Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София, 19 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Тома КОМОВ….......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2366 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Е. Д. Г. чрез защитника му адв. Р. Д. срещу въззивно решение № 233 от 14.11.2013 г., постановено по внохд № 221/13г. на Великотърновски апелативен съд. С това решение е потвърдена постановената присъда по нохд № 117/13г. на Габровски окръжен съд. В жалбата на подсъдимия П. се оспорва единствено размерът на наложеното наказание – касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се аргументи, че наказанието е прекомерно тежко и не би способствало за поправянето на подсъдимия. Защитата счита, че неправилно инстанционните съдилища са ценили като отегчаващи отговорността обстоятелства броя и силата на нанесените удари, доколкото същите са обстоятелства, квалифициращи престъплението по по - тежък състав. Навеждат се и съображения, че случаят не е налагал определянето на наказание „доживотен затвор” , а по- подходящо би се явило налагането на наказание „лишаване от свобода”, което след редукцията по чл.58а от НК би довело до налагането на по - справедливо наказание. Настоява се за изменение на решението, като алтернативно се предлага налагането на по - леко по вид наказание или ако наказанието се запази, то след редуцирането по реда на чл.58а от НК да се наложи такова в минимален размер. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. Т. както е подадена. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че е отчетена високата обществена опасност на деянието и дееца; липсата на причина за извършване на престъплението и проявеното от подсъдимия хладнокръвие. В последната си дума подсъдимият Г. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 76 от 23.07.2013г., постановена по нохд № 117/13г. по описа на окръжен съд гр. Габрово, подсъдимият Е. Д. Г. бил признат за виновен в това, че на 09.07.2012 г., за времето от 14.00 до 15.00 часа, в [населено място], [община], умишлено умъртвил Т. Д. К., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, чрез нанасяне на удари с нож в областта на гърба и шията – множество прободно порезни рани – 7 на шията и 13 на гърба, удар със стъклена бутилка водка в дясна теменна област на главата, довели до несъвместимо с живота прободно порезно нараняване в сърцето с кръвоизлив в околосърцевата торбичка, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6 предл.2 и 3, във връзка с чл.115 от НК във вр.с чл.58а, ал.3 във вр. с ал.2 от НК му било наложено наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим, което наказание да изтърпи в затвор, на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. В тежест на Г. било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 221/13г. на Великотърновски апелативен съд. С решение № 76 от 23.07.2013 г. присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия е подадени в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Доводите за явна несправедливост на наказанието са били предмет и на въззивната жалба, като с решението си апелативният съд основателно ги е отхвърлил. Производството през първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият Г. признал изцяло фактите по обвинението. Това е обусловило налагането на наказанието при условията на чл.58а от НК. При определянето на наказанието първоинстанционният съд е отчел всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимия. Начинът на осъществяване на деянието – нанасянето на многобройни удари с нож, поводът за нанасяне на първия удар и причиняването на последващите увреждания с единствената цел пострадалата да не издаде подсъдимия, сочат, че деянието се отличава с по - висока степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид, което е мотивирало съда да наложи наказание доживотен затвор, което да замени по реда на чл.58а, ал.2 от НК. Отегчаващите и смекчаващи обстоятелства са били съответно отчетени като размерът на наказанието е определен при баланс между тях. Твърдението в жалбата, че част от смекчаващите отговорността обстоятелства не били взети предвид, не отговаря на действителното положение. Като смекчаващи обстоятелства са били отчетени изразеното съжаление от подсъдимия за случилото се, младата възраст и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство с посочването на оръжието на престъплението. В случая липсват обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанционните съдилища и които да налагат допълнително смекчаване на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 233 от 14.11.2013г., постановено по внохд № 221/13г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: