Р Е Ш Е Н И Е   № 16   гр.София, 17 март  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                         ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                             със секретар   Надя Цекова и с участието на прокурора    ЯВОР ГЕБОВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 644/2008 година, за да се произнесе, взе предвид:     Производството е образувано по искането на осъдения Е. А. А. за възобновяване на въззивно частно наказателно дело № 12/2008 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на определение № 279/28.10.2008 год. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона при определяне на общото наказание по отделните съвкупности. Поддържа искане и за възстановяване на срока за обжалване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането за възстановяване на срока е недопустимо, а това за отмяна на определението по реда на възобновяването – за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:     Благоевградският районен съд с определение № 5406/11.12.2007 год. по дело № 1358/2007 год. приел направеното от прокурор при Благоевградската районна прокуратура предложение за приложение на чл.25-чл.23 НК по отношение на наказанията, наложени на осъдения А. с влезлите в сила присъди по 12 общ характер дела за основателно. Направил извод, че са налице основанията за определяне на шест съвкупности и определил по кои от делата престъпленията и наказанията следва да бъдат включени във всяка една от тях. В първата група включил наказанията лишаване от свобода по нохд № 421/1997 год. на Благоевградския районен съд, образувано за извършено престъпление на 12.02.1997 год. по чл.195 НК, в размер на 9 месеца с определен срок на изпитание по чл.66, ал.1 НК, присъдата на което е влязла в сила на 12.12.1997 год., както и в размер на 9 месеца, наложено за извършено на 20.11.1994 год. престъпление по чл.142 НК с влязлата в сила на 13.04.2006 год. присъда по нохд № 567/2005 год. на същия съд, за което е приложен чл.66, ал.1 НК и най-тежкото наказание е определено в размер на 9 месеца и е приложен чл.66, ал.1 НК. Във втората съвкупност е включил нохд № 143/2004 год., образувано за извършено на 02.02.2004 год. престъпление по чл.195 НК, за което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца със срок на изпитание 3 години от влизане на присъдата в сила-02.02.2004 год.; нохд № 1183/2003 год., образувано за извършено от осъдения на 27.08.2003 год. престъпление по чл.195 НК, за което с влязлата в сила на 12.05.2004 год. присъда му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и № 2661/2001 год./на Плевенския районен съд/, образувано за извършено на 29.01.2002 год. престъпление по чл.144 НК, за което с влязлата в сила на 11.04.2005 год. присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. За общо наказание е определил лишаване от свобода за срок от 6 месеца и е постановил ефективно изтърпяване. В следващата съвкупност е включил: нохд № 145/2007 год., образувано за извършено от осъдения престъпление на 08.07.2004 год. по чл.195 НК, за което с влязлата в сила на 15.10.2004 год. присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца и глоба в размер на 100 лева, както и нохд № 1398/2004 год., образувано за извършено на 07.09.2004 год. престъпление по чл.195 НК, за което с влязлата в сила на 06.03.2007 год. присъда му е наложено наказание 7 месеца лишаване от свобода. В този размер е и общото, най-тежко наказание, за изтърпяването на което е определен първоначален общ режим.   В последната съвкупност включил и останалите нохд: № 1246/2005 год., образувано за извършено от осъдения на 28.10.2005 год. престъпление по чл.194 НК, за което с влязлата в сила на 13.11.2006 год. присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година; нохд № 1212/2006 год., образувано за извършено на 19.06.2006 год. престъпление по чл.196 НК, за което му е наложено с влязлата в сила на 13.07.2007 год. присъда наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 5 месеца и нохд № 1169/2006 год., образувано за извършено от осъдения на 15.06.2006 год. престъпление по чл.196 НК, за което с влязлата в сила на 10.10.2007 год. му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години. Наложено му е едно общо наказание – най-тежкото от определените, в размер на 2 години и е определен първоначален общ режим за изтърпяването му. По отношение на това наказание е приложил чл.24 НК като го е увеличил с 5 месеца. Постановил е отделно изтърпяване на наказанията глоба в размер съответно на 500 лева и на 150 лева, наложени му с влезлите в сила присъди по нохд № 292/2001 год., постановена за извършено на 01.03.2001 год. престъпление по чл.346 НК и по нохд № 598/2004 год., постановена за извършено на 19.04.2004 год. престъпление по чл.194 НК. Приспаднал е изтърпяната част от наказанията по нохд №№ 1445/2004 год., 1398/2004 год., 1246/2005 год., 1339/2006 год. като е приложил съответно чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 НК. Благоевградският окръжен съд с оспореното определение по въззивно чнд № 491/2007 год. констатирал допуснато нарушение на закона при образуване на отделните съвкупности, довело до нарушаване процесуалните права на осъдения, в който смисъл изложил подробни съображения, обосновавайки извода си, че не е приложен в най-благоприятния вариант. Законосъобразно отменил определението на първоинстанционния съд и подробно обсъдил въпросите за отделните съвкупности, които могат да се образуват, за да се определи общо наказание по всяка от тях, по начин, че да не бъдат нарушени процесуалните права на осъдения. Отчел обстоятелството, че наказанието по първата му присъда по нохд № 421/1997 год. не следва да се изтърпява и не следва да бъде включена в съвкупност, както неправилно е приел първоинстанционният съд, защото е настъпила реабилитация по чл.86 НК. Като е отчел, че това наказание е отпаднало на посоченото основание правилно е приел, че не подлежи на изпълнение, поради което и не може да се има предвид по чл.25 НК. Законосъобразен е и изводът, че в интерес на осъдения е наказанието, постановено с влязлата в сила присъда по нохд № 1398/2004 год. макар и да може да бъде включено в една съвкупност с наказанието, наложено с влязлата в сила присъда по нохд № 1445/2004 год., но в интерес на осъдения е то да бъде включено в съвкупността, образувана от нохд №№ 1246/2005 год., 1212/2006 год., 1169/2006 год. и 1339/2006 год., защото са налице предпоставките за това и по този начин осъденият ще изтърпи наказание с 2 месеца по-малко, а наказанието по нохд № 1445/2004 год., което е в размер на 5 месеца, следва да изтърпи отделно. Предвидените по делото за предварително задържане или изтърпяване на някои от наказанията разпоредби на чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 НК са приложени законосъобразно и няма пропуснати срокове на престой в местата за лишаване от свобода или в предварителния арест, които да не са взети предвид. Въззивният съд е обсъдил и въпросът за приложението на чл.24 НК, въз основа на който първоинстанционният съд е увеличил с 5 месеца наложеното общо наказание по съвкупността от наказанията по четири влезли в сила присъди в размер на 5 месеца. Направил извод, че за постигане целите на специалната и генералната превенция не се налага увеличаване на наказанието, който обосновал след цялостната и задълбочена оценка на престъпната дейност. Този извод не е произволен, защото е основан на установеното за вида и размера на наложените на осъдения наказания, които не указват на висока степен на обществена опасност както на деянията, така и на личността на дееца, на подбудите. В този смисъл е приел, че наложеното най-тежко наказание по тази съвкупност е достатъчно да поправи и превъзпита подсъдимия, поради което и не са налице предпоставките да се приеме, че е от случаите, когато може да се увеличи наложеното най-тежко наказание, но като изключение. Изложеното налага извода, че въззивният съд е отстранил допуснатото нарушение на закона при приложението на чл.25 вр.чл.23 НК като ги е приложил по начин, който е най-благоприятен за осъдения. Затова няма основание за изменение или отмяна на въззивното решение и искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Производството по гл.33-възобновяване на наказателни дела, се извършва по правилата на касационното производство, доколкото няма в тази глава особени правила. За този вид решения на въззивния съд законодателят не е предвидил касационна проверка, поради което изрично е отразено, че съдебният акт не подлежи на обжалване. На това основание искането на осъдения да му бъде възстановен срока, което поначало е от компетентност на въззивния съд, но ако са налице предпоставките за това – какъвто не е конкретния случай, е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. С направеното искане по реда на чл.420 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК обаче осъденият упражнява правото си да бъде извършена проверка по доводите му за нарушение на закона и на процесуалните му права на защита, които настоящият състав по изложените съображения намира за неоснователни. Предвид горното, искането следва да бъде оставено без уважение в частта му за отмяна по реда на възобновяването, а в частта за възстановяване на срока – без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. А. А. за възобновяване на въззивно частно наказателно дело № 12/2008 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на определение № 279/28.10.2008 год. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения А. за възобновяване срока на обжалване на посоченото определение. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: