Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 595

София, 13.10.2020г.


Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4630 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат П.П. като процесуален представител на В. К. Г. от [населено място] и на адвокат Г.Ю. като процесуален представител на М. К. Г. от [населено място], област София, срещу въззивното решение на ОС Благоевград от 22.05.2019г. по в.гр.д. № 972/2018г.
Ответникът по жалбата на В. Кр.Г. М. К. Г. е заел становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата на М. Кр.Г. В. К.Г., И. М. Г. от [населено място] и К. К. Г. – малолетна, действаща чрез майка си и законна представителка В. К.Ю. от [населено място], не са подали отговори по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение БОС е обезсилил като недопустимо решението на РС Благоевград от 31.08.2018г. по гр.д. № 367/2015г. в частите, с които е признато за установено по оспорването от ищеца на истинността на положените: в нот.акт за продажба на недвижими имот № ..../......г. подписи на М. С. Г. и на В. Н. Г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписите на тези лица, и в нот.акт за дарение на недвижим имот № ....../.......г. подписи на дарителите М. С. Г. и на И. М. Г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписите на тези лица, и е прекратил производството по оспорване авторството на подписите на посочените лица; отменил е първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена нищожността поради противоречие със закона на сключения с нот.акт №....../.......г. между починалия баща на ищеца К. М.Г. в качеството му на негов законен представител като продавач и М. С..Г. и В. Н.Г. – като купувачи договор за продажба на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху п-л ........ кв....... по плана на Б., който етаж е идентичен със самостоятелен обект в сградата, съответно индивидуализиран, с 1/2 ид.част от мазетата и от тавана, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от М. К.Г. срещу В. К.Г., К. К.Г. и И. М.Г. искове за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на посочения договор; обезсилил е като недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която е прогласена нищожност на договора за дарение, предмет на нот.акт № .../....г., касаеща 5/6 ид.части от 230/530 ид.части от п-л ....-..... в кв..... по плана на Б., и е прекратил производството в тази част; отменил е първоинстанционното решение в частта, с която В. Г., К. Г. и И. М. са осъдени да заплатят на М. Г. разноски над 1600лв. до 3245лв.; потвърдил е първоинстанционното решение в частите, с които е прогласена нищожността поради липса на съгласие на договора за покупко-продажба на самостоятелния обект в сграда, предмет на нот.акт № 172/1991г., и на договора за дарение на 5/6 ид.части от същия имот, и на страните са присъдени разноски за въззивната инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че ищецът и първите двама ответници са наследници /деца/ на починалия през 2013г. К. М. Г., а ответникът И. М.Г. е брат на К. М.Г.. С нот.акт № .../....г. дядото и бабата /родители на К. М.Г./ М. С.Г. и В. Н.Г. дарили на ищеца правото на собственост върху втория етаж, описан по-горе. С нот.акт № .../......г. К. М.Г. като законен представител и баща на малолетния тогава ищец и с разрешение на районния съдия под № ..../......г. продал на родителите си М. и В. Г. дарения от тях на внука им втори етаж за 3226лв. От писмо на служба „Архив“ при РС Благоевград се установява, че не може да бъде извършена справка за това разрешение, тъй като входящият дневник за 1991г. е унищожен поради изтичане на 10 годишния срок за пазенето му. Бракът между родителите на ищеца К. Г. и Г. Г. е прекратен с решение на РС Благоевград от 13.12.1991г., с което родителските права върху М. Г. са предоставени за упражняване на майката. С нот.акт № ..../.....г. /след смъртта на В. Г./ М. С. Г. и И. М. Г. дарили на К. М.Г. собствените си 5/6 ид.части от 250/530 ид.части от п-л ....-.... кв....., ведно с 5/6 ид.части от втория жилищен етаж, от 1/2 от зимника и от тавана на същата сграда. Според заключение на повторна тройна съдебно-графологична експертиза подписите в нот.акт № ..../....г. вероятно не са положени от купувачите М. и В. Г., подписите срещу имена на М. С. в този нотариален акт и в нот.акт №...../.....г. вероятно не са изпълнени от едни и същи лица, и не са установени признаци, свидетелстващи за кражба на подпис.
Въззивният съд е приел, че производства по оспорване автентичността на подписите в нотариалните актове са открити с протоколни определения от 17.02.2016г. , но тъй като искания за това ищецът не е направил в исковата си молба, с която е представил нотариалните актове, развилите се производства са недопустими.
Като неоснователна е оценена претенцията за прогласяване нищожността на договора по нот.акт № ...../.....г. поради противоречие със закона, изразяващо се в сключването на договора без разрешение на районния съд по чл.73 ал.2 СК /отм./, с оглед разпоредителния характер на договора с имот на малолетен. Прието е, че неспазването на тази норма не е основание за нищожност, а е основание за унищожаемост на сделката на основание чл.27 предл.2 ЗЗД, според която разпоредба са унищожаеми договорите, сключени от представители на недееспособни, без спазване на изискванията, установени за тях /за разлика от липсата на особен представител в хипотезата по чл.16 ал.6 ГПК /отм./. Тъй като претенцията не е за унищожаване, е безпредметно да се обсъжда дадено ли е било или не разрешение по чл.73 ал.2 СК /отм./.
Като основателно е оценено второто поддържано основание за нищожност на договора по нот.акт № .../.......г. – липса на съгласие. Този порок е налице, тъй като договорът не е подписан от купувачите с оглед заключението на повторната тройна СГЕ. Изводът е направен предвид констатациите на вещите лица за нарушение на повърхностния слой на хартията на нот.акт от .....г. в областта на ръкописно изписаната дата „четвърти март“, като първият текст е бил „деветнадесети февруари“, за механични нарушения на хартията и при напечатания текст „недвижим имот“, както и предвид изявленията на вещите лица в о.с.з., че нямат колебание в извода си, че подписите не са положени от М. и В. Г.. Прието е поради това, че е въпрос на професионална терминология използваният от вещите лица в писменото им заключение израз „вероятно не са положени от тях“. При това положение като неоснователно е оценено оплакването във въззивната жалба на В.Г., че този факт не е доказан пълно и главно от ищеца.
По същите съображения е приета за нищожна, но само в частта относно втория етаж, и сделката по нот.акт № ..../....г. – липсва съгласие – волеизявление на дарителите, изразило се в неподписването от тях на нотариалния акт. Относно прехвърлените с договора 5/6 ид.части от парцела ищецът няма правен интерес от предявените искове – предмет на придобитото от него право на собственост не е УПИ-то, поради което разпореждането с него не рефлектира в правната му сфера.
Като неоснователно е оценено оплакването на В. Г. във въззивната му жалба, че след като ищецът не е поискал откриване на производство по оспорване истинността на нотариалните актове, съдът и страните са обвързани от материалната им доказателствена сила. Прието е, че това не лишава страна от възможността да оспори действителността на сделката по нотариалния акт, тъй като твърденията за необективиране в акта на воля на една от страните да я сключи запълват фактическия състав на основанието за нищожност. С оглед на това не е необходимо страната да оспорва акта по реда на чл.193 ГПК, за да навежда възражението си за нищожност на сделката. При това положение, ако съдът установи поддържаното основание за нищожност, той не е обвързан от формалната доказателствена сила на нотариалния акт.
Касационната жалба на ищеца е срещу въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено във връзка с оспорването на автентичността на подписите за купувачи в нот.акт № ..../......г. и на подписите за дарители в нот.акт № ...../.....г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за признаване нищожността на нот.акт № ....../.....г. поради противоречие със закона, и в частта за разноските.
Касационната жалба на В. К.Г. е срещу въззивното решение в частите, с които са уважени исковете за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договора за продажба по нот.акт № ..../......г. и на договора за дарение по нот.акт № ...../.....г.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът-ищец сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. В кой момент ищецът следва да заяви искане за откриване на производство по чл.193 ГПК – с исковата си молба, или след като и ако ответникът заяви, че ще се ползва от приложените към исковата молба документи, или след като съдът постанови доклада си по чл.146 ГПК и разпредели/укаже доказателствената тежест на страните – в противоречие с практиката на ВКС /сочи се и едно решение на ВАС/ и в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2. Има ли въззивният съд правомощие съобразно чл.269 ГПК да се произнася по въпроси, които не са заявени от жалбоподателя – в противоречие с т.1 и т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК – въззивното решение в обезсилващата му част било недопустимо поради произнасянето от въззивния съд по въпроси и искания във връзка с производството по чл.193 ГПК, които не са заявени с въззивната жалба на В. Г.; 3. При липса на заявени оплаквания във въззивната жалба относно открито производство по чл.193 ГПК следва ли въззивният съд да се произнася по допустимостта и валидността на подобно произнасяне; 4. Разпоредбата на чл.73 ал.1 СК /отм./ от публичен ред ли е била към 1991г., императивна норма ли е – в противоречие с практиката на ВКС – съдът следвало да приложи императивната материалноправна норма на чл.26 ЗЗД, дори и нарушението й да не е наведено от страната.
В изложените по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на В. Кр.Г. се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК с решението си за прогласяване нищожност на договора по нот.акт № ...../.....г. поради липса на съгласие, въпреки че такава претенция не е предявена, както и произнасяне по въпросите: 1. Налице ли е липса на съгласие по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, когато изобщо не е изразена воля – в противоречие с ТР № 5/2014г. на ОСГТК; 2. Как следва да се разбира липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД – в противоречие с практиката на ВКС, според която под липса на съгласие законът имал предвид съзнателна липса на воля; 3. Липсата на положен подпис представлява ли липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД – в противоречие с практиката на ВКС; 4. Задължен ли е съдът да следи служебно за нищожност на договора /съдът прогласил нищожността на договорите поради липса на съгласие, без да е въведено такова основание - в противоречие с практиката на ВКС; 5. Какви са правните последици, когато договорът не е подписан от страната – незавършен фактически състав или нищожност поради липса на съгласие – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /поради липса на практика/.
ВКС намира, че не е налице соченото от касатора-ответник основание по чл.280 ал.2 пр.второ ГПК /в този смисъл е и поставеният от него под № 4 въпрос/ за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в уважителната му част. Въззивният съд се е произнесъл съобразно посочените в исковата молба обстоятелства, на които е основана претенцията, и петитум по отношение на договора по нот.акт №..../.....г. – за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на дарителите М. С.Г. и В. Н.Г., тъй като те не са подписали договора. Без значение в тази връзка е дадената от ищеца правна квалификация на предявените искове /по чл.26 ал.1 пр.2, пр.3 и пр.5 ЗЗД/, тъй като това е задължение и правомощие на компетентния да разреши спора съд.
Касационно обжалване на въззивното решение в уважителните му части и в частта за разноските по касационната жалба на В. К.Г. следва да бъде допуснато по поставените въпроси под номера 1, 2, 3 и и 5, обединени под един „налице ли е липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, когато договорът не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като в сочената практика на ВКС /ТД № 5/2014г. на ОСГТК, , решения по гр.д. № 569/2010ж., по т.д. № 3768/2014г. ІІ ТО, по гр.д. № 5252/2014г. ІV ГО, по гр.д. № 11/2003г. І ГО, по т.д. № 50394/2016г. ІV ГО/ такова разрешение не е дадено.
По първия въпрос, поставен в изложението на касатора-ищец, със сочената съдебна практика не се обосновава твърдяното от него основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обезсилващата му част във връзка с приложението на чл.193 ГПК. Решението на Върховния административен съд по адм.д. № 7043/2012г. не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. А даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос не е в противоречие с това по ТР № 5/2012г. на ОСГТК и по решение по гр.д. № 1208/2011г. /със соченото определение по ч.гр.д. № 38/2011г. ІV ГО не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, поради което то не представлява практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, според които правото да се оспори истинността на представен по делото документ може да се упражни в срока по чл.193 ал.1 ГПК – най късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна е представила документа. В случая оспорените от ищеца нотариални актове той е представил още с исковата молба.
Вторият и третият поставени от ищеца въпроси не са от значение за изхода на спора по делото. В съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се е произнесъл в случая по приложението на чл.193 ГПК, тъй като във въззивната жалба на В. К.Г. са заявени изрично оплаквания относно откритото производство по чл.193 ГПК /в пункт Трети на тази жалба/. Следва да се има предвид и задължението на съда да подлага на преценка валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт и без наведени във въззивната жалба оплаквания.
ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато и на въззивното решение в отхвърлителната му част по претенцията за нищожност на договора по нот.акт № ..../.....г. поради противоречие със закона за преценка за значението на противоречието между обстоятелствата, на които този иск е основан, и петитума по него относно допустимостта му по касационната жалба на М. К.Г., както и в частта за разноските.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:


ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград, ГО, втори въззивен състав, № 2333/21.05.2019г. по в.гр.д. № 972/2018г. в отхвърлителната и потвърдителната му части и в частите за разноските по касационните жалби на М. К. Г. и В. К. Г..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград, ГО, втори въззивен състав, № 2333/22.05.2019г. по в.гр.д. № 972/2018г. в обезсилващата му част по касационната жалба на М. К. Г..
УКАЗВА на М. К. Г. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 133лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанията касационната жалба ще му бъде върната.
УКАЗВА НА В. К. Г. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 266лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанията касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.

След осъществяване на процедурата по изпълнение от страните на дадените им указания делото да се докладва за преценка на следващите се процесуални действия по него.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: