Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. София, 06.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Тонева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 386 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. В. В. и жалба на подсъдимия М. Н. М., чрез неговия защитник, против решение № 4 от 29.02.2016 г. на Специализирания апелативен наказателен съд по в. н. о. х. д. № 253/2015 г. В жалбата си защитникът на подсъдимия В. е отбелязал всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Счита, че липсват доказателства за времето, мястото, начина на извършване на деянията и авторството на подсъдимия, което го е поставило в положение да доказва произхода на вещите; че при квалификацията на деянията в продължавано престъпление въззивният съд не е посочил каква е общата стойност на предмета на престъпление; че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като от една страна, съдът неправилно е отчел висока стойност на отнетите вещи, макар тя да е възлизала общо на сумата от шестстотин и един лева и е надценил значението на обстоятелството по т. 9 на чл. 195, ал. 1 НК, което се явява признак от квалифицирания състав на престъплението. От друга страна, наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства (чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, ниската стойност на предмета на престъпление, видът на инкриминираните вещи, тяхното доброволно предаване от подсъдимия, чрез което е съдействал за заличаване на вредоносните последици) са обуславяли приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и отложено изпълнение на лишаването от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия В. или връщане на делото за ново разглеждане, а като следваща алтернатива - за изменение на решението и намаляване на наложеното наказание. В жалбата на подсъдимия М. Н. М., подадена чрез неговия защитник, са изложени доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Счита се, че съдът не е изяснил времето, мястото и начина на извършване на деянията; че въпреки направеното искане не е предявил веществените доказателства и по този начин е ограничил правото на защита, което представлява съществено процесуално нарушение; че предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, добри характеристични данни и съдействие на органите на досъдебното производство при разследването), на подсъдимия М. е било наложено явно несправедливо наказание. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на решението и намаляване на наказанието по размер и условно осъждане. В съдебно заседание защитникът (адв. В.) на подсъдимия В. поддържа жалбата. Настоява за намаляване на наказанието до минимален размер и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Защитникът (адв. Л.) на подсъдимия М. поддържа жалбата и акцентира върху доводите за прекомерност на наложеното наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 25.11.2015 г. по н. о. х. д. № 433/2015 г. на Специализирания наказателен съд подсъдимият М. Н. М. и подсъдимият Р. В. В. е признат за виновен в това, на неустановени дати в периода от 1.08.2013 г. до 29.03.2014 г., а подсъдимият В. в периода от 22.06.2012 г. до 29.03.2014 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК – в качеството си на охранител към [фирма] – [населено място], и чрез използване на моторно превозно средство да е отнел чужди движими вещи, подсъдимият М. на обща стойност от 4 400 лева, а подсъдимият В. на обща стойност от 416 лева, от владението на ликвидатора на [фирма] – [населено място] без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 9 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание – пет години лишаване от свобода на подсъдимия М. и четири години лишаване от свобода на подсъдимия В.. Подсъдимите са оправдани да са извършили кражбата в периода от 22.06.2012 г. до 1.08.2013 г., както и подсъдимият М. за част от предмета на престъпление по обвинението. Със същата присъда, всеки от подсъдимите е признат за виновен и в това, на 29.03.2014 г. в [населено място], като лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК – в качеството си на охранител към [фирма] - [населено място], чрез използване на моторно превозно средство, а подсъдимият М. и чрез използване на техническо средство, да е отнел чужди движими вещи - подсъдимият М. на обща стойност от 2 837, 36 лева, подсъдимият В. на обща стойност от 185 лева, от владението на ликвидатора на [фирма] – [населено място] без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 НК и чл. 54 НК на подсъдимия М. е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК и чл. 54 НК на подсъдимия В. е наложено наказание от две години лишаване от свобода. Подсъдимият М. е оправдан да е извършил кражбата при предварителен сговор с подсъдимия В. в немаловажен случай и чрез използване на л. а. „Ф. Е.”, както и за разликата относно предмета на престъпление до сумата от 5 758, 40 лева по обвинението. Подсъдимият В. е оправдан да е извършил кражбата при предварителен сговор с подсъдимия М. в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство и на моторното превозно средство – л. а. „Ф.М.”, както и за отнемане на част от вещите, включени в предмета на престъпление по повдигнатото обвинение. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил общо наказание по правилата на съвкупността – на подсъдимия М. в размер на пет години лишаване от свобода, а на подсъдимия В. в размер на четири години лишаване от свобода. Определил е затворническо общежитие от открит тип, в което съответният подсъдим да бъде първоначално настанен и общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК е отнел моторните превозни средства в полза на държавата. Разпоредил се е с веществени доказателства и в тежест на всеки от подсъдимите е възложил разноски по делото. Оставил е без уважение като неоснователни предявените граждански искове. С решение № 18 от 11.02.2016 г. на Специализирания апелативен наказателен съд по в. н. о. х. д. № 360/2015 г. присъдата е изменена. Деянията на подсъдимия М. са квалифицирани като продължавано престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 9 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Деянията на подсъдимия В. са квалифицирани като продължавано престъпление чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 9 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, респ. по отношение на двамата подсъдими е отменено приложението на чл. 23, ал. 1 НК. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационните жалби са частично основателни. Наведените в тях доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила имат сходно съдържание, което позволява жалбите в тази част да бъдат разгледани заедно. Преимуществено са изложени съображения за неизпълнено процесуално задължение на съда за всестранно, обективно и пълно разкриване на обективната истина по делото в съответствие с принципа, залегнал в чл. 13 НПК. Счита се, че въззивният съд е потвърдил присъдата, оставяйки неизяснени поредица от фактически обстоятелства, каквито са времето, мястото, начина и средствата за извършване на престъпното отнемане на вещи и тяхната собственост. Доводите не могат да бъдат възприети. Посочените фактически обстоятелства са били точно установени, а това е позволило на съда да се даде правилна оценка на престъплението. Според мотивите на въззивното решение съдът е приел за фактически доказано, че всеки от подсъдимите е извършил деяния от 1.08.2013 г. до 28/29.03.2014 г. По този начин ясно е конкретизирал въз основа на събраните и проверени доказателства както началния, така и крайния момент на съответно извършеното продължавано престъпление. Прецизно е изяснил и затова е коригирал недостатъците на присъдата относно времевия период, в течение на който са били осъществявани престъпните деяния от подсъдимия В., включени като елементи на продължаваната му престъпна дейност. С нужната степен на пълнота е определил и останалите индивидуални обективни особености, които взети в съвкупност са характеризирали продължаваното престъпление на подсъдимия М. и продължаваното престъпление на подсъдимия В. - мястото на събитието на престъплението, конкретната обстановка, при която са се развивали и осъществявали престъпните деяния, начина на тяхното извършване и използваните средства от подсъдимите. Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, че по делото е останала неизяснена собствеността на вещите, предмет на престъпление. Въззивният съд пространно е разисквал конфликтния въпрос, в т. ч. претендираната собственост от подсъдимия М. върху част от инкриминираните вещи. Мотивирал се е с убедителни съображения защо приема, че движимите вещи, предмет на престъпното посегателство са имали собственик към момента на отнемането и са принадлежали на трето лице – в случая на [фирма]. В пределите на фактическите си констатации е направил заключението за отнемане на чужди вещи и намерението на подсъдимите за тяхното противозаконно присвояване. Не е пренебрегнал процесуалното си задължение, а задълбочено е обсъдил лансираните версии относно произхода на вещи, открити в жилището и иззети от подсъдимия М. или намерени в превозното средство „Ф.М.”, което той лично е управлявал (версии за придобити вещи от бащата на св. М., които след смъртта му били пренесени в къщата, собственост на дядото на подсъдимия; за закупени от битака по напълно законен начин; за изоставени и забелязани случайно от него на пътя). Приел е, че обясненията на подсъдимия М., подкрепени частично от показанията на св. М. се опровергават от надеждни и достоверни доказателствени източници - показания на други свидетели, писмени доказателства и доказателствени средства, веществени доказателствени средства, получени чрез използването на специални разузнавателни средства. При това положение неприемливи са доводите на защитниците, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да вземе всички необходими мерки за обективно, всестранно и пълно разкриване на обективната истина, като не е изяснил фактически обективни обстоятелства от съществено значение за правилно решаване на делото. В съответствие с изискването на чл. 339, ал. 2 НПК Специализираният апелативен наказателен съд е отговорил и на наведените доводи от страна на защитниците по въпроса за авторството на подсъдимите, след собствен анализ на цялата съвкупност от процесуално годни доказателства, които макар и косвени са позволили формиране на един единствен извод, изключвайки останалите. Внимателно е разгледал довода за непредявената част от веществените доказателства, а при формиране на вътрешното си убеждение не се е основавал на тях, поради което не е било ограничено правото на защита на подсъдимите. Съществената информация в този аспект е извлякъл от съставените протоколи (за оглед, претърсване и изземване, за доброволно предаване), в които са били отразени количествени и качествени характеристики на предметите, на протоколите за оглед на веществените доказателства, съдържащи подробно описание на индивидуалните им белези. Следва да бъде отхвърлен и доводът на защитника, че въззивният съд е пропуснал да посочи общата стойност на отнетите вещи в резултат на продължаваното престъпление на подсъдимия В.. При отразена стойност на вещите, предмет на отделните деяния, общата равностойност на предмета на продължаваното престъпление изисква обикновено аритметично изчисление, което с нищо не е могло да затрудни подсъдимия и да ограничи правото му на защита. Ето защо Върховният касационен съд намира, че в рамките на възприетите факти, които съдът е извел без съществени процесуални нарушения, правната квалификация е законосъобразна и от гледна точка на материалния закон не е било допуснато нарушение. Оплакването на жалбоподателите за явна несправедливост на наказанието – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, е основателно. При индивидуализация на наказанието на подсъдимия В. и на подсъдимия М. съдът е отчел завишена степен на обществена опасност с оглед на механизма и времето на извършване на деянията; високата стойност на отнетото имущество; факта, че подсъдимите като охранители били длъжни да пазят чуждата собственост; упоритостта, с която осъществявали престъпната си дейност. Като смекчаващи отговорността обстоятелства е взел предвид, че отнетите вещи от дълги години обективно не се използвали за дейността на завода и онези данни за личността на всеки подсъдимите, съобразно които те имат чисто съдебно минало. Съдът обаче не е съобразил в пълна мяра смекчаващите отговорността обстоятелства, а на други обстоятелства, формулирани по най-общ начин, е придавал несъществуващо значение на отегчаващи отговорността на подсъдимите. Нито времето, нито механизма, нито степента на изражение на квалифициращото обстоятелство по т. 9 на чл. 195, ал. 1 НК са разкривали такива специфични особености, които са завишавали обществената опасност на самите деяния и допълнително са определяли в негативен план личността на подсъдимия В. и на подсъдимия М.. За сметка на това въззивният съд е надценил относителната тежест на равностойността от 601 лева на предмета на продължаваното престъпление на подсъдимия В. и напълно е пренебрегнал оказаното от него съдействие с доброволното предаване на отнетите вещи. Пропуснал е да отчете и част от данните за личността на подсъдимия М. като един от критериите за индивидуализация на справедливо наказание (трудова ангажираност и положителна характеристика по местоживеене в [населено място]). Ето защо Върховният касационен съд намира, че относителната тежест на релевантните обстоятелства показва очевидно несъответствие по размер на наложеното наказание. Справедливостта диктува то да бъде намалено – наказанието на подсъдимия В. на една година лишаване от свобода, а наказанието на подсъдимия М. на две години лишаване от свобода. Въззивното решение подлежи на изменение в посочения смисъл. Преценката на съвкупността от значими обстоятелства очертава също подчертана устойчивост и последователност на престъпната дейност на всеки от двамата подсъдими, насочена към кражбата на многобройни вещи в продължение на относително дълъг период от време. Тези обстоятелства представят в неблагоприятна светлина и личността на дееца и водят до заключението, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия В. и на подсъдимия М., както и изпълнението докрай на останалите цели по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати единствено с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Искането на жалбоподателите за приложение на чл. 66, ал. 1 НК следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1 т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 4 от 29.02.2016 г. на Специализирания апелативен наказателен съд по в. н. о. х. д. № 253/2015 г., като намалява наложеното наказание на подсъдимия Р. В. В. на една година лишаване от свобода и наложеното наказание на подсъдимия М. Н. М. на две години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: