Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 398



гр.София, 08.05.2020 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4404 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Н. срещу решение №191 от 25.07.2019 г., постановено по в.гр.д.№297 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 448 от 19.04.2019 г. по гр.д. № 2663 по описа за 2018 г. на Сливенския районен съд за установяване в отношенията между Т. М. М. от една страна, а от друга- С. С. Е. и К. Г. Н., че договорът за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № , том , рег. №, дело / г. по описа на нотариус Ш., рег. № , с който Т. М. М. е продала на С. С. Н. имот с идентификатор 67338.418.184 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД -18-31 от 19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра, с административен адрес [населено място], м. „Лозарски връх“ с площ от 1 207 кв.м., е нищожен като привиден и прикриващ договор за дарение между Т. М. М. и С. С. Е..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на решението, както и т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Относително недействителна ли е сделка за покупко-продажба на недвижим имот, в случай че представляваното от пълномощник по сделката лице твърди, че давайки пълномощното е имал намерение да дари купувача, а не да му продаде имота, когато с пълномощното упълномощителят е дал права на пълномощника от негово име и за негова сметка да сключва всякакви договори, каквито намери за необходими, или в случая е приложима т.5 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която представителната власт включва възможността на пълномощника да избира и да договаря във всяка една от насоките, по отношение на които не е ограничен с пълномощното? Според касатора в конкретния случай се твърди порок във волята на упълномощителя, който може да бъде преодолян единствено чрез искове по реда на чл.28-32 от ЗЗД във връзка с чл.44 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка. Сделката обаче не би могла да бъде относително недействителна по отношение на третото лице, тъй като волята на упълномощителя е изразена в самото пълномощно. Ако упълномощителят счита, че не е бил надлежно представляван, то претенцията следва да е насочена срещу пълномощника, а не срещу третото лице.
2. Допустимо ли е доказване на действителната воля на упълномощителя преди извършване на упълномощаването единствено да дари имота чрез свидетелски показания, или при преценка на волята на упълномощителя съдът е обвързан с изразената в пълномощното воля на упълномощителя? Според касатора такова доказване не е допустимо съгласно мотивите на т.1 на ТР № 5/2014 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
3. Симулативна ли е покупко-продажба спрямо съпруг при условията на режим на разделност на имуществото, която е сключена в рамките на представителната власт, при положение че съществува начало на писмено доказателство между упълномощителя и пълномощника относно предполагаемата действителна воля на упълномощителя имотът да бъде дарен, а не продаден? Касаторът смята, че сделката е валидна, тъй като е извършена в рамките на изразената воля от упълномощителя.
4. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не? По този въпрос решението противоречи на практиката на ВКС, изразена в решения № 207 от 9.6.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. и № 338 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г. на IV ГО. В конкретния случай въззивният съд не е спазил тези свои задължения, като не е обсъдил всички доказателства и доводи. Не е преценявал факта, че ответниците са придобили имота като съпрузи в режим на разделност а не в съпружеска имуществена общност. Липсват мотиви относно възражението, че свидетелката М. Р. преди това е подписала декларация за отказ от право на ползване, в която е признала, че ответниците са действителните собственици на имота. Съдът не е подходил с необходимата засилена критичност към показанията на свидетелите, които са роднини на страните.
Т. М. и С. Ч. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба Т. М. е изложила, че причината за оформянето на сделката като покупко-продажба, а не като дарение в полза на нейния син С. Н., е стремежът на сина и да запази брака си. За да подобрят влошените си отношения, съпрузите са решили да си поставят за обща цел построяването на жилище, като ответницата е поискала името и да фигурира в документа за собственост. След правна консултация ищцата разбрала, че за да докаже симулацията и е необходим обратен документ. Такъв документ и е бил даден от нейния син, но не и от ответницата, макар тя да знаела и да се е съгласила с действителното желание на ищцата. Изтъкнала е също, че посочената в нотариалния акт цена не и е била заплатена. Ето защо ищцата е поискала да бъде установено, че покупко-продажбата е симулативна и прикрива дарение на имота в полза на нейния син.
С. Н. е признал предявения иск, а К. Н. го е оспорила. В отговора на исковата молба тя е заявила, че сделката е действителна като покупко-продажба и волята на ищцата е ясно изразена в даденото от нея пълномощно. Освен това се е позовала на режима на разделност на имуществото, придобито по време на брака, който според нея води до извода, че тя е страна по сделката, която получава собственост за себе си.
Обосновавайки се с декларацията на ответника Н., в която той е признал привидността на покупко-продажбата, първоинстанционният съд е допуснал на основание чл.165, ал.2 от ГПК свидетелски показания за доказването на симулацията. След съвкупна преценка на тези показания, на декларацията и на неплащането на цената, този съд е приел за установено, че покупко-продажбата прикрива дарение в полза на сина на ищцата, поради което е уважил предявения иск.
Сливенският окръжен съд е възприел аргумента на първоинстанционния съд за допустимост на свидетелските показания въз основа на декларацията, изхождаща от купувача С. Н.. Този съд повторно е извършил подробен анализ на тези показания и е достигнал до същия извод за симулативност на покупко-продажбата като прикриваща дарение. Посочил е, че изводът се потвърждава и от липсата на плащане по сделката.
Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма. В случая касаторът погрешно отъждествява очевидната неправилност с явна несправедливост. Ето защо на основание очевидна неправилност на въззивното решение касационно обжалване не може да се допусне.
Въззивният съд не се е произнасял по първите два въпроса на касатора, тъй като тези въпроси нямат никакво отношение към изхода на спора. Цитираното от касатора ТР № 5 от 12.02.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се отнася до вътрешните отношения между представител и представляван и техния външен израз в документа, съдържащ упълномощаването. При твърдяно наличие на симулация от значение са други правоотношения-тези, които съществуват между страните по сделката и съдът изследва тяхната действителната воля, а не упълномощаването. Разбира се, документът, в който се съдържа упълномощаването, представлява доказателство, което подлежи на преценка наред с другите доказателства по делото, когато се доказва привидност на сделка. Формулираният в този документ обем на представителна власт обаче не ограничава по никакъв начин възможността да се установява действителната воля на страните по сделката. Затова по първите два въпроса касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
Същият извод се отнася и до третия въпрос на касатора, тъй като въззивният съд не е обсъждал и не се е произнасял по този въпрос. Доводът за режим на разделност на имуществото обаче е бил въведен както с отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба. При това положение въззивният съд е бил длъжен да посочи доказано ли е това обстоятелство и да обсъди как се отразява на твърдяната привидност на сделката и на способите за нейното доказване. Освен това въззивният съд не е изложил никакви мотиви по възражението на касатора относно достоверността на свидетелските показания на М. Р.. Затова по четвъртия въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, поради което по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 25.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 297 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд.
Дава седмичен срок на К. Г. Н., считано от съобщението, да внесе 75,16/седемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: