Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр.София, 20.12.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Албена Рибарска разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 4169 по описа за 2017 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. Д. от [населено място], общ.Велико Т., чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 06.07.2017г., постановено по в.гр.д.№312/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение от 13.02.2017г. по гр.д.№2289/2016г. на Районен съд – Велико Търново, с което частично е отхвърлен предявения от К. С. Д. срещу „Тера Еко 97“ ЕООД иск с правно основание чл.200 КТ за размера над присъдената сума от 12 500лв. до претендираната сума от 60 000лв. Касационното обжалване е допуснато с определение №548 от 04.07.2018г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос: „за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по въпроса за допуснатата груба небрежност и когато е възприел изводите на първоинстанционния съд“, по който въпрос въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№63/2013г. на ВКС, ІІІг.о. С решението на ВКС е прието, че констатацията във въззивното решение, че съдът е обсъдил доводите на страните и преценил доказателствата, като приема за установена на основание чл. 272 ГПК фактическата обстановка в мотивите на първостепенното решение, при липсата на мотиви за обосноваване на съображенията, с оглед на които въззивният съд споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд за доказаност на релевантните за спора факти, в случая съпричиняване на вредоносния резултат, както и за споделяне на приетите от първоинстанционния съд правни изводи по същия въпрос не съставлява собствени мотиви по смисъла на чл. 272 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба „Тера Еко97“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.Н., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. С. Д. срещу „Тера Еко 97“ ЕООД Е. иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от трудова злополука, станала с него на 20.05.2016г. за размера над присъдената сума от 12 500лв. до претендираната сума от 60 000лв. Установено е, че ищецът е изпълнявал при ответното дружество длъжността "водач на селскостопански машини" по силата на сключен между тях трудов договор. На 20.05.2016г. по време на работа с управлявания от него трактор ищецът е претърпял трудова злополука, при която е получил травматични увреждания: политравма на таза - закрито счупване с нарушаване анатомичната цялост на тазовия пръстен, кръвонасядания и оток на меките тъкани в седалищната зона, охлузвания на двете предмишници в областта на двете лакетни стави и двете коленни стави. Прието е за установено от въззивния съд въз основа на приетата неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза и гласните доказателства, че злополуката е настъпила, тъй като ищецът неправилно е преценил разстоянието, нужно за маневриране на машината, не е включил ръчната спирачка на трактора и не е изключил скоростната кутия при опита да задейства двигателя. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд за основателност на възражението за проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник и определения размер на съпричиняване като е изложил съображения, че в тази част вредите са „обективна последица от проявената от самия работник немарливост, като фактология установени с техническата експертиза“. Определил е размера на обезщетението в размер на 50 000 лв. с оглед на интензивността и продължителността на търпените от ищеца страдания в резултат на злополуката, установени с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. С оглед приетия процент на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, е приет за основателен иска до размера, присъден от първоинстанционния съд. Няма колебание в практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, че съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; че при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи. Въззивният съд е постановил съдебния си акт, препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение досежно формираните в него изводи за допусната груба небрежност от работника. Основните доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въведени с въззивната жалба са именно по отношение на тези изводи – за неправилност на изводите за допусната груба небрежност на работника, поради това, че приетите като доказателства по делото Инструкция за безопасна работа при обслужване на трактори, одобрена от управителя на дружеството, Протокол №5103 от 01.07.2016г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 20.05.2016г., в т.4 от част ІХ Допуснати нарушения на нормативни актове, относно монтираният отвън пусков механизъм на процесния трактор и на свидетелските показания, че инсталацията за запалване на трактора отвътре е била изолирана като пожароопасна, не са обсъдени от съда при оценката на поведението на пострадалия, следва ли да се квалифицира като груба небрежност, както и при определяне на конкретния принос на пострадалия за настъпване на злополуката, в каквато насока също са изложени доводи във въззивната жалба. Въззивният съд не е отговорил на тези оплаквания, нито е обсъдил въведените в тази връзка доводи, задоволявайки се да препрати към мотивите на първоинстанционния акт. Не е извел самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК. По делото е привлечено трето лице-помагач на страната на ответника - "ДЗИ - Общо застраховане"ЕАД, което е взело становище по иска и е призовавано в първата инстанция по делото, но във въззивната инстанция не е включено в списъка на призоваваните лица, не е призовавано и не е участвало в проведеното открито съдебно заседание, което настоящият състав намира, че не може да бъде санирано чрез осигуряване възможност за участие в касационното производство, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Привличането на подпомагаща страна е съпътстващо производство на това по упражняване правата на привличащата страна. Чрез него тя цели да улесни защитата си срещу ответната страна по главния иск, както и да обвърже привлеченото лице със силата на мотивите. В това производство третото лице– помагач няма право на самостоятелна правна защита, то е призовано да подпомага една от страните по един вече висящ процес. В него третото лице упражнява своята възможност да води процес относно чуждо спорно право, доколкото е налице такъв висящ процес. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 06.07.2017г., постановено по в.гр.д.№312/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение от 13.02.2017г. по гр.д.№2289/2016г. на Районен съд – Велико Търново, с което частично е отхвърлен предявения от К. С. Д. срещу „Тера Еко 97“ ЕООД иск с правно основание чл.200 КТ за размера над присъдената сума от 12 500лв. до претендираната сума от 60 000лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: