Р Е Ш Е Н И Е № 340/12 София 08.01.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1295 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Надежда И. В. чрез пълномощник адв.Р. К. против решение № 121 от 5.05.11г.по в.гр.дело № 66/11г.на Апелативен съд – Велико Търново в частта,с която е отменено решение № 561 от 26.11.10г. по гр.дело № 501/10г.на Окръжен съд- Плевен и вместо него е постановено друго,с което Н. В. е осъдена да заплати на Б. [фирма] –София сумата 59 886 лв,представляващи причинена имуществена вреда в резултат на неправомерното изпълнение на дейността й като частен съдебен изпълнител,ведно със законната лихва,считано от 2.06.10г.до окончателното изплащане,лихва за забава в размер на сумата 26 655.53 лв за периода от 20.02.07г.до 10.06.10г.В отхвърлителната част въззивното решение е влязло в сила. С определение № 431 от 5.04.12г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: дали за взискателя настъпва вреда вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ,в резултат на които не е събрано своевременно присъденото вземане при продължаващо висящо изпълнително дело по събиране на вземането и дали отговорността на ЧСИ в тези случаи е субсидиарна спрямо отговорността на длъжника за изплащането на дълга и същата следва да се реализира само в случай,че вземането е несъбираемо от длъжника. Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр.София моли решението да бъде оставено в сила. Третото лице-помагач З. [фирма] счита,че жалбата е основателна. Третото лице – помагач Р. Г. В. не заявява становище. В отговор на въпроса,по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,Върховният касационен съд намира следното: В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., ІV г.о.; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. и решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о./е прието, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Настоящият състав приема,че отговорността на ЧСИ не е субсидиарна спрямо тази на длъжника.Двата вида отговорности са самостоятелни и произтичат от различни юридически факти.Отговорността на ЧСИ по своя характер е деликтна и се реализира ако е налице негово незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му независимо от тази на длъжника по изпълнителното производство.За възникване отговорността на ЧСИ законът не предвижда обвързаност със събираемостта на вземането.Несъбираемостта на вземането може да бъде от значение при определяне размера на вредата,когато тя се изразява в невъзможност кредиторът да събере вземането си. Предвид дадените отговори на въпросите,по които е допуснато касационно обжалване,и данните по делото,настоящият съдебен състав на ІV г.о.на ВКС намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че действията на жалбоподателката по приложението на чл.354 – чл.358 ГПК/отм./,както и на чл.383 и чл.384 ГПК/отм./ са неправомерно предприети от нея в качеството й на частен съдебен изпълнител,като увреждането на ищцовата банка се явява пряка и непосредствена последица от тях.Изложил е съображения,че банката има качеството на ипотекарен кредитор,чието вземане към „З.”София е обезпечено с договорна ипотека върху процесния имот,собственост на длъжника по изпълнителното дело СД”Е. и Р.М. и с.”гр.София.Същият по право е присъединен взискател - чл.389 ал.1 ГПК/отм./и има правата по чл.354 ал.1 ГПК/отм./ и чл.355 ГПК/отм./Съдът е счел,че освобождаването на взискателя Р. В. от внасяне на предложената цена от 66 000 лв е незаконосъобразно,тъй като не е единствен взискател. Невнасянето на цената и непостъпването й по сметката на съдия-изпълнителя за разпределяне е лишило банката от възможността да се удовлетвори предпочтително,макар и частично за своето вземане по договора за банков кредит.Относно размера на причинената вреда въззивният съд е приспаднал от претендираната сума от 66 000 лв направените от взискателя Р. В. разноски в размер на 6114 лв и така е определил сумата 59 886 лв,която банката би получила в резултат на разпределяне на постъпилата предложена цена по сметката на ЧСИ.Присъдил е и сумата 26 655.53 лв лихва за забава върху тази сума за периода от 20.02.07г./датата,на която банката като присъединен взискател е депозирала молба пред ЧСИ ведно с копие от изп.лист/до 1.06.10./предявяване на иска/. Изводът на въззивния съд,че е налице незаконосъобразно процесуално действие от страна на жалбоподателката,изразяващо се в освобождаването на купувача от внасяне на предложената цена при проведената публична продан и непостъпването й по сметка на съдия изпълнител за разпределение, е правилен.С протокол от 3.01.07г.жалбоподателката,в качеството й на ЧСИ, е обявила взискателя Р. В. за купувач на имота при предложена от него цена 66 000 лв.Същият е бил освободен от внасяне на цената,тъй като размерът на вземането му съгласно представения изпълнителен лист от 9.07.04г.надвишавал цената на имота.Когато взискателят е един или пък сумата,постъпила по изпълнителното дело,е достатъчна за пълното удовлетворяване на всички взискатели,разпределение не се извършва.Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнително производство и недостатъчност на сумата,постъпила от изпълнението за цялостно удовлетворяване на всички кредитори. Настоящата хипотеза е такава. Взискателят Р. В. не е бил единствен.Ищцовата банка като ипотекарен кредитор е присъединен взискател по право – чл.389 ал.1 ГПК/отм./и с оглед разпоредбата на чл.136 т.3 ЗЗД е с привилегировано притезание.От назначената икономическа експертиза по делото е установено,че към 3.01.07г.вземането на банката от главница и лихви,макар и частично погасено по друго изп.дело, е в по-голям размер от предложената сума от 66 000 лв,а както бе посочено по-горе и вземането на В. също е в по-голям размер.Неоснователен е доводът на жалбоподателката,че банката не е представила изпълнителен лист,поради което за нея не е възникнало и правото да получи продажната цена.С постановление от 28.06.05.на държавния съдия изпълнител /л.31 от изп.дело/ [фирма] е приета за присъединен взискател по делото,тъй като имотът,срещу който е насочено изпълнението е за обезпечено вземане на банката по договор за кредит със [фирма] [населено място].Както правилно е приел въззивния съд,липсата на изпълнителен лист на банката за вземане към [фирма] не е от значение,тъй като тя разполага с изпълнителен лист за вземане срещу [фирма],приложен по изп.дело.Следователно вследствие незаконосъобразните процесуални действия на ЧСИ за ипотекарния кредитор е настъпила вреда,изразяваща се в лишаването му от възможността да се удовлетвори от събраната от публичната продан сума,т.е.пропуснал е да осъществи една полза – да увеличи имуществото си,макар да са съществували всички изгледи за това.Обезщетението за вредите,причинени при непозволено увреждане,трябва да обхваща и всички бъдещи вреди,включително пропуснатата полза,но доколкото е сигурно,че такива действително ще настъпят.При положение,че вземането на банката е несъбираемо, вредата действително би се съизмерила със сумата,която ЧСИ е била длъжна да събере преди възлагането на имота от обявения за купувач взискател и да преведе в полза на банката за погасяване на привилегированото вземане,обезпечено с ипотека.Но ако дългът е събираем и банката реализира притезанието си спрямо длъжника вредата следва да се обоснове с лихвоносния характер на паричното имущество,което би постъпило в нейния патримониум след проданта,и е в размер на законната лихва върху тази сума, ако беше депозирана на влог. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че обжалваното решение като постановено при неточно приложение на материалния закон/чл.82 ЗЗД/следва да бъде отменено в осъдителната му част.Доколкото по делото не са събрани доказателства за размера на лихвата върху сумата 59 886 лв ,ако беше на влог, за времето от влизане в сила на възлагателното постановление до настоящия момент, с оглед разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд,който да определи с помощта на вещо лице размера на обезщетението. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 121 от 5.05.11г.,постановено по в. гр.дело № 66/11г.на Апелативен съд – Велико Търново в осъдителната му част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.