс. П. не е пренасял физически стоката, нито е оформил или представил на митническите власти документите по нейното митническо манифестиране. Действията, които могат да изпълнят обективния състав на престъплението са осъществени от шофьора на товарния автомобил, св. Б. П., който е представил на митническите власти документите по вноса на месото, а към тяхното съставяне имат отношение други лица, но не и подсъдимият. Възраженията в протеста, че присъствието на подсъдимия на границата около полунощ, след като е изпълнил поетия ангажимент по предаване на документите на св. П. и опитите му да въведе товара, въпреки установеното несъответствие на вида на месото покриват обективните признаци на възведеното обвинение са напълно несъстоятелни. Софийският апелативен съд правилно е приел, че единственото фактическо действие от страна на подсъдимия, имащо отношение към влизането на стоката в България / предаването на ветеринарната декларация на шофьора на камиона, която е попълнена от св. Н./ представлява куриерска по естеството си услуга и не е достатъчно за извод относно авторството на вмененото престъпление. Прокуратурата се е фокусирала в изложението си и върху оспорване на част от мотивите на въззивния съд, в които той е изложил виждане, че правилната квалификация на фактите по делото е тази по чл.255 ал.1 от НК. Върховният касационен съд намира за безпредметно да обсъжда тези доводи, доколкото въззивният съд ясно е посочил, че подсъдимият няма отношение към осъществяване на фактите, правно значими и за двете престъпления- по чл.242 и по чл.255 от НК. Като последица от оправдаването на касатора по обвинението по чл.242 ал.1 б.Д вр. чл.18 ал.1 от НК въззивният съд правилно е приел за незаконосъобразно приложението на чл. 242 ал.8 от НК. Конфискацията на превозното и преносното средство, послужили за пренасяне на предмета на престъплението е допустима само при осъждане на извършителя на престъплението, тъй като представлява санкция към основните наказания за дееца. Затова касационният състав прие, че не са налице основания за отмяна на решението в атакуваните от прокуратурата негови части. По жалбите на подсъдимия и защитата му. Върховният касационен съд намира за неотносимо към предмета на касационната проверка възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непредявяване на веществените доказателства- хладилният контейнер и конфискуваното месо. Те нямат отношение към престъплението по чл.304 ал.1 от НК, а към контрабандата, за която подсъдимият е признат за невиновен. Предвид на техния вид и количество / около 24 тона месо/ не би могло и да се очаква такова предявяване да се осъществи в съдебната зала, а в съдебния протокол не е отразено искане на страните за извършване на това действие. В оправдателната част решението не е обжалвано от касатора, поради което няма основание за оплакване, свързано с нарушено право на защита. Върховният касационен съд намира за неоснователни оплакванията за допуснати от съда нарушения при проверката и оценката на доказателствата, относими към установяване на фактите по обвинението по чл.304 ал.1 от НК. Внимателният прочит на мотивите към решението показва, че съдът е подложил на проверка всички налични свидетелски показания, съпоставил е съдържанието на заявеното от свидетелите Л. И., К. К. и Л. Л. с дадените от подсъдимия обяснения и е изложил подробни съображения защо кредитира с доверие показанията на митническите служители. Изводът, че именно подсъдимият е настоявал да не се извършва щателна проверка на камиона, че неколкократно е поставил въпрос пред началника на смяната, св. Л. И., какво трябва да направи за отбягване на проверката, намеквайки за някаква сума пари, че продължил да упорства дори след като му било заявено, че проблемът не може да се реши срещу заплащане е изведен на база обективна и добросъвестна оценка на показанията на свидетелите. Инкриминираната сума действително е назована от свидетеля И., но съдът правилно е поставил акцента върху факта, че това е станало в резултат на упоритостта на подсъдимия и желанието на митничаря така да го откаже от намеренията му, а не за да получи реално парите. Еднозначни са показанията на другите двама митничари, че И. нарочно е провел разговора с подсъдимия в тяхно присъствие, че умишлено е споменал такава крупна сума- 10 хиляди евро и когато станало ясно, че касаторът обмисля възможността да набави парите, веднага го уведомил, че заявеното не е сериозно и митническата проверка ще бъде направена. Законосъобразен е изводът на САС, че цялостното поведение на подсъдимия, безспорно установено от събраните по делото доказателства сочи на това, че не митническият служител е искал пари, а П. е предлагал такива на служителите, за да не извършат действия по служба и поради това е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 304 ал.1 от НК. Липсват основания за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимия П.. Софийският апелативен съд внимателно е проверил и обсъдил всички обстоятелствата, значими при индивидуализацията на наказанието, като ги е оценил съобразно действителната им тежест и значение. Мотивирал е становище за неразумна продължителност на наказателното производство, предвид на степента на фактическата и правната му сложност и коректното процесуално поведение на подсъдимия. Законосъобразно е приел, че нарушеното право на бърз и справедлив процес е компенсирано в достатъчна степен със сравнително ниския размер на наложените наказания, определени значително под средния размер на предвиденото в закона, както и чрез приложението на института на условното осъждане. Касационният съд изцяло се съгласява с изразеното от контролираната инстанция виждане и също счита, че продължителността на наказателното производство е съобразено в достатъчна степен при индивидуализацията на наказанията. Искането на подсъдимия за определяне на наказанието по правилата по чл.55 от НК е неоснователно. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119/ 03.04.2013 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 106/2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :