Р Е Ш Е Н И Е №. 7 Гр.София, 05.06.2019 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА изслуша докладваното от съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 2378/2017 г. за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Димана“ АД [населено място] против Решение № 56/8 март 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 716/2016 г., в частта, с която след отмяна на Решение № 110/26.07.2016 г. по т.д.№ 131/2014 г. на Пазарджишкия ОС са уважени предявените от Т. Г. Т. искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, приети от Общото събрание на акционерите в „Димана“ АД от 24 юли 2014 г., т.1,т.2,т.3,т.6,т.7,т.8,т.9 и т.10 от дневния ред. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в описаната част поради въведени допълнителни основания за незаконосъобразност на решенията след изтичането на срока по чл.74 ал.2 ТЗ с допълнителната искова молба. Претендира се обезсилването му в обжалваната част и прекратяване на производството. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. В срока за отговор на жалбата ответникът по касация Т. Т. изразява становище, че същата е неоснователна. С определение № 360 от 11 юни 2018 г., постановено в настоящото касационно производство по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос ДОПУСТИМО ЛИ Е да се въвеждат за първи път нови нарушения като основания за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството след изтичането на преклузивния срок по чл. 74 ал.2 ТЗ за предявяване на конститутивния иск. В проведеното на 22.01.2019 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-касатор поддържа жалбата по изложените в нея съображения за недопустимост на въззивния акт в обжалваната му част. Пълномощникът на ответника по касация Т. – адвокат М. В. – изразява становище, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при проверка на легитимацията на участниците в процесното общо събрание пълномощниците на ищеца неправомерно са били допуснати до регистрация и съответно до участие в процесното общо събрание на акционерите. Неоснователният отказ представлява нарушение на правата на ищеца като акционер по чл.220 ал.1 ТЗ, което обуславя незаконосъобразността на взетите решения от извънредното ОС на акционерите на „Димана“ АД, проведено на 24.07.2014 г. Последица от това нарушение е опорочаване на взетите решения по т.1,2,3,6,7,8,9 и 10, което налага тяхна отмяна. Постановеното в обратен смисъл решение на Пазарджишкия ОС е неправилно и следва да се отмени, а предявените искове – да се уважат. По двата пункта – т.4 и т. 5 – решението на първоинстанционния съд е недопустимо като постановено по непредявен иск и следва да се обезсили в отхвърлителната му част. Поради необжалването му от заинтересована страна в обезсилената и прекратена част въззивното решение е влязло в сила. Отрицателният отговор на въпроса, по който е допусната проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение в обжалваната му част се съдържа в т.6 на ТР № 1/6.12.2002 г. по ТД № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според която в рамките на висящо производство по чл.74 ТЗ не могат да бъдат разглеждани основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън срока по чл.74 ал.2 ТЗ. Законодателят е въвел изискване за допустимост на конститутивния иск за отмяна на решения, взети от Общото събрание на търговско дружество, обусловено от спазването на преклузивен срок по чл.74 ал.2 ТЗ. Недопускането на ищеца до участие в процесното общо събрание чрез упълномощени представители е релевирано още с исковата молба на Т. /лист 4 на същата/, в която се твърди, че двучленна комисия, назначена от изпълнителни директор на АД е отказала да допусне до участие в общото събрание ищеца с аргумент, че представеното пълномощно от адв. М. В. не отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър. Решаващият състав не се е произнасял по несвоевременно въведено оплакване с допълнителната искова молба. В т.3.2 на същата са обсъдени възраженията на ответника в отговора на исковата молба досежно формата на пълномощното, с което ищецът е упълномощил лице да го представлява съгласно предвидената в чл.226 ТЗ възможност в общото събрание. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за нарушение на закона. Формата на упълномощаване за участие в общото събрание, уредена в чл.226 ТЗ, е писмена, разпоредбата е възпроизведена и в Устава на ответното дружество „ДИМАНА“ АД. Представителите на ищеца са се явили за участие с пълномощни с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. Обстоятелството, че не са допуснати до участие в процесното ОС е безспорно, поради което е налице нарушение на процедурата, обосноваващо опорочаване на взетите решения. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното Върховният касационен съд,1 състав на Второ т.о. на основание чл.293 ал.1 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/8 март 2017 г. на Пловдивския апелативен съд по т.д.№ 716/2016 г. В ЧАСТТА в която след отмяна на Решение № 110/26.07.2016 г. по т.д.№ 131/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд са отменени решения на Общото събрание на акционерите в „Димана“ АД, проведено на 24.07.2014 г., както и в частта за разноските. ОСЪЖДА „ДИМАНА“ АД [населено място], да заплати на Т. Г. Т., гражданин на Република Гърция, сумата 1500 лв., представляваща разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: