Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 2108/2020 г., стр. 8/8 РЕШЕНИЕ № 60185 София, 16.08.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 13.12.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2108 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „УП България 1“ ЕООД, [населено място], срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявените срещу „Енерго-Про Продажби” АД искове по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 135 638,02 лв., представляваща незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“, произведена през м. ноември 2015 г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 104 от 26.08.2009 г., ведно със законната лихва и със сумата от 39 039,36 лева обезщетение за забава в плащането на главницата от 135 638,02 лева за периода от 29.01.2016 г. до 30.11.2018 г., както и за заплащане на сумата от 48 033,80 лева, представляваща незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-1“, произведена през м. декември 2015 г., на основание същия договор, ведно със законната лихва и заедно със сумата от 13 878,46 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 48 033,80 лева за периода от 25.01.2016 г. до 30.11.2018 г., с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът и подпомагащата го страна „Национална електрическа компания“ ЕАД оспорват жалбата. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора за изкупуване на електроенергия и не дължи горницата над заплатеното от него до претендираните от ищеца суми, защото между страните било постигнато съгласие с договора за изкупуване на електрическа енергия за приложимост на т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. към ВяЕЦ, собственост на ищеца, доколкото същото се отнасяло до централи, работещи до 2250 часа, като съгласно Решение № Ц-10/30.03.2011 г., нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент било 2000 kWh. Този извод съдът е обосновал с клаузата на чл. 18, ал. 3 от сключения между страните договор № 104 от 26.08.2009 г. и нормата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, от които извел тълкуване, че за ответника „Енерго-Про Продажби“ АД съществува задължение да купува електрическа енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а останалата част по цени за излишък. Посочил, че обемът електрическа енергия, който се заплаща на преференциални цени – нетното специфично производство (НСП), се определял на 2000 kWh за процесния период с невлязлото в сила, но приложимо на основание чл. 13, ал. 9 ЗЕ, решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, а преференциалната цена за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, се определяла по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. във вр. с Решение № Ц-13/28.06.2006 г. на КЕВР. Посочил е, че решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е прието след отмяна на решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР от административните съдилища. Във връзка с това е изследвал висящите съдебно-административни производства, с които се атакува решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, и е приел, че не е налице основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството пред гражданския съд, тъй като административните актове са произвели валидни и обвързващи страните правни последици по тези правоотношения, поради което решението на административния съд не се явява във връзка на преюдициалност с исковото производство. При така възприетите фактически обстоятелства и съобразно обоснованите правни изводи въззивният съд е приел, че като е заплатил на производителите фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа годишно, произведеното количество електрическа енергия, равняващо се на НСП до 2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена електрическа енергия за процесиите периоди по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от ищеца за изкупени количества от 2000 kWh до 2300 kWh. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение с оглед постановяването му без производството да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на висящото пред административен съд производство по обжалване на приложим към спорното правоотношение индивидуален административен акт - Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР. По спорния въпрос за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с висящия съдебен спор по обжалване на решение на КЕВР относно установяване на нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са формирани преференциалните цени, по които се изкупува произведената от касатора електрическа енергия, е вече формирана последователна практика на ВКС (вж. напр. т. д. № 1184/20, I т. о., т. д. № 1681/20, II т. о.), съгласно която съдът спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предполага връзка на преюдициалност между делата, като според разясненията в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното дело. В хипотезата на паралелно висящи производства пред административен и пред граждански съд връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице тогава, когато произнасянето по валидността и законосъобразността на обжалвания пред административния съд акт ще е от значение за правилното разрешаване на разглеждания от гражданския съд правен спор и конкретно - за формиране на решаващите изводи на съда относно възникването, изменението или погасяването на спорното материално право, предмет на търсената съдебна защита. Преценено във връзка с предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и предмета на конкретния правен спор, обжалването пред административен съд на приетото от КЕВР Решение № СП-5/28.03.3019 г. не обосновава необходимост от спиране на производството по предявените от дружеството - жалбоподател осъдителни искове за парични вземания за цена на произведена от възобновяем източник електрическа енергия. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ, електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители, по определена от КЕВР преференциална цена. С поредица законодателни изменения са въведени изключения от правилото на чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ, като с изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени за изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар (с изключение на обектите по чл. 24, т. 3 ЗЕВИ). С разпоредбата на § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр.56/24.07.2015 г.) е възложено на КЕВР в срок до 31 юли 2015 г., в съответствие със ЗЕВИ, да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответствие с решенията на комисията, приети до влизане в сила на ЗЕВИ. Поради особената значимост на обществените отношения, попадащи в обхвата на регулация с приеманите от КЕВР решения, законодателят е допуснал отклонение от общите правила на чл. 166 и чл. 167 АПК относно обжалването и спирането на изпълнението на индивидуалните административни актове и със специална законова разпоредба – чл. 13, ал. 9 ЗЕ, е предвидил, че решенията на КЕВР от категорията на приетите на основание § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ подлежат на незабавно изпълнение, като обжалването им не спира изпълнението и искане за спиране на изпълнението им от съда е недопустимо. В изпълнение на възложените й с § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ задължения КЕВР е приела Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което е определила нетно специфично производство на електрическа енергия въз основа на определените в решение № Ц-010/30.03.2011 г. преференциални цени по т. 8. Посоченото решение е отменено по съдебен ред (в частта по т. 1.7 относно вятърни централи, работещи до 2 250 часа) и след това е прието Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което, считано от 31.07.2015 г., е определено нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000 kWh при средногодишна производителност на работа 2 000 kWh/kW като ценообразуващ елемент на преференциалната цена за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР вр. Решение № Ц-013/28.06.2006 г. на ДКЕВР. С оглед препращането към вече приети от регулаторния орган решения за определяне на преференциални цени Решение № СП-5/28.03.2019 г. има само констативен характер (факт, отбелязан в мотивите към него) и произтичащата от закона – чл. 13, ал. 9 ЗЕ, негова предварителна изпълняемост налага при разрешаване на гражданскоправния спор между страните да бъдат зачетени породените от момента на приемането му правни последици, независимо от предприетото обжалване пред компетентния административен съд. Правните последици на решението (което не е нищожно според произнасянето в служебно известното на съдебния състав решение по адм. д. № 2016/2020 г. на ВАС, III отд.) се свеждат до установяване на нетното специфично производство като един от компонентите за формиране на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, определени в приетите по-рано и влезли в сила решения № Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР и № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР. При сключване на договора, от който жалбоподателят извежда исковите си претенции, страните са постигнали съгласие за изкупуване на произвежданата електрическа енергия по определяните от ДКЕВР, впоследствие КЕВР, преференциални цени и така постигнатото съгласие обуславя приложимост към спорното правоотношение на решенията за определяне на преференциални цени, ведно с решенията за установяване на нетно специфично производство като ценообразуващ компонент - Решение № СП-1/2015 г. и след неговата отмяна в частта по т. 1.7 - Решение № СП-5/28.03.2019 г. Разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ изключва възможността за съдебен контрол върху предварителното изпълнение на решение № СП-5/28.03.2019 г., а спирането на исковото производство от гражданския съд по причина на висящото пред административен съд производство по обжалването му би довело косвено до спиране на неговото изпълнение в противоречие с императива на чл. 13, ал. 9 ЗЕ. Евентуалната последваща отмяна на решението ще заличи последиците от допуснатото предварително изпълнение, но този факт е относим към задължението на административния орган да определи възстановителни мерки съгласно чл. 301 АПК, не и към преценката на гражданския съд относно възникването, изменението и съществуването претендираните с исковете вземания. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, с което при наличие на висящо пред компетентния административен съд производство по обжалване на приетото от КЕВР решение № СП-5/28.03.2019 г. Апелативен съд - Варна се е произнесъл по осъдителни искове за заплащане цената на произведена от възобновяем източник електрическа енергия, не е процесуално недопустимо и не подлежи на обезсилване съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към момента на постановяването му не е съществувало основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на гражданскоправния спор до приключване на производството пред административния съд. По същество изложените в касационната жалба оплаквания – за неправилно приложение на материалния закон (чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ вр. § 17 ЗИДЗЕВИ), за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по валидността на решение № СП-5/28.03.2019 г., и необоснованост - са неоснователни. С процесния договор страните са постигнали съгласие ответникът да изкупува цялото количество (с изключение на посочените в чл. 1.3 количества) активна електрическа енергия, за което има издаден сертификат съобразно НИКПЕЕПВЕИ (ДВ, бр.10/10.06.2009 г.), произведена от ищеца чрез вятърна електроцентрала, по определена от ДКЕВР регулирана цена, която подлежи на промяна по решение на компетентния орган без необходимост от допълнително споразумение. Според клаузите на чл. 18.3 и чл. 18.4, към момента на сключване на договора цената е определена съобразно Решение № Ц-04/30.03.2009 г. в размер на 189 лв./MWh без ДДС, а при достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа за електрическата централа за следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година цената се определя на 172 лв./MWh без ДДС. Залегналият в чл. 18 начин за определяне на цената е съобразен с действащата по време на сключване на договора Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия, приета с ПМС № 35/20.02.2004 г., отменена през 2013 г., в която е предвиден специален ценообразуващ критерий за продажбата на електрическа енергия от ветрови електрически централи - наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори с разграничение до 2 250 часа включително и над 2 250 часа включително. След сключване на договора са извършени законодателни изменения в сферата на търговията с електрическа енергия