Р Е Ш Е Н И Е № 490 София, 1 февруари 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети октомври .......... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Кети М. ...................................... .. Севдалин Мавров ............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 2272 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на Л. П. – частен тъжител и граждански ищец по НЧХД № 3506/11 год. по описа на Варненския районен съд. Атакува се въззивно решение № 234 от 14.07.11 год., постановено по ВНЧХД № 967/11 год. на Варненския окръжен съд, с което е отьменена присъда № 256 от 20.05.11 год. на ВРС. Като касационно основание се сочи неправилно приложение на чл. 81, ал. 3 НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на постановената от ВРС осъдителна присъда. Жалба се поддържа в съдебно заседание. Подсъдимата С. М. и нейната защита не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. От нейна страна е постъпило възражение срещу жалбата с искане да се остави в сила атакуваното решение. Претендират се разноските по делото, направени за изготвяне на възражението пред ВКС. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, съдържащите се в нея основания, доводи и искания и становището на останалите страни, намира следното: Тъжбата на касаторката срещу подсъдимата С. М. за деяния по чл. 146, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 НК, извършени на 21.02.10 год., е заведена във ВРС на 05.07.10 год. Към същата, като доказателство, е приложено заверено копие от медицинско свидетелство № 56/10 год., за извършен преглед на пострадалата от съдебен медик на 19.02.10 год. В последното изрично е отразено, че по предварителни данни, съобщени от П., е била бита от позната жена на 17.02.10 год. По тъжбата е образувано цитираното НЧХД. Проведено е съдебно следствие. В съдебно заседание на 10.03.11 год. от страна на повереника на П. на основание чл. 287, ал. 6 НПК е направено искане за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, касаещо датата на извършване на деянията – от 21.02.10 год. на 17.02.10 год. Съдът е допуснал изменение на обвинението, независимо от становището на защитата на подсъдимата, че е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 НПК. В поредно заседание на 12.05.11 год. е приключил съдебното следствие, изслушал е пледоариите и последната дума на подсъдимата и е постановил осъдителната си присъда по измененото обвинение. С атакуваното решение ВОС е отменил първоинстанционния акт и е прекратил наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 4, т. 2, вр. чл. 81, ал. 3 НПК. Решението е законосъобразно. Видно от приложеното към тъжбата медицинско свидетелство, пострадалата е узнала за извършеното престъпление на 17.02.10 год. Към 10.03.11 год., когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 НПК е бил изтекъл. При това, първоинстанционният съд не е имал процесуалната възможност да се произнесе с присъда по тъжбата, а на осн. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 4 НПК е следвало да прекрати образуваното наказателно производство независимо от волята на тъжителката по делото. Като не се е съобразил с посочените текстове от закона, ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което въззивният съд законосъобразно е реализирал правомощието си по чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 3 НПК. По изложените съображения решението на ВОС следва да се остави в сила. В писменото възражение срещу жалбата на П., защитата на подсъдимата М. е направила искане за присъждане на направените разноски от последната за адвокатско възнаграждение. Претендира се сумата от 300.00 лв. Към възражението е приложен договор за правна помощ, в който, макар и трудно, се разчита посочената сума, заплатена в брой от М.. При това касационната инстанция следва с решението си да осъди жалбоподателката П. да заплати на М. сумата от 300.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за изготвеното възражение пред ВКС. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 234 от 14.07.11 год., постановено по ВНЧХД № 967/11 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменена присъда № 256 от 12.05.11 год. по НЧХД № 3506 по описа на Варненския районен съд и е прекратено наказателното производство по делото. ОСЪЖДА Л. Ж. П., живуща в [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], да заплати на С. Д. М., живуща в [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], сумата 300.00 /триста/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу касационната жалба на П. пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: