5
Р Е Ш Е Н И Е № 88 С., 28.07.2015г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 264 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 247 от 04.10.2013г. по в.т.д. № 209/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 114 от 16.04.2013г. по т.д. № 52/2012г. на Габровски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 01.01.2011г. до 07.04.2011г. за сумата над 26 625,55 лева до пълния предявен размер от 97 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е изложил мотиви защо е приел заключението на тройната експертиза, а не е кредитирал заключението на единичната експертиза. Поддържа още, че съгласно практиката на ВКС обезщетението, което наемателят дължи при ползване на имота въпреки противопоставянето на наемодателя в случай на прекратен договор за наем, какъвто е конкретният случай, е равно на пазарния наем за процесния период, но не по-малко от договорения наем. Поддържа, че в този случай не е необходимо да бъдат представяни доказателства, че на наемодателя му е предлагано сключването на други договори за наем на посочената цена, а обезщетението следва да бъде изчислено като произведението на месечната наемна цена и броя на месеците, през които е ползван имотът. Поддържа, че постановявайки решение, според което размерът на обезщетението е равно на средния пазарен наем за посочения период, без да се има предвид като минимум размерът на договорения наем по прекратения договор за наем между страните, въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответникът по касация [фирма] не представя писмен отговор на касационната жалба.
С определение № 29 от 20.01.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно размера на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД, дължимо от наемателя при продължило ползване на имота след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на наемодателя.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от касатора [фирма] иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД е уважен до размер на сумата 26 625,55 лева и е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 97 000 лева, въззивният съд е приел за доказано, че съществувалото между страните наемно правоотношение е било прекратено на 30.12.2010г. едностранно от наемодателя съгласно чл.11, т.3 от договора за наем, че наемателят не е върнал наетия имот, а е продължил да го ползва до 07.04.2011г., когато го е предал на наемодателя. Поради това е приел, че съгласно чл.236, ал.2 ЗЗД наемателят дължи обезщетение за ползването на имота за процесния период от време. Въззивният съд е приел, че в практиката на ВКС по чл.290 ГПК преимуществено се приема, че размерът на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД подлежи на доказване от ищеца и че то не съставлява аритметична величина, изчислена като стойността на последната наемна вноска по договора, умножена по броя на месеците, за които се претендира обезщетение. След като е обсъдил приетите по делото две единични и тройна съдебно-технически експертизи, въззивният съд е приел, че няма пречка на ищеца да се присъди обезщетение в размер, по-висок от средния пазарен наем, ако същият докаже, че за процесния период от време е пропуснал полза, равняваща се на наемните вноски. Приел е, че при липса на доказателства, че на ищеца е предлагано сключване на договори с други наематели при същата наемна цена, както и с оглед заключението на тройната експертиза, според която към началото на 2011г. цените на наемите са спаднали, следва да се присъди обезщетение в размер на средния пазарен наем за исковия период съгласно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, което съдът е кредитирал като обосновано.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е постановена задължителна практика на ВКС – решение № 146 от 01.12.2010г. по т.д. № 934/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 769 от 17.06.2011т. по гр.д. № 1332/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 230 от 18.06.2014г. по гр.д. № 6874/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 173 от 22.03.2013г. по т.д. № 939/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 422 от 21.05.2010г. по гр.д. № 981/2009г. на ВКС, ТК, III г.о., решение № 391 от 26.05.2010г. по гр.д. № 765/2009г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 144 от 17.05.2011г. по гр.д. № 401/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тези решения е прието, че при продължаване на ползването на имота след прекратяване на договора за наем въпреки противопоставянето на наемодателя наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем.
Изводът на въззивния съд, че при липса на доказателства, че на ищеца е предлагано сключване на договори с други наематели при същата наемна цена, както и с оглед заключението на експертизата, според която към началото на исковия период цените на наемите са спаднали, следва да се присъди обезщетение в размер на средния пазарен наем за периода, е в отклонение от установената постоянна практика, която настоящият състав споделя.
Поради това въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.288, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество.
Предмет на предявения иск е претенция за заплащане на обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, дължимо от ответника като наемател при продължило ползване на имота след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставянето на ищеца като наемодател. По делото е установено, че сключеният между страните договор за наем е прекратен на 30.12.2010г., но ответникът е продължил да ползва имота въпреки противопоставянето на ищеца и го е предал на 07.04.2011г. Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.236, ал.2 ЗЗД и ответникът дължи да заплати на ищеца обезщетение за продължилото ползване на имота.
Съгласно чл.5. (1) от договора за наем месечната наемна цена е определена в размер на 12 782 евро без ДДС, платим по посочените в договора сметки в евро и в лева. Следователно договореният наем за исковия период – от 01.01.2011г. до 06.04.2011г., включително, възлиза на 49 082,88 евро с ДДС, чиято левова равностойност е в размер на 95 997,77 лева. Според приетите по делото две единични и една трой съдебно-оценителни експертизи средният пазарен наем за имота за исковия период е по-нисък от договорената наемна цена. С оглед създадената постоянна практика по приложението на чл.236, ал.2 ЗЗД предявеният от ищеца иск за заплащане на обезщетение, съизмеряващо се с договорения наем, който е по-висок от средния пазарен наем за периода, е основателен и следва да бъде уважен до посочения размер – 95 997, 77 лева, а в останалата му част до пълния предявен размер от 97 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.236, ал.3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 26 625,55 лева до 95 997,77 лева, като бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца още 69 372,22 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2012г. до окончателното й изплащане. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от иска в размер на 16 057,35 лева за трите инстанции, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 31 лева. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 13 252,25 лева, след приспадане на присъдените му с първоинстанционното решение разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 247 от 04.10.2013г. по в.т.д. № 209/2013г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 114 от 16.04.2013г. по т.д. № 52/2012г. на Габровски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 01.01.2011г. до 07.04.2011г. за сумата над 26 625,55 лева до 95 997,77 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място]”, [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх.Г, ап.19 сумата 69 372,22 лева /шестдесет и девет хиляди триста седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ - допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решението по гр.д. № 52/2012г. на Габровски окръжен съд/ за ползване на недвижим имот след прекратяване на договор за наем от 22.11.2008г. за периода от 01.01.2011г. до 07.04.2011г., на основание чл.236, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата 13 252,25 лева /тринадесет хиляди двеста петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 247 от 04.10.2013г. по в.т.д. № 209/2013г. на Великотърновски апелативен съд в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|