от възобновяеми източници, които са рефлектирали и върху договорното правоотношение между страните. От съществено значение за спора е разпоредбата на чл. 31, ал.. 5 ЗЕВИ в действащата през исковия период редакция (ДВ, бр. 56/24.07.2015 г.), с която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в решенията на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. Посочената разпоредба, отразява тенденцията в законодателството за постепенно интегриране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на свободния пазар с цел създаване на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика. Посредством чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ законодателят е поставил ограничителен праг под формата на „нетно специфично производство“, до който общественият доставчик, съответно крайните снабдители (каквото качество има ответникът) следва да изкупуват продаваната им от производителите електрическа енергия по преференциални цени. Резултатът от използвания в чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ законодателен подход е от една страна ограничаване на обема, до достигането на който се прилагат преференциалните цени по договорите с производителите на електрическа енергия от разграничените на територията на страната две ветрови зони - зона с пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително и зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2 250 часа, и от друга - намаляване цената, по която ще се изкупува произведената над този обем електроенергия, до по-ниската цена за излишък на балансиращия пазар. Легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство“ е дадена в § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ (ДВ, бр. 56/2015 г.) и според нея нетното специфично производство се установява въз основа на годишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно съответното решение за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. В изпълнение на § 17 ЗИДЗЕВИ са приети решения на КЕВР, с които е установено нетното специфично производство на централите, за които са определени преференциални цени съгласно приложимата до изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от 2015 г. правна уредба. В решенията годишната производителност е поставена в зависимост от прогнозните пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори, което предполага различно средно годишно производство за двете ветрови зони и на тази база производителите се категоризират като попадащи в едната или в другата зона. По силата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ при достигане на средната годишна норма на произведена електрическа енергия, залегнала в конкретното решение на регулаторния орган за производителите от съответната категория, предвидената в закона гаранция за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена отпада и за произведеното над достигнатия пределен обем количество електроенергия до края на съответната година се прилагат цените за излишък на балансиращия пазар. В действащата през исковия период правна уредба не е регламентирана възможност след достигане нетното специфично производство за съответната група/категория преди края на календарната година на производителя да се заплаща преференциалната цена, предвидена за производителите от другата група/категория, тъй като ефектът от подобно законодателно разрешение би бил в разрез с една от целите на предприетото през 2015 г. изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ - да се ограничат приходите от производство на електрическа енергия от възобновяеми източници над нормираната възвращаемост на инвестицията в обществен интерес. В съответствие с доказателствата по делото и със закона въззивният съд е приел, че по силата на чл. 18 от договора произведената през исковия период електрическа енергия е следвало да се изкупува от ответника по определената с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена, но при съобразяване на изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр.56/2015 г.), предвиждащо ограничение относно обема на изкупуваната по преференциални цени електроенергия на база установеното от КЕВР нетно специфично производство за съответната група производители. По делото не е имало спор, че до исковия период централата е достигнала нетното специфично производство от 2 000 kWh от 1 kW инсталирана мощност, което количество подлежи на заплащане по преференциалната цена от 188.29 лв./MWh без ДДС (т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г.), както и че ответникът е заплатил определената по този начин цена срещу издадени от ищеца фактури. Остатъкът от произведената до края на 2015 г. електрическа енергия, надвишаваща установеното с Решение СП-1/2015 г. на КЕВР нетно специфично производство за производители от категорията до 2250 ефективни часа, възприето и в Решение № СП-5/28.03.2019 г., е заплатен от ответника по цена за излишък на балансиращия пазар в съответствие с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, поради което крайният извод на въззивния съд, че ответникът е изпълнил точно договора и не дължи претендираните с главните искове суми, е правилен. Неоснователно е и оплакването за липса на произнасяне по въпроса за нищожността на решение № СП-5/28.03.2019 г. по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК с оглед изложените от въззивния съд мотиви, според които законосъобразността (включваща и нищожността) на административния акт е въпрос без значение за настоящото производство. Тези съображения, с оглед изложеното по-горе по въпроса за допустимостта на въззивното решение, са правилни, поради което необсъждането по същество на въпроса за нищожността на решението на КЕВР не съставлява процесуално нарушение, и то от категорията на съществените. По изложените съображения жалбата е неоснователна, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съгласно направеното искане с представени списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства ищецът дължи на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 7524 лв. С тези мотиви съдът РЕШИ: Оставя в сила решение № 118/19.06.2020 г. по т. д. № 113/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд. Осъжда „УП България 1“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Позитано“ № 2, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 7524 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: