Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр.София, 13.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 7210 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 22606 от 23.08.2013 г. на Ж. И. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение № 13277 от 24.09.2012 г. по гр.д.№ 5825/2010 г. на Варненския районен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, с което, при условията на чл.248, ал.1 ГПК молителката е осъдена да заплати на Б. с. т. – [населено място] разноски за производството в размер на 1 200 лева на основание чл.78, ал.4 ГПК. В молбата са заявени твърдения, относими към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителката поддържа, че на 22.08.2013 г. е узнала за наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, а именно - че с решение от 26.05.2006 г. на Софийския градски съд, фирмено отделение по гр.дело № 6/1957 г. юридическото лице Б. с. т. е заличено, поради което последното не е надлежна страна по гр.дело № 5825/2010 г. на Варненския районен съд, 14-ти състав, в полза на която да е допустимо да се присъждат разноски. В срока по чл. 306 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от противната страна по молбата за отмяна – ДП „Б. с. т.”, [населено място] чрез пълномощник адвокат А. М. от ВАК, с която се оспорва допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна. Преценявайки допустимостта на молбата за отмяна, настоящият състав на съда констатира наличието на аргументирано изложение, кореспондиращо с основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както и отсъствието на доказателства молителката да е узнала за съществуването на посоченото от нея обстоятелство преди 22.08.2013 г. Тъй като атакуваното определение разрешава въпроса за отговорността за разноските в рамките на заведеното гражданско дело, по правни последици то се явява приравнено на влязло в сила решение, срещу което произнасяне не е предвидена защита по друг ред и съответно е процесуално допустимо да бъде обект на производството по отмяна. Ето защо подадената молба за отмяна следва да бъде разгледана по същество. Преценявайки основателността на молбата за отмяна съдът намира следното: Аналогично на разпоредбата на чл.231, б.”а” ГПК (отм.), чл.303, ал.1, т.1 ГПК регламентира като основание за отмяна на неправилни съдебни решения откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Разпоредбата има предвид съществували към датата на устните състезания правнорелевантни факти и доказателства за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора и които, ако са били известни на съда, биха променили крайните му изводи. Тези предпоставки в случая не са налице. Производството по гр.дело № 5825/2010 г. по описа на РС-Варна е образувано по искова молба за делба, предявена на 23.04.2010 г. от Ж. И. Д. и насочена срещу петима ответници, един от които е Д. п. „Б. с. т.”, [населено място]. С определение № 9228 от 25.06.2012 г. производството по делото е прекратено поради недопустимост на искането да се извърши съдебна делба на дворно място, придобило статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 и ал.3 ЗС. В отговор на подадена молба по чл.248 ГПК е постановено атакуваното определение, с което молителката е осъдена да заплати на ответника Б. с. т. разноски за производството в размер на 1 200 лева на основание чл.78, ал.4 ГПК. С разглежданата молба за отмяна са представени препис на Решение от 26.05.2006 г., постановено по дело № 6/1957 г. по описа на СГС, ФО, 3 състав и удостоверение от Агенция по вписванията, Регистър БУЛСТАТ, издадено на 22.08.2013 г. От тези документи се установява, че юридическото лице с нестопанска цел „С. т.” при Б. е регистрирано през 1957 г. и е заличено през 2006 г. Същевременно, проследяването на нормативната уредба, касаеща статута на Д. предприятие „Б. с. т.”, [населено място], сочи, че с чл.52, глава ХІ (сега отм.) от Закона за физическото възпитание и спорта (Обн., ДВ, бр.58 от 09.07.1996 г.) е създаден Б. спортен тотализатор като специализирана държавна организация, самостоятелно юридическо лице към КФВС. Едновременно с това, с § 4 от ПЗР на ЗФВС е отменено действието на Указ № 350 за уреждане на някои взаимоотношения между С. тотализатор при Българския съюз за физическа култура и спорт и участниците в тиражите му (Обн., Изв., бр.78/1960 г.), който е уреждал статута на юридическото лице с нестопанска цел „С. т.” при Б.. С § 3 от ПЗР на Закона за хазарта (Обн., ДВ, бр.51 от 04.06.1999 г., сега отм.) са отменени разпоредбите на Глава Е. (чл.52 – 56) от Закона за физическото възпитание и спорта. По силата на § 11 от ПЗР на ЗХ от 1999 г. (отм.) е създаден „Б. спортен тотализатор” със статут на държавно предприятие по чл.62, ал.3 от Търговския закон - юридическо лице със седалище [населено място]. С алинея 2 на § 11 е регламентирано, че така новообразуваното държавно предприятие приема пасивите и активите на съществувалия до влизането в сила на Закона за хазарта (предвид неговия § 3) Б. с. т. като специализирана държавна организация. Понастоящем в сила е Закона за хазарта, обнародван в ДВ, бр.26 от 30.03.2012 г., чийто § 9, ал.1 от ПЗР гласи: „Д. п. „Б. с. т.”, създадено съгласно § 11 от преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за хазарта, продължава дейността си и запазва статута си на държавно предприятие по чл.62, ал.3 от Търговския закон.”. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че към датата на предявяването на исковата молба посочения в нея ответник с наименование Д. п. „Б. с. т.” със седалище [населено място] е съществувал като самостоятелен правен субект - търговец по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ. Касае се за юридическото лице, възникнало по силата на § 11 от ПЗР на Закона за хазарта (Обн., ДВ, бр.51 от 04.06.1999 г., сега отм.), в чийто статут не е внесено изменение както към датата на прекратяване на производството по гр.дело № 5825/2010 г. по описа на РС-Варна, така и към датата на постановяване на атакуваното определение, а и понастоящем. Налага се извода, че представените с разглежданата молба за отмяна документи (препис на Решение от 26.05.2006 г. по дело № 6/1957 г. по описа на СГС, ФО и удостоверение от Агенция по вписванията, Регистър БУЛСТАТ) касаят статута на друг правен субект, а именно – С. т. при Б., вписан като юридическо лице с нестопанска цел при действието на чл.134-154 ЗЛС, чието заличаване е постановено на основание § 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (Обн., ДВ, бр.81 от 06.10.2000 г.) – поради отпадане на основанието за направеното през 1957 г. вписване предвид отмяната на чл.134-154 ЗЛС. Това означава, че представените с молбата документи нямат отношение към въпроса за правосубектността на конституирания с исковата молба на Ж. И. Д. ответник Д. п. „Б. с. т.” със седалище [населено място]. Предвид тяхната неотносимост, тези документи, дори да са били известни на съда, не биха променили крайния му извод относно съществуването на субекта, в полза на когото е признато съществуването на вземане за разноски при условията на чл.78, ал.4 ГПК. Последното означава, че отсъстват предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на определение № 13277 от 24.09.2012 г. по гр.д.№ 5825/2010 г. на Варненския районен съд, гражданско отделение, 14-ти състав. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 22606 от 23.08.2013 г., предявена от Ж. И. Д. от [населено място] срещу влязлото в сила определение № 13277 от 24.09.2012 г. по гр.д.№ 5825/2010 г. на Варненския районен съд, гражданско отделение, 14-ти състав на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: