Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * свидетелски показания * частична трансформация * правомощия на въззивната инстанция * недопустимост на решение

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 428

 

София, 15.07.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 май две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА

                                      БОНКА ДЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 843 /2009 година

Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 759 от 23.07.2009г. по касационна жалба на З. В. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 110/06.03.2009г. по гр.д. № 59/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която е отменено решението на РС досежно квотите при които е допусната делба между нея и бившия й съпруг Г. А. Ч. на апартамент № 23, находящ се в гр. П., бул. “Г” № 115,ет.4 с площ 100,79 кв.м., ведно с избено помещение № 23 от 5,79 кв.м. и 3,47% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и гаражна клетка № 17, като са определени нови квоти – 18709,50/21796 ид.ч. за него и 3086,50/21796 ид.ч. за нея.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - на чл. 21 от СК, допуснати процесуални нарушения поради не прилагане на чл. 136 от ГПК /отм/ и необоснованост.

Ответникът по касация не взема становище.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че апартамент № 23, находящ се в гр. П., бул. “Г” № 115,ет.4 с площ 100,79 кв.м., ведно с избено помещение № 23 от 5,79 кв.м. и 3,47% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, предмет на иска за делба е придобит по време на брака между страните, сключен на 18.04.1971г. и прекратен с развод на 08.11.2004г., но като обезщетение за отчужден личен имот на съпруга. Стойността на полученото в обезщетение жилище е била 21796 лв. Призната е частична трансформация освен на сумата, съставляваща оценката на частта му от отчуждения имот - 5623 лв. и за сумата 10 000 лв., която по показания на свидетелките П. и Д. – негови сестри е предадена от майка им, починала 1966г. за да я вложи той като си направи дом.

При служебна проверка допустимостта на решението, съдът констатира, че възивната инстанция неправилно се е произнесла и по иска за делба на гараж № 17. За този самостоятелен обект на правото на собственост, иска за делба е оттеглен в с.з. на 03.10.2007г. и след изразено съгласие на ответника производството е прекратено. РС не се е произнесъл за гаража, но възивния съд е допуснал делба и по отношение на него, като го е включил в стойността на апартамента. В частта, с която е допусната делба на гаража решението на окръжния съд следва да се обезсили като недопустимо.

Процесуалният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е преценката на гласните доказателства, когато изхождат от лицата по чл. 136 от ГПК /отм/.

По делото е безспорно, че процесния апартамент е придобит на основание заповед № 2323/30.12.1985г., издадена по чл. 100 от ЗТСУ/отм/ като обезщетение за отчужден от ответника негов личен недвижим имот. Придобивната стойност само на апартамента е 21 796 лв. и част от нея е изплатена с получената в обезщетение сума – 5623. лв. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели В. П. и В. Д. , посочена от ищцата, но и двете сестри на ответника се установява, че майката на Г. Ч. оставила на дъщеря си В. сума от 10 000 лв., която да бъде предадена на сина й, когато си купува жилище. Майката на Ч. е починала на 24.12.1966г., когато ответника е бил на 18 години, а баща му е починал 1958г. На основание чл. 133 б. “в” от ГПК /отм/, свидетелски показания са допустими за установяване договор за дарение между роднини по права линия и по съребрена, до четвърта степен. Макар съдът да не е изложил съображения защо дава вяра на тези свидетелки, показанията им не са в противоречие с останалите доказателства по делото Показанията на двете свидетелки, макар и близки – сестри на ответника не са противоречиви по между си по основния факт – предаването на пари от майката на ответника, за да му бъдат дадени когато се устройва с жилище. Свидетелката В. А. Д. , макар и сестра на ответника е призована за разпит като свидетел по искане на ищцата.. Тя дава същите показания за произхода на сумата от 10 000 лв. както и доведената от ответника свидетелка също негова сестра..

Свидетелските показания, изходящи от роднини следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, като се отчита дали свидетеля е лично ангажиран от даването на подобни показания. При преценката дали да им се даде вяра следва, съдът следва да отчита дали има противоречия с останалите доказателства по делото, включително и с останалите гласни доказателства и дали са обективни и вътрешно непротиворечиви. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина, но съдът е свободен при преценката им и следва да се ръководи от вътрешното си убеждение, преценката на останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката

Възивният съд е извършил правилна преценка на свидетелските показания, изходящи от двете сестