Р Е Ш Е Н И Е
№ 528
София, 04 април 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори ноември .......... 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП ..Атанас Гебрев ...................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 1960 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
В срок е постъпило искане от страна на осъдения К. Ф. за проверка по реда на възобновяването на две определения на Софийски военен съд – П – 29/13.06.12 год. и П – 29/11.06.12 год., непроверени по касационен ред. Визирано е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Иска се отмяната на двата акта и връщане на делото за ново разглеждане.
Искането се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът намира искането за неоснователно. Изтъква съображения, че при постановяването на двете определения не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Подчертава, че те са съобразени с решенията на касационната инстанция по двете дела, по които Ф. е осъден.
Върховният касационен съд, като взе предвид атакуваните съдебни актове, двете предходни решения на ВКС, посочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното:
І. С определение № П-29/11 от 13.06.12 год., постановено по НОХД № П-29/11 год., Софийски военен съд на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 НК е наложил на осъдения Ф. едно общо наказание, в размер на по-тежкото от определените му с присъдите по НОХД № П-263/10 год. и НОХД № П-29/11 год., а именно ТРИ години лишаване от свобода. Изпълнението на това наказание на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от ПЕТ години. Постановил е на осн. чл. 67, ал. 3, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и чл. 42б, ал. 1 НК в изпитателния срок и пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, която да изпълнява два пъти седмично, считано от 14.12.11 год. Последната е била определена с присъдата по НОХД № П-263/10 год., която е била потвърдена изрично в тази част както от Военно – апелативния съд, така и от ВКС.
С определение № П 16 от 20.07.12 год. по НЧД № П-31/12 год. атакуваният първоинстанционен акт е потвърден.
С искането се изтъква, че съдилищата не са изложили мотиви именно по тази мярка за въздействие и контрол, която не е наложителна и се явява противозаконна и изключително несправедлива.
Настоящият състав на ВКС частично се съгласява с посочената в искането несправедливост, но в различен от доводите на защитата смисъл.
Пробацията е самостоятелно наказание, предвиждащо ограничаващи правата на осъденото лице пробационни мерки без настаняването му в затворническо заведение и изолирането му от обществото. Видно от мястото й в чл. 37, ал. 1, т. 2 НК, след наказанията „доживотен затвор” и „лишаване от свобода”, по своята същност пробацията е тежко наказание. В доктрината и константната практика на ВКС не съществува спор, че в производствата по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за определяне на общо наказание на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК по-тежкото наказание като „лишаването от свобода” поглъща по-лекото по вид наказание „пробация”, като отказът за групиране на посочените наказания с налагане на по-тежкото от тях съставлява нарушение на материалния закон.
Разликата между пробацията като вид наказание и пробационните мерки, налагани на основание чл. 67, ал. 3 НК от съда, когато отложеното наказание „лишаване от свобода” е не по-малко от шест месеца е, че последните не са наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 НК. Основанията за този извод се съдържат в нормата на чл. 67, ал. 3 НК, чийто диспозитивен характер дава възможност на съда да извърши преценка относно необходимостта от налагане на такива мерки, докато налагането на съответно наказание от посочените в чл. 37 НК на лице, извършило предвидено в закона престъпление, е задължение на съда.
Именно поради същностната разлика между пробацията и пробационните мерки, наложени на основание чл. 67, ал. 3 НК, последните не могат да бъдат групирани с основните по вид наказания и погълнати от тях.
Пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК през изпитателния срок следва да бъде разглеждана като пробационен надзор с цел преди всичко ограничаване движението на осъденото лице извън населеното място, в което е адресно регистрирано и предотвратяване извършването на престъпления в други населени места. Следователно, налагането на тази мярка винаги следва да бъде съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, характеристичните му данни, наличието или не на предишни осъждания, оценка на общественоопасните последици и т.н. Законовата възможност да се наложи посочената мярка за максималния предвиден в закона изпитателен срок от пет години, утежнява положението на осъдения, тъй като тя надвишава по срок наказанието пробация, който може да е максимум три години съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК. Ето защо, необходимостта от налагането й следва винаги да е обвързана с преценка както на цялостната престъпна дейност, така и на продължителността на определения изпитателен срок. Постановяването на такава мярка за максималния законово предвиден изпитателен срок създава условия за допълнително утежняване положението на осъдения, ако не бъде изпълнявана, да активира изтърпяването изцяло или отчасти на отложеното наказание лишаване от свобода – чл. 68, ал. 3 НК. В случая, обаче, се касае до законодателно решение, с което съдът е длъжен да се съобрази.
Очевидна е и празнотата във връзка с пробационните мерки, налагани на основание чл. 67, ал. 3 НК и в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Част трета, глава шестнадесета урежда изпълнението на наказанието пробация. Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, когато осъденият е изтърпял най-малко една четвърт от определения размер на наложената пробационна мярка и е показал примерно поведение, пробационният съвет по предложение на пробационния служител, съобразно оценката на осъдения, може да промени задължението на осъдения за регистрация по настоящ адрес в задължение за регистриране веднъж месечно. Последната разпоредба поставя въпроса дали следва да бъде тълкувана като относима и приложима единствено във връзка с изпълнение на наказанието пробация по чл. 37, ал. 1, т. 2 НК или и по отношение на постановената на основание чл. 67, ал. 3 НК пробационна мярка, доколкото това е в интерес на осъдените лица. След като пробационният съвет разполага на осн. чл. 68, ал. 3 НПК с правомощия да утежнява положението на осъдения чрез изготвяне на предложение до съда за изтърпяване изцяло или отчасти на отложеното наказание при неизпълнение на наложената на основание чл. 67, ал. 3 НК пробационна мярка по чл. 42, ал. 2, т. 1 НК, то разполага и с правомощия да облекчи при условията на чл. 226, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС режима на изпълнение на мярката, като редуцира периодичността на регистрацията по настоящ адрес до веднъж месечно.
С решение № 515 от 14.12.11 год. по н.д. № 2465/11 год. ВКС изрично е взел отношение по постановената спрямо Ф. пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, , т. 1 НК и нейния срок от пет години. Изрично е подчертал, че на съда е предоставена възможност да прецени необходимостта от вземане на такава мярка, но не и да определя срок, различен от този на изпитателния, в който тя следва да се осъществява. Във връзка с това решение, контролираните съдилища в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК не са имали законова възможност да не постановят и пробационната мярка или намалят срока й за изпълнение. Такова правомощие няма и настоящият състав на ВКС, тъй като решенията на предходните касационни състави, не могат да бъдат ревизирани поради липса на законова възможност за това.
В този смисъл искането в този му част се явява НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение.
ІІ. С определение № П-29/11 от 11.06.12 год., постановено по НОХД № П-29/11 год., Софийският военен съд в производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК е отхвърлил искането от страна на осъдения Ф. за връщане на основание чл. 189, ал. 4 НПК на част от разноските за престъпленията, по които е бил оправдан.
С определение № П 19 от 19.07.12 год., постановено по ВНЧД № 32/12 год., Военно – апелативният съд е потвърдил първоинстанционния акт.
По силата на чл. 419, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 1 НПК, определенията по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК на първоинстанционните и въззивните съдилища не подлежат на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК за възобновяване на наказателните дела. Ето защо искането в този му част следва да се ОСТАВИ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и се прекрати производството в тази му част.
Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения К. Н. Ф. за възобновяване на ВНЧД № П-31/12 год. по описа на Военно – апелативния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането от страна на осъдения К. Н. Ф. за възобновяване на ВНЧД № П-32/12 год. по описа на Военно – апелативния съд, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |