Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост * доказателствена сила на частен документ * обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа


2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 142

София, 05.06.2013 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 419/2012 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Ж. С., срещу решение №1550 от 17.10.2011 год. по гр. дело №973/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 30.06.2010 г. по гр. дело №1634/2007 г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на П. П. П. на основание чл.49 ЗЗД 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че [фирма] трябва да носи отговорност за вредите, причинени на ищеца, настъпили в резултат на противоправното поведение на неговите служители, които не са го изключили от списъците на длъжниците. В резултат на това ищецът е получавал от [фирма] писмени покани за изпълнение на задължение от 137.35 лв. и е бил посещаван от служители на дружеството, които го предупреждавали за наличието на това неизплатено задължение. Последното дружество въз основа на договор с касатора е трябвало да организира събиране на неизплатени суми от клиентите на [фирма]. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 10 000 лв.
К. е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че [фирма] трябва да носи отговорност за вредите, причинени на ищеца, настъпили в резултат на противоправното поведение не на неговите служители, а на такива на друго дружество – [фирма]. Последното дружество е пряк въложител на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД. Освен това присъденото обезщетение от 10 000 лв. не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба П. П. П., [населено място], оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца Р. И. С., [населено място], не е заявил становище.
С определение №18 от 04.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1550 от 17.10.2011 год. по гр. дело №973/2010 г. на Софийския апелативен съд по процесуалноправните и материалноправните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на съда да обсъди всички доказателства за наличие на причинна връзка между деянието и претърпените неимуществени вреди, както и при определянето размера на дължимото обезщетение.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения:
По делото е установено, че Р. И. С. е съставил неистински частен документ – договор за мобилни услуги, на който е бил придаден вид, че е изготвен от ищеца П. П. П. и го е употребил, за да докаже, че съществува право за ползване на всички далекосъобщителни услуги, предлагани от касатора. С това е осъществил състава на престъплението по чл.309, ал.1, пр.1 НК. Признат е за виновен с одобрено от съда споразумение по реда на чл.384, ал.1 НПК на 26.05.2008 г. На 15.07.2005 г. ищецът е уведомил [фирма], че получава сметки за телефонни номера, без да е сключил лично или пък е упълномощавал други лица да сключват от негово име договор за предоставяне на телекомуникационни услуги.За периода от 14.07.2005 г. до 30.06.2011 г. ищецът е получавал покани да погаси просрочените си задължения от 137.35 лв. По силата на договор, сключен на 10.06.2002 г., между касатора от една страна като възложител и [фирма] от друга страна като изпълнител, последното дружество се е задължило да организира с всички позволени от закона средства събирането на неизплатени суми /абонаментни такси и такси за проведени разговори/ от клиенти на възложителя, закъснели с плащането повече от 60 дни, съгласно предоставени от възложителя списъци.
При тази безспорно установена фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на касатора по чл.49 ЗЗД. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Изложеното не се променя с нищо, ако изпълнителят на свой ред превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или служители. Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата./решение №465 от 28.12.2012 г. по гр. дело №1211/2011 г. на ВКС, IV г.о./
Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. От ищеца неправомерно е търсено изпълнение на несъществуващо задължение от 137.35 лв. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът е бил много разстроен от получаването на покани за плащане на сметки за телефон, който не е ползвал. Станал е нервен, избухлив и припрян. По делото не е установено обаче по несъмнен начин от това противоправно поведение да са му причинени увреждания, имащи трайни последици за психичното и физическото му състояние. С оглед на това следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 2 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частите, с които искът е уважен за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв. и са присъдени деловодни разноски. искът трябва да се отхвърли за сумата 8000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 238.67 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение №1550 от 17.10.2011 год. по гр. дело №973/2010 г. на Софийския апелативен съд в частите, с което е отменено решение от 30.06.2010 г. по гр. дело №1634/2007 г. на Софийския градски съд и [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на П. П. П. на основание чл.49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв. и 1 276.67 лв. деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. П., [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. П. П., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 238.67 лв. деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1550 от 17.10.2011 год. по гр. дело №973/2010 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца Р. И. С., [населено място].



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.