Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * придобивна давност * реална част * разрешение за строеж * регулационен план

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 21

 

София, 29.01.2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.01.2010 две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

при участието на секретаря ТЕОДОРА ИВАНОВА

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА

дело № 798/2009  година

 

Производството е по член 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от И. С. В. и М. П. Д. против решение №VІ-8 от 25.02.2002г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №821/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №840/31.07.2008г. по гр.д. №1990/2007г. по описа на Бургаски районен съд,в обжалваната му част.

Касационното обжалване е допуснато поради наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Материалноправният въпрос от значение за изхода на делото касае приложението на разпоредбата на член 181 ал.1 от ЗТСУ/отм/,която въвежда изключение от правилото на член 56 от ЗТСУ/отм/.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материлания закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се иска отмяна на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба Г. Д. В., в писмения си отговор,счита касационната жалба са неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

Върховният касационен съд,ГК,състав на Второ гражданско отделение,като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение,на основание член 290 ал.2 от ГПК приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 283 от ГПК и е процесуално допустима.

Подадената касационна жалба е неоснователна.

Ищците И. С. В. и М. П. Д.,в качеството си на наследници на общия наследодател П.05.12.2001г.,твърдят че са съсобственици на недвижим имот:дворно място от 1140 кв.м,съставляващо парцел **** в кв.33 по плана на с. В. при описани граници,заедно с построената в същото жилищна сграда и навес,който имот наследодателят придобил по силата на дарение съгласно нотариален акт №78,т.ІІ,нот.дело №547/1984г.,направено от неговия баща Д,като от този момент имотът е владян от последния не само в описаните граници,но и като негова неразделна част са били оградени и владяни 250 кв.м от съседния в западна посока парцел ****,собственост на ответниците Г. Д. В. и Д. П. В.,придобит в собственост на основание договор за покупко-продажба от 17.03.2000г. от продавачите Д. В. И. и М. Г. И. ,съгласно нотариален акт №158,т.І н.д. №112/2000г. по опис на нотариус М. И. ,рег №257 със съдебен район Бургаски районен съд,като ищците след смъртта на наследодателя продължили да владеят и понастоящем гореописаната реална част от имота на ответниците,поради което искат да се приеме за установено по отношение на последните,че са собственици по давностно владение и при условията на член 79 от ЗС във връзка с член 200 от ЗУТ на описаните реално определени части от имота. Видно от данните по депозираното заключение на вещо лице В. Г. /лист 109 от делото/ по назначената съдебно-техническа експертиза,действащият регулационен план на с. В. е одобрен със заповед №1561/27.04.1938г.,като първоначално сегашните имоти на ищците и на ответниците са представлявали общо дворно място,за което е бил отреден парцел **** в кв. 33,който впоследствие е разделен на три новообразувани парцела І-164-понастоящем собственост на ответниците,ХІ-164-понастоящем собственост на ищците и ХV-164 в кв.33,като реално отграничената процесна част от УПИ * с описаните в заключението граници възлиза на 325 кв.м,И вещото лице посочва,че е възможно от урегулираната квадратура на УПИ ХІ-164 заедно с реално отграничените 325 кв.м от съседния УПИ І-164 да се образува самостоятелен парцел ****ри условията на член 200 от ЗУТ,както е показано на приложената към заключението скица. По делото са събрани доказателства,свидетелски показания,които въззивният съд е кредитирал,от които може да се направи извод,че наследодателят на ищците и самите те са владяли претендираната част от имота на ответниците,които показания кореспондират с установеното от вещото лице,че има следи от съществувала ограда,като споровете за процесната част и преместването на тази ограда е станало през 2004година. За да отхвърли предявения иск,въззивният съд,макар че е приел за установено,че намерението за своене на тази процесна част от имота е налице от 1984г. и същото да е упражнявано през целия период,съобразно събраните по делото доказателства, предвид забраната за придобиване на реално определени части от парцели до влизане в сила на ЗУТ-31.03.2001г.,за тях не е текла придобивна давност,а след това през 2004г. ответниците се противопоставили на това владение,като преместили оградата и давността е била прекъсната. Наред с това, съдът не е възприел доводите на ищците за присъединяване на владението им към това на общия наследодател на страните Д че последният е придобил по давност имота още преди влизане в сила на ЗУТ,тъй като последният се легитимира като собственик на имот,съгласно цитирания нотариален акт №108,т.І,дело №205/1964г.,което не може да се отрази на владението на наследодателя на ищците.

Хипотезата на член 181 ал.1 от ЗТСУ/отм/ на която се позовават касаторите,предвижда че изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си,ако частите ,предмет на владението, и останалите части могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата на действащите досега или съгласно ЗТСУ и ППЗТСУ. Съгласно данните по експертизата,депозирана по делото/лист 109 от делото/ на вещо лице В. Г. е възможно от урегулираната квадратура на УПИ ХІ-164,собственост на ищците,настоящи касатори ,заедно с реално отграничените 325 кв.м от съседния УПИ І-164 да се образува самостоятелен парцел,както е показано на приложената към заключението скица. Правилото на член 181 ал.1 от ЗТСУ/отм/ изисква, освен възможността за образуване на самостоятелен парцел **** реално владяната част от парцела,също така упражненото владение върху тази част,което за да породи правните последици на придобивна давност,да е изтекла до влизане в сила на ЗТСУ-01.06.1973г. Практиката на ВКС по приложението на тази разпоредба е именно свързана със запазване действието на придобивната давност върху част от парцел ****ри условията на член 181 ал.1 от ЗТСУ/отм/,ако е изтекла,без да е прекъсвана до влизане в сила на Закона за териториално и селищно устройство. Ето защо,правилно въззивният съд е приел,че за ищците,настоаящи касатори, е останало недоказано твърдението за владение за себе си продължило 10 години до влизане в сила на ЗТСУ,тъй като техния наследодател П е придобил имота по силата на дарение извършено с нотариален акт №78 от 13.03.1984г.лист 4 от делото/,направено от неговия баща Д,безспорно след влизане в сила на ЗТСУ,когато е установил и владението върху дарения имот,което според касаторите включва и установяване на такова върху претендираната процесна реална част от парцел ****. При съставянето на този акт за дарение на описания недвижим имот,дарителят Д. В. И. ,баща на общия наследодател на ищците П на първия ответник Г. Д. В.,се легитимира като собственик по силата на нотариален акт №108,т.І д. №205/1964г.,като според данните на съдебно-техническата експертиза, действащия регулационен план на с. В. е одобрен със заповед №1561/27.04.1938г. и първоначално сегашните имоти са представлявали общо дворно място,заснето с пл. №164,за който е бил отреден парцел **** в кв.33,на който имот съответно към 1964г., с посочения нотариален акт като собственик се легитимира Д. В. Г. ,а впоследствие,както се сочи в експертизата парцел **** е разделен на три новообразувани парцела- І-164,който през 2000г. е продаден на ответниците от Д. В. и М. Г. по силата на нот.акт №158/2000г.,парцел ****дарен на наследодателя на ищците по силата на нот.акт №78/1984г. от баща му Д. В. и парцел **** в кв.33 по плана на с. В.. Следователно, установеното владение към момента на влизане в сила на ЗТСУ- 01.06.1973г. върху целия имот пл. №164,за който е отреден парцел **** в кв.33,като липсват данни към кой момент са били образувани трите нови парцела,е упражнявано безспорно от Д. В. И. и последният към този момент се е легитимирал като собственик на целия имот,тъй като по представените по делото доказателства,първото отчуждаване на част от този имот,а именно на парцел **** е извършено през 1984г. от последния по силата на направеното дарение на наследодателя на ищците П. При това положение,правилно е възприето от въззивния съд,като краен извод,неоснователността на предявения иск и постановеното решение по спора се явява правилно и законосъобразно.

 

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №VІ-8 от 25.02.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №821/2008г. по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: