Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 19 юни 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора П.Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 238 по описа за 2020г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подаден протест от прокурор към Окръжна прокуратура – Габрово срещу частично оправдателната въззивна присъда № 1/14.01.2020г. по ВНОХД № 96/2019г. по описа на Габровски окръжен съд. Оспорено е оправдаването на подс.Д. А. М. по възведеното му обвинение да е извършил в съучастие З. А. Ф. и Г. Й. И. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от НК, както и частичното оправдаване на Ф. и И. относно обвинението за съучастие и с подс.М.. В протеста се твърди, че следвало да бъдат кредитирани показанията на св.С. О. и А. М., депозирани пред съда от първата инстанция. Техният анализ водел до извод за пълно съответствие на показанията в установената с обвинението фактическа обстановка. Иска се отмяна на въззивната присъда в частта относно оправдаването на подс.Д. А. М., както и в частта,в която другите двама подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили деянието по чл.131, т.12 от НК в съучастие с М.. В допълнение към протеста се твърди наличие на превратен и необективен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилни правни изводи. Оспорва се установената от въззивният съд фактическа обстановка, тъй като в нея не било установено поведението на всички участници във възникналия конфликт. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред касационната инстанция заявява, че поддържа така подадения протест, ведно с направеното искане за отмяна на присъдата поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подс.Д. А. М., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който оспорва протеста, позовавайки се на разпита на св.Г., на св.М. и на допуснатия свидетел И., който твърдял, че М. е разтървавал биещите се, след което те са се били пръснали. Подс.Ф., призован от затвора, не желаещ да присъства в съдебното заседание, не се явява, представлява се от защитник, който пледира за оправдаването на този подсъдим. Подс.И., редовно призован, не се явява и не се представлява, не представя становище. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 40/27.08.2019г. по НОХД № 475/2018г. подсъдимите Д. А. М., З. А. Ф. и Г. Й. И. са признати в съучастие като съизвършители за виновни да са извършили престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от НК. Били осъдени съответно на 8 месеца лишаване от свобода при строг режим,10 месеца при строг режим и пробация за третия подсъдим за срок от по една година и шест месеца за двете установени пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител. Съдът е присъдил и съответните разноски по делото. С новата въззивна присъда подсъдимият Д. А. М. е признат за невинен и съответно оправдан по възведеното му обвинение да е извършил в съучастие З. А. Ф. и Г. Й. И. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от НК. Подсъдимите Ф. и И. съответно са оправдани по обвинението да са извършили деянието по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от НК в съучастие и с подс.М.. Касационният състав отчете, че правният интерес на осъдените Ф. и И. за участието в настоящето производство се обуславя от наличието на протест срещу тяхното частично оправдаване. Касационният състав счита, че фактите по делото са правилно установени и проведеното въззивно производство е протекло при спазване на процесуалните правила. Не е допуснато претендираното съществено процесуално нарушение, изразило се в превратно тълкуване на доказателствата и тяхното игнориране в отделни части без процесуално основание. Въззивната инстанция е възприела като цяло фактите по делото, установени от съда от първата инстанция. Не се е съгласила единствено с установеното от контролираната съдебна инстанция участие на подс.М. в изпълнителното деяние по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от НК. В тази връзка въззивната съдебна инстанция надлежно се е обосновала, ползвайки всички събрани по делото доказателства и се е произнесла съобразно вътрешното си убеждение. При оценката на обвинителните доказателства, които са посочени предимно като гласни - показанията на свидетелите О., М., З. и О. въззивният съдебен състав не е пропуснал нито едно значимо обстоятелство, отчел е показанията, които сочат М. като извършител, но ги е съпоставил и с обстановката, създадена при инцидента и оказваща влияние на възприятията на пострадалия О., но също така и с свидетелстването му при повторния разпит по време на проведеното въззивно съдебно следствие. Въпреки проявената като цяло несигурност, св.О. е потвърдил за участието на подсъдимите Ф. и И. при нанасянето на побой, но категорично е отрекъл участието на подс.М.. Утвърдил е само присъствието му на мястото на инцидента-„Тоз не съм виждал да ме удря. Той беше с една кола там само.“ – л.7-ми от съдебния протокол от с.з. от 26.11.2019г., стр.64-та от въззивното производство. Показанията на св.М. също са били предмет на внимателно обсъждане и съпоставяне с останалите доказателства по делото, по същия начин е подходено и при оценката на показанията на свидетелите П., М. и Ц.,както и на св.А.. Липсата на достатъчно категорични и убедителни доказателства за участието на подс.М. при нанасянето на побой на постр.О. е причината за крайния извод на решаващата въззивна инстанция, а не неправилната оценка или недооценка на доказателствата, както и твърдяното им игнориране. Такъв процесуален подход касационната инстанция не намери, няма допуснато нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК. Съдът от въззивната инстанция е задължен да оцени всяко едно от събраните по делото доказателства, които трябва да са в пълен обем (впрочем възражение в протеста за недостатъчен обем на доказателствената основа липсва, а настоящият съдебен състав също не намира такава празнота). Но съдът няма задължение да възприеме всяко едно като достоверно и убедително, ако то не е подкрепено от останалите и се явява изолирано. Несъмнено съдът от втората инстанция е била задължен да обсъди участието или не на подс.М. в изпълнителното деяние, за което е обвинен, и това е сторено. Описанието на неговите действия, след като е възприето, че не е участвал в причиняването на увредата на св.О., не е от съществено значение, доколкото се явява неотносимо към обвинението. Изводите за признаването на виновен на подсъдимия трябва да са категорични и несъмнени, да са единствено възможните при спазване на принципа „in dubio pro reo“. Въззивната инстанция е подходила именно по този начин и упрекът към нея за неправилна и превратна оценка на доказателствената съвкупност или на част от нея, съдържащ се в протеста, е изцяло неоснователен. Това е и единственото касационно основание, поради което настоящият съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на съответните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваната въззивна присъда, по тези причини тя в цялост следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 1/14.01.2020г. по ВНОХД № 96/2019г. по описа на Габровски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.