Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 25.09.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 678 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. М. М. срещу решение № 91/ 22.05.2018 г. по внохд № 109/2018 г. на Великотърновския апелативен съд. Развити са съображения за явна несправедливост на наложените наказания- касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Прави се искане решението да бъде отменено и се потвърди първоинстанционната присъда, а като алтернатива- да се намали размера на наказанията. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители Г. В. и М. В. мотивират становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 7/ 09.02.2018 г. по нохд № 1210/ 17 г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия Т. М. за виновен в това, че на 05.06.2015 г., при управление на МПС в нарушение на правилото за движение по чл. 21 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. В., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а ал.1 б. Б, вр. чл. 343 ал.1 б. В и чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от осем месеца. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на една година и четири месеца и на наказанието лишаване от права- на две години. Жалбата е неоснователна. Изложените в жалбата съображения в подкрепа на релевираното касационно основание в голяма си част са неотносими към развития между страните спор, касаещ размера на наложените наказания. Пространните аргументи относно оказаната от подс. М. помощ на пострадалия, изразяваща се в информиране за настъпилата катастрофа на тел.112 вероятно са продиктувани от изразеното в атакуваното решение становище на въззивния съд за липса на предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл. 343а от НК. Като краен резултат обаче, правната квалификация на деянието, дадена в присъдата на първоинстанционния съд и потвърдена с въззивното решение, изключва възможност за повторно отчитане на оказаната от касатора помощ на пострадалото лице като смекчаващо отговорността обстоятелство. В атакуваното решение въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения относно размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права, които жалбоподателят следва да изтърпи. Не са пренебрегнати както смекчаващите отговорността му обстоятелства- чистото съдебно минало, семейното му положение и трудовата му ангажираност, така и съпричиняването на престъпния резултат от страна на пострадалия В.. В същото време касационният състав намира за правилен извода на въззивната инстанция за високата степен на обществена опасност на подс. М. като шофьор и участник в движението по пътищата, налагаща по-интензивна репресия за извършеното от него престъпление по транспорта. Видно е от свидетелството за съдимост и справката за водач на МПС, че касаторът е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. Той е санкциониран многократно по административен ред за допуснати нарушение на транспортното законодателство- с наказателни постановления, фишове и принудителни административни мерки. Наказван е многократно за широк спектър от нарушения- за управление на технически неизправно МПС, за управление без СУМПС, за шофиране без включени светлини, за неправилно изпреварване, за превишена скорост, за шофиране без предпазен колан, за използване на мобилен телефон по време на шофиране и т.н. Извършил е и две престъпления по чл. 343в от НК, за които са му наложени глоби по реда на чл. 78а от НК. Тези обстоятелства категорично очертават жалбоподателя като личност, която проявява грубо пренебрежение към правилата за движение, като рисков и опасен участник в пътното движение, застрашаващ живота и здравето на останалите граждани и който, въпреки наложените му административни санкции, очевидно не желае да коригира поведението си. В жалбата се акцентира на сериозните затруднения, които наказанието лишаване от правоуправление би създало за подсъдимия, като ще му попречи да полага грижи за семейството и бизнеса си, ще лиши от препитание работниците му, а държавата- от внасяне на данъци в бюджета. Тези разсъждения касационният състав намира за несъстоятелни и силно преувеличени, в какъвто смисъл са и възраженията на прокурора и на повереника на частните обвинители. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66 от НК, поради което М. няма да бъде изолиран в затворническо заведение, а неудобството от невъзможността да шофира в рамките на две години е неизбежна последица от санкциите, които законодателят е предвидил за този вид престъпления, целящи поправяне и превъзпитание на нарушителите. Наложените наказания не са явно несправедливи по критериите на чл. 348 ал. 5 от НПК и не се налага тяхното намаляване по размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/ 22.05.2018 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 109/18 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: