5 РЕШЕНИЕ N 141 София, 30.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА Мария Славчева при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 657-2009 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. П. от г.Е. срещу въззивното решение от 9.03.09г. по г.д.№ 2382/08год. на СГС, ІV-то „Д” г.отд., с което е отменено първоинстанционното решение от 20.05.08 год. по г.д.№ 24440/07г. на СРС, ГК, 53с-в и вместо него е постановено друго, с което се осъжда Б. П. П. от г.Е. да заплати на З. И. на основание чл.402 ТЗ/сега отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата 2508.44 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.12.07г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че въззивната инстанция е постановила своето решение в противоречие на закона/чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховане/КЗ/ във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ/, тъй като е приела в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, че в конкретния случай придаденото на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ обратно действие с цит. пар.143 ПЗР на КЗ не може да породи целените правни последици. Касаторът в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обосновава допустимост на касационното обжалване с противоречие с практиката на ВКС и съдилищата на атакуваното въззивно решение като сочи такава в касационната жалба, както и това, че същественият материалноправен въпрос, който е разрешен неправилно е този относно приложимостта на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ за конкретното застрахователно правоотношение. Ответникът по касационната жалба З. И. поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Предмет на делото е иск, предявен от З. И. срещу Б. П. П. от г.Е. на основание чл.402 ТЗ /отм./ за сумата 2508.44лв., ведно с лихви и разноски. Безспорно е установено от данните по делото, че на 8.09.04 год. при управление на л.а.ВАЗ с рег.№ У8219А, управляван от Б. П. П. той като делинквент е причинил ПТП по непредпазливост. От него са произтекли вреди за л.а.„Ровер 214” с рег.№РВ9191ХМ , застрахован по договор за имуществено застраховане „каско” при З. И.. Последният в качеството си на каско-застраховател е изплатил на 8.11.04 г. застрахователно обезщетение на собственика на увредения л.а.„Ровер 214”, обстоятелство породило правото му да встъпи в правата на застрахования по договора за застраховка „каско”, както и правния му интерес да предяви регресен иск на основание чл.402 ал.1 ТЗ/отм./ срещу делинквента Б. П. П., причинил процесното ПТП по непредпазливост за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение на собственика на увредения л.а.„Ровер 214”, ведно със законните лихви и разноски. Ответникът по така предявения иск Б. П. П. от г.Е. не е оспорил фактите и обстоятелствата, установяващи настъпилото ПТП и произтеклите от него имуществени вреди, но е възразил, че към датата на ПТП/деликта/ 8.09.04 год. е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” със З.”, сега „Х.”АД/в несъст./, което е юридическото лице пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск, а не делинквента. Първоинстанционният съд е приел това възражение за основателно и е отхвърлил изцяло иска, позовавайки се на нормата на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ, която е приел за приложима за конкретното правоотношение между страните по делото. Точно обратното е постановил въззивният съд, приемайки неприложимост на цит. чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ, който в противоречие с Конституцията преуреждал с обратна сила заварени правоотношения, вкл. породени регресни права, възникнали при действието на отменена правна уредба-чл.399 ТЗ/отм./, чл.402 ТЗ/отм./, чл.405/отм./ и чл.407 ТЗ/отм. С определение №249/4.05.10г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обуславящия материално правен въпрос, от който зависи изхода на спора е този дали пар.143 ПЗР на КЗ намира приложение за регресни права, които са вече възникнали към датата на влизането му в сила. В тази връзка следва да се има предвид, че със З., обн. в Д.в.бр.97/23.11.07год. е изменена разпоредбата на чл.213 ал.1 КЗ. С новелата на чл.213ал.1изр.4-то КЗ се урежда по нов начин регресното право на застрахователя по договор за застраховка „каско”. То включва освен правото да се иска изплатеното обезщетение, но и обичайните разноски за неговото определяне. Правото на регресно вземане на застрахователя по договор за застраховка „каско” срещу делинквента вече е субсидиарно-платилият застраховател по договор за застраховка „каско” първо следва да поиска плащане от застрахователя по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” и едва при отказ от последния на основанията, изчерпателно предвидени в чл.268 т.1-т.11 КЗ може да предяви регресен иск срещу делинквента. Освен това регресното вземане срещу делинквента е частично-само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Граматическото и логическо тълкуване на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ налага извода, че делинквента вече разполага с възражение за поредност/”exceptio ordinis”/ срещу предявения срещу него регресен иск от застрахователя по договор за застраховка „каско”, изразяващо се в липса на пасивна материално правна легитимация. Пасивно легитимиран по този иск следва да бъде застрахователя по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Съгласно пар.143 ПЗР на КЗ новата разпоредба на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане от делинквента към деня на обнародване на З., обн. в Д.в.бр.97/07год.-23.11.07год. Налице е законово преуреждане с обратна сила на висящи правоотношения, което променя съществено правното положение на встъпилия в правото на увредения кредитор-застрахователя по договор за застраховка „каско”. Той изгубва съществувалото до влизане в сила на цит. пар.143 ПЗР на КЗ лично обезпечение, изразяващо се в солидарната отговорност на делинквента и застрахователя по договор за „гражданска отговорност” спрямо суброгиралия се в правата на увредения застраховател. В конкретния случай страните не твърдят и не доказват, че към 23.11.07г. е осъществен способ, който да погасява регреса, респ. не е било извършено плащане от страна на делинквента, при което положение разпоредбата на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ ще намери приложение за всички случаи на встъпване в право, какъвто е и настоящия случай. Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да се постанови друго, с което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по иска следва да бъдат присъдени 571 лв. съдебни разноски. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 9.03.09г. по г.д.№ 2382/08год. на СГС, ІV-то „Д” г.отд., с което е отменено първоинстанционното решение от 20.05.08 год. по г.д.№ 24440/07г. на СРС, ГК, 53с-в и вместо него е постановено друго, с което се осъжда Б. П. П. от г.Е. да заплати на З. И. на основание чл.402 ТЗ/сега отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата 2508.44 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.12.07г. до окончателното изплащане и вместо него ПОСТАНОВИ: отхвърля изцяло като неоснователен иска по чл.402 ал.1 ТЗ/отм./ на З. И. срещу Б. П. П. от г.Е. за сумата 2508.44лв., ведно с лихви и разноски . ОСЪЖДА З. И. да заплати на Б. П. П. от г.Е. сумата 571 лв. съдебни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: