Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
София, 13.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2167 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу решение № 436 от 27. 02. 2017г. по в. гр. дело № 3699/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, в частите му, с които е потвърдено решение от 27. 04. 2016г. по гр. дело № 7848/2015г. на СГС, І-15 състав, в частта му, с която предявените от М. В. С. и Д. В. С. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са уважени за сумата 4 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по което е постановена оправдателна присъда на Силистренски окръжен съд по н.о.х.д. № 82/2009г., влязла в законна сила на 08. 07. 2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2012г. до окончателното изплащане, и е отменено горепосоченото първоинстанционно решение в частта му, с която исковете на М. В. С. и Д. В. С. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от горепосоченото незаконно обвинение са отхвърлени за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 4 000 лв. до дължимите 10 000 лв. на всеки един от ищците, като вместо това е постановено ново решение, с което ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците С., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17. 06. 2012г. до окончателното изплащане.
Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди. Твърди, че съдът не е отчел, че през почти целия период на наказателното производство спрямо ищците е приложена най – леката мярка за неотклонение „подписка“, като „задържане под стража“ е било постановено в съдебната фаза само за 19 дни, както и че ищците са живели в малко населено място, но много бързо случаят е отшумял и е бил забравен /факт, установен от гласните доказателства/, при което търпяните неимуществени вреди не са с висок интензитет. Релевира че не са взети в достатъчна степен бързото приключване на наказателното производство, продължило 1 година и 5 месеца, младата възраст на ищците, предполагаща по – бързо възстановяване, ненарушеното тяхно физическо и психическо здраве, общественото и социалното им положение и обществено – икономическите и социални условия и стандарта на живот в страната по време на наказателното производство. Моли присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено и съобразено с действителните вреди и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба – ищците М. В. С. и Д. В. С. оспорват същата като неоснователна и молят атакуваното въззивно решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Считат, че въззивният съд е определил обезщетение за претендираните неимуществени вреди съобразно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, съобразявайки вида и тежестта на престъплението по незаконното обвинение /убийство в съучастие/, отзвукът му в малкото населено място, където всички се познават и са роднини или на подсъдимите или на убития, наложената най – тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, макар само за 19 дни, и чистото съдебно минало на ищците. Молят за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
С определение № 800 от 16. 11. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в горепосочената обжалвана част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По този правен въпрос е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Според нея /ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016г. по гр. д. № 4546/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване и вида на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта и съдебното минало на пострадалия, наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване.
По основателността на касационната жалба и по наведените от касатора касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда и по което спрямо ищците е взета мярка за неотклонение „подписка“ през по – голямата част от продължителността на наказателното производство и само за 19 дни в съдебната му фаза – „задържане под стража“ за периода: 03. 06. 2009г. – 22. 06. 2009г..
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на приключило наказателно производство с оправдателна присъда по процесното обвинение, като е намерил за основателни предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, всеки един, за сумата 10 000 лв., считайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди: продължителността на наказателното производство от 1 години и 5 месеца, която е в рамките на разумния срок; характера на престъплението по незаконното обвинение – тежко умишлено престъпление /убийство в съучастие, извършено на 17. 08. 2008г. в [населено място], обл. Силистра/, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години; взетите мерки за неотклонение, които през преобладаващата част от наказателното преследване са от категорията на най – леката „подписка“, а само за 19 дни по време на съдебната му фаза – от най – тежката „задържане под стража“; възрастта на ищците; по – силния резонанс и последици на повдигнатото незаконно обвинение в малкото населено място, в което пострадалите са живели /с. Голямо Враново, обл. Русе/, в сравнение с по – големи селища, уронил доброто им име; неразгласяването на обвинението в престъпление в медиите, а само в малката общност, в която ищците са живели и работили и обстоятелството, че случаят бързо е бил забравен сред техните близки и познати; причинените психо-емоционални терзания, притеснения и изживян стрес и стандарта на живот в страната.
САС е съобразил конкретните обстоятелства по делото, които в най – голяма степен са обусловили интензитета и вида на претърпените неимуществени вреди: чистото съдебно минало на ищците, вида и тежестта на повдигнатото незаконно обвинение /убийство в съучастие/, наложената най – тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 19 дни, причинила силен стрес и ограничила свободата на личностите и негативната промяна в живота на ищците през призмата на малката затворена общност, в която са живели /с. Голямо Враново, Русенско/, в която всички се познават и новините бързо се разпространяват. В атакуваното въззивно решение същевременно не са отчетени в подходящата степен обстоятелствата с правно значение за определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, обуславящи по – нисък размер от присъдения, в противоречие с горецитираната задължителна практика на ВС и ВКС: разумната продължителност на наказателното производство от 1 година и 5 месеца общо за досъдебната и съдебна фаза; наложената най – лека мярка за неотклонение през преобладаващата част от наказателното преследване – „подписка“ и липсата на налагани административни мерки за процесуална принуда, при което ищците не са били подложени на съществени ограничения, с изключение на периода от 19 дни, когато са били задържани под стража; младата възраст на ищците /23г. и 25 г. към началото на наказателното производство/, предполагаща по-висока устойчивост към стреса и по – бързо и лесно справяне с негативните изживявания; неустановеното влошаване на психофизиологичното здравословно състояние през времетраенето на наказателния процес и след това; общественият отзвук на незаконното обвинение с рефлектиращите върху авторитета на човека негативни последици, който с оглед фактите, че ищците са живяли в малко населено място и са работели като работници в строителството в чужбина, не в родината си, не е голям, няма разгласяване в медиите, а и от гласните доказателства в процеса се установява, че сред близките и познатите на ищците случаят бързо е бил забравен, отношенията им са се нормализирали, единият от ищците е създал собствено семейство, има дете и работи, другият ищец също работи, като е подновил работата си в чужбина, с която се е занимавал преди незаконното обвинение, и социално-икономическите условия в страната през периода на процесното наказателно производство: м. 02. 2009г.. – м. 07. 2010г.. Горепосочените обстоятелства обуславят по-нисък интензитет на процесните неимуществени вреди от приетия от въззивния съд и по - нисък размер на процесното обезщетение от присъдения от въззивния съд размер от 10 000 лв., поради което доводите на касатора-ответник за нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер са основателни.
При съобразяване с горепосочените обстоятелства от значение по процесното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 6 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпление, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума е основателен всеки от двата предявени иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, като за разликата над 6 000 лв. до уважения от въззивния съд размер от 10 000 лв., исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ в горепосочената част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени, всеки един, за разликата над сумата 6 000 лв. до сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 17. 06. 2012г.. В останалата обжалвана част, с която исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди са уважени за сумата 6 000 лв., ведно със законната лихва от 17. 06. 2012г., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата 498 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС, съставляващи хонорар за един адвокат, чието плащане е удостоверено с договори за правна помощ и съдействие към отговора на касационната жалба.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 436 от 27. 02. 2017г. по в. гр. дело № 3699/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта му, с която са уважени предявените от М. В. С. и Д. В. С. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, всеки един за сумата над 6 000 лв. до сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2012г., както и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците, сума над 342. 86 лв. – съдебно – деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. В. С. и Д. В. С. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, всеки един, за разликата над сумата 6 000 лв. до сумата 10 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по което е постановена оправдателна присъда на Силистренски окръжен съд по н.о.х.д. № 82/2009г., влязла в законна сила на 08. 07. 2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2012г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436 от 27. 02. 2017г. по в. гр. дело № 3699/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. В. С., ЕГН: [ЕГН] и Д. В. С., ЕГН: [ЕГН], на всеки един поотделно, сумата 498 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|