Р Е Ш Е Н И Е   № 374   София, 22 октомври, 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                            ЕЛЕНА АВДЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова  и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 412/2009 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.   Защитникът на осъдения В. М. П. е направил искане за възобновяване на н.о.х.д. № 761/2008г. по описа на Районен съд- Петрич, отмяна на влязлото в сила решение № 253 от 18.06.2009г. по в.н.о.х.д. № 185/2009г. на Окръжен съд- Благоевград и постановяване на решение, с което подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. В искането се сочат допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК , които се поддържат и в съдебното заседание. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно само в частта му относно правилното приложение на материалния закон. Твърди , че съдът не е приложил действащия към момента на извършване на деянието по- благоприятен закон- чл.235, ал.6 НК, поради което и влязлото в сила решение следва да се измени, деянието преквалифицира по чл.235, ал.6 НК, и се наложи наказание „глоба”.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното:   Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер , в предвидения в чл.421`, ал.3 НПК шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, който не е проверяват по касационен ред.   Разгледано по същество искането е частично основателно, макар и не по посочените в него съображения.   Благоевградският окръжен съд с решение № 253 от 18.06.2009г. по в.н.о.х.д. № 185/2009г. е потвърдил присъда № 275 от 23.03.2009г. постановена по н.о.х.д. № 761/2008г. на Районен съд гр. П.. С присъдата подсъдимият В. М. П. е признат за виновен в това, че на 24.10.2006г. в местността „ Златинов рид”, землището на с. Д., общ. Петрич, представляваща отдел 92”б” на ДГФ, без редовно писмено позволително е извозил 3 куб.м. дъбови дърва за огрев на стойност 126лв., поради което и на основание чл.235, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК е осъден на „ пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация” по настоящ адрес, „задължителни срещи с пробационен служител” и двете за срок от една година и „глоба” в размер на 1000лв. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението, че без редовно писмено позволително е отсякъл 3куб.м. дъбови дърва за огрев. На основание чл.235, ал.7 НК предмета на престъплението е отнет в полза на държавата. На основание чл.70, ал.7 НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи остатъка от наложеното му по н.о.х.д. № 315/1997г. на Благоевградския окръжен съд наказание в размер на две години, осем месеца и 14 дни, от което е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок от четири години, считано от 21.09.2005г. Доводът на осъдения, за постановяване на въззивното решение при допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.422, ал.1,т.5 във вр. чл.348, ал.1, т. 2 НПК , е неоснователен. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК се обосновават с „ повърхностен анализ на събраните по делото доказателства”, несъответствие на мотивите на решението с изискванията на чл.339, ал.2 НПК и признаване на подсъдимия за виновен в нарушение на чл.303, ал.2 НПК. Възраженията не намират опора в данните по делото, поради което и настоящият състав не ги възприема. В съответствие с предмета и пределите на въззивното производство въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната присъда. Макар по същество да е приела фактическите положения на първоинстанционния съд, тя е извършила и своя преценка на всички събрани по делото доказателствени средства, като е посочила и защо не възприема доводите, наведени с въззивната жалба за основателни. Преценката на доказателствената маса е извършена в съответствие с процесуалните изисквания, поради което и не е налице порок при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. Последните са приети за установени на базата на всички гласни и писмени доказателства, като в противоречие с тях са единствено обясненията на подсъдимия. Правилно и двете инстанции са приели,че обясненията на подсъдимия не са достоверни и те са израз на негова защитна теза, поради което настоящият състав намира, че с отхвърлянето им не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Такова би било налице само ако съдът не бе изложил в мотивите си съображения , така както изисква чл.305, ал.3 НПК. Настоящият състав намира, че правилно обясненията на подсъдимия са изключени от доказателствените материали въз основа на които съдът е приел за установени фактите по делото. Така по несъмнен начин е опровергано твърдяното от подсъдимия, че дървата за огрев, за които той е имал издадено разрешително за извозване, са идентични с констатираните при извършената му проверка от свид. Атанасов и М. Безспорно установено е, в т.ч.частично и от обясненията на подсъдимия, че товаренето и маркирането на дървата за огрев, за които е приложено позволително за извоз/ превоз/ от 24.10.2006г. на Държавно лесничейство- Първомай, не се отнася до инкриминираните дърва за огрев. Свидетелските показания са еднопосочни както по отношение вида на дървата, така и по отношение количеството им. От съществено значение са твърдяните от свид. Драмжиев обстоятелства, че поръчаните, а впоследствие и заплатени от него дърва са докарани и разтоварени от подсъдимия в ранния следобед ,а по количество съответстват на позволителното за сеч и извоз- около 6 кубика, колкото сочи в показанията си свид. Сугарев, извършил маркиране на дървата и заверил позволителното за извоз. Същественото различие във вида и количеството на дървата, които са били доставени на свид. Драмжиев и установените при извършената от контролните органи в 17.30 часа на 24.10.2006г. проверка, правилно е било преценено от двете инстанции. Това различие налага единствения верен отговор, че подсъдимият е извозил дървата, за които е и приложеното по делото позволително, след което е натоварил повторно, вече с 3 куб.метра и именно при това извозване е заловен от контролните органи. Приетите за установени факти касаещи основния въпрос по делото, относим към съставомерността на деянието- налице ли е редовно писмено позволително са изведени от събраните гласни доказателства и не са основани на предположения. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на съдебните актове не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна по реда на възобновяването и връщане делото за ново разглеждане. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, а.1,т.1 НПК се свеждат до неправилни изводи относно липсата на предпоставки за приложение чл.9, ал.2 НК. Твърди се, че съдебната практика е категорична, че „ при маловажния случай по чл.9, ал.2 НК извършеното деяние не е престъпно поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно незначителна. Това твърдение е невярно и с него по същество се смесват понятията „маловажен случай” и „малозначителност” по чл.9, ал.2 НК. Законът в чл.93,т.9 НК е дал легално определение на понятието „маловажен случай” и то се отнася за всички престъпления , за които е предвиден по- леко наказуем по този признак състав, докато при наличието на посочените в чл.9, ал.2 НК предпоставки, деянието не е престъпно, макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление. Приложението на тази разпоредба изисква преценка дали деянието е толкова малозначително, че не е обществено опасно или пък обществената му опасност е явно незначителна. Въззивният съд, пред който е бил правено същото възражение правилно е приел, че не са налице предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 НК и в подкрепа на извода си правилно е посочил, че стойността на предмета на престъплението не е единственото обстоятелство, което има значение при решаването на този въпрос. Настоящият състав намира, че обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл.235 НК са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една по- висока степен на обществена опасност на деянието, което пък изключва възможността от приложение на чл.9, ал.2 НК. Неправилно обаче решаващите инстанции при приетите за установени фактически обстоятелства са квалифицирали деянието по чл.235, ал.1 НК. Стойността на предмета на престъплението, извършено на 24.10.2006г., възлиза на 126лв. и тя представлява „маловажен случай” по смисъла на закона. Към този дата с извършената законодателна промяна е действала новата разпоредба на чл.235, ал.6 НК, поради което и съдът е следвало да преквалифицира извършеното по чл. 235, ал.6 НК и му определи наказание за това престъпление. Като не е сторил това въззивният съд е допуснал нарушение на закона, което настоящата инстанция може да отстрани в производството по възобновяване. Преквалификацията на деянието в по- леко наказуемо налага и определяне на ново наказание. С оглед предвидените в закона алтернативни наказания- лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева, настоящият състав намери че целите на наказанието, както и правилно преценените от двете съдебни инстанции смекчаващи отговорността обстоятелства дават основание за извод, че с наказание от 200лв.”глоба” ще бъде постигнат целения с чл.36 НК резултат. Водим от гореизложеното и на основание чл.425,ал.1,т.3 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 185/2009г. на Окръжен съд- Благоевград, ИЗМЕНЯ присъда № 275 от 23.03.2009г. на Районен съд- Петрич, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия В. М. П. по чл.235, ал.6 НК и при условията на чл.54 НК му определя наказание „глоба” в размер на 200лв. Оставя в сила присъдата и решението в останалата им част. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: