2 Р Е Ш Е Н И Е № 320 София, 27 юни 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 10 юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора:Искра Чобанова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1671 по описа за 2011 година Срещу решение по внохд.№573/2010 г. на Апелативен съд гр.София, са подадени касационни жалби от подсъдимите В. П. и Г. Ю.. В съдебно заседание подсъдимия П. поддържа жалбата си лично и със защитник. Подсъдимия Ю. редовно призован не се явява,представлява се от защитник. Гражданските ищци и частни обвинители не са взели становище по жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а жалбите на двамата подсъдими неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.01.2011 г.постановено по внохд.№573/2010 г. на Апелативен съд гр.София е потвърдена присъда по нохд.№269/2007 г. на Окръжен съд гр.Благоевград. С посочената присъда подсъдимия Г. Ю. е признат за виновен в това, на 17.10.2006 г. в [населено място] без надлежно разрешително ,в съучастие с под.Котоков и под. П. държал наркотични вещества-марихуана и кокаин на обща стойност 969,74 лв. ,поради което и на основание чл.354 а ал.3 НК вр. с чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца.Признат е за виновен и в това ,че по същото време и на същото място при условията на продължавано престъпление е повредил противозаконно чужди движими вещи-леки автомобили, собственост на различни граждани ,като щетата е на стойност 1891,10 лв.,поради което и на основание чл.216 ал.1 НК вр. с чл.26 ал.1НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.Признат е за виновен и в това ,че по същото време и на същото място е причинил лека телесна повреда на св.Д. К.,разузнавач в МВР,при изпълнение на службата му,поради което и на основание чл.131 ал.2т.4 НК вр. с чл.130 ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.За лека телесна повреда причинена на св.С. И.,младши разузнавач в МВР,при изпълнение на службата му,по същото време и на същото място –престъпление по чл.131 ал.2т.4 НК вр. с чл.130 ал.2 НК и чл.54-наказанието е лишаване от свобода за срок от две години.За лека телесна повреда на св.Д. С.,младши разузнавач в МВР ,престъпление по чл.131 ал.2 НК вр. с чл.130 ал.1 НК и чл.54 НК –наказанието е лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.За лека телесна повреда на св.В. К.,разузнавач в МВР-престъпление по чл.131 ал.2 НК вр. с чл.130 ал.1 НК и чл.54 НК –наказанието е лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.На основание чл.23 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание за извършените от подсъдимия Ю. престъпления лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца,което на основание чл.24 НК е увеличил с осем месеца до размер на три години и два месеца,което да се изтърпи при първоначален общ режим,в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимия В. Б. П. е признат за виновен,в това че на 17.10.2006 г. в [населено място] , при условията на продължавано престъпление ,без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества марихуана и кокаин ,с цел разпространение на стойност 977,39 лв. и разпространил такива на стойност 969,74 лв.,поради което и на основание чл.354 а ал.1 НК вр. с чл.26 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години,което да изтърпи при първоначален общ режим,в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата за виновен в престъпление по чл.354 а ал.3 НК вр. с чл.20 ал.2 НК е признат и подсъдимия Николай Г. Котоков. Уважени са и граждански искове на пострадалите ,за неимуществени вреди в различни размери,за причинените от под.Ю. телесни повреди. ПО ЖАЛБАТА на под.В. П. : Доводите за съществени процесуални нарушения касаят според защитата пропуски по оценка на доказателствата.Твърди се, че са игнорирани част от тях,като например удостоверение и кадастрална схема,които установявали мястото на което се намира печатница,че неправилно са взети предвид порочни протоколи за извършени процесуално следствени действия, по претърсване и изземване.Фактически доводите са за необоснованост на изводите на инстанционните съдилища,след което е направен “собствен анализ” на “ситуацията “,в резултат на който защитата приема,че от “мястото на което са се намирали служителите на МВР,няма как да видят закупуването на инкриминираните наркотични вещества,а ако са видели въпросът е защо не са задържали двамата подсъдими в този момент “.Претендира се нарушение и на чл.339 ал.2 НПК. Доводите са неоснователни,в частта им за необоснованост не се обсъждат ,тъй като са извън пределите на касационния контрол. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,по предвидения в НПК процесуален ред/ тук виж мотивите на Апелативния съд ,относно възраженията за “пороците” в протоколите за претърсване и изземване -л.93 /.Събраните доказателства са подробно и дори детайлно обсъдени,като са посочени обстоятелствата от предмета на доказване,които се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Липсват претендираните нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които да са съществени и да пречат на съда да приложил правилно закона,доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение/. Установено е по категоричен начин,че на инкриминираната дата подсъдимия П. е държал в дома си и продал на под.Котоков високорискови наркотични вещества,а след като видял ,че Котоков и под.Ю. са задържани , изхвърлил през терасата на дома си останалите.Тези обстоятелства са установени не само от “недобре разположените” полицейски служители ,а и от заключенията на експертизите, които установяват идентичност на вида и състава на висикорисковите наркотични вещества иззетите от под.Ю. и К. и тези намерени зад бл.15 в[жк],в който подсъдимия живее,както и идентичност на вестника в който са завити ,с този иззет от дома на подсъдимия. При правилно установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия П. е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества и е продал част от тях и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия П. инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК.Пропуснато е наказанието глоба,но както е констатирал въззивния съд този пропуск не може да бъде поправен ,поради липса на протест. ПО ЖАЛБАТА на под.Ю. : Оплакванията за съществени процесуални нарушения и тук са за пропуски при изземването на наркотичните вещества,от лекия автомобил ,”вратите на който били деформирани и всеки би могъл да остави каквото и да било”.Акцентира се и на противоречиви показания на полицейските служители,без да се сочи за кои обстоятелства.Възразява се и по съставомерността на престъпленията по чл.131 НК и по чл.216 НК,където липсвал пряк умисъл.Защитата намира и уважените граждански искове за неимуществени вреди в завишен размер . Доводите са неоснователни. Както бе посочено по горе фактите по делото са установени по безспорен и категоричен начин.Дейността на инстанционните съдилища по фактите е след анализ на всички доказателства и доказателствени средства,при спазване правилата на формалната логика и пълно изследване на обстоятелствата от значение. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона с приложението на чл.216 ал.1 НК,където не бил установен умисъл.Деянието било непредпазливо и следвало да се квалифицира по чл.216 ал.6 НК. За да се претендира липса на умисъл в извършване на престъплението по чл.216 ал.1 НК следваше да е установено,че подсъдимия на инкриминираната дата и място е управлявал лекия автомобил,нарушил правилата за движение или по друга причина нанесъл щети на паркираните три леки автомобила.Нищо подобно не е установено като факти,напротив-установено е ,че след като полицейските служители се опитали да задържат под.Ю.,който бил вътре в автомобила,той го привел в движение включил задна предавка,наранил четирима служители ,увредил трите автомобила и след това бил задържан,т.е. категорично установено е по делото ,че автомобила управляван от под.Ю., с който са увредени паркираните автомобили и наранени полицейските служители е бил средство ,с което подсъдимия се опитвал да избяга и прикрие извършеното престъпление по чл.354 а НК и което очевидно обективира умисъла за извършеното престъпление по чл.216 ал.1 НК,както и този за престъпленията по чл.131 ал.2 НК,за което не се и спори. При правилно установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия Ю. на 17.10.2006 г. в [населено място] държал в съучастие с под.Котоков високорискови наркотични вещества,повредил противозаконно три леки автомобила и нанесъл леки телесни повреди на четирима служители на МВР при изпълнение на службата им и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието.Подсъдимия е извършил шест престъпления за кратък период от време,в част от тях демонстрирайки агресия и незачитане на правовия ред и въпреки това наказанията за всяко едно от престъпленията е към предвидения в закона минимум и е явно несправедливо, но не в сочената от касатора посока.Приложението на чл.24 НК е законосъобразно,правилно мотивирано но също в нисък размер. Неоснователно е и оплакването за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на пострадалите, тъй като не е взето предвид “необмисленото действие на полицаите”, с което “допринесли” вредоносния резултат.Инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне справедлив размер на дължимите на всеки от пострадалите обезщетения,съобразили са и разпоредбата на чл.52 ЗДД и размерите на присъдените обезщетения не са завишени и могат да репарират претърпените болки и страдания. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила ,а подадените жалби изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховния касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№573/2010 г. на Апелативен съд гр.София,с което е потвърдена присъда по нохд.№269/2007 г. на Окръжен съд гр.Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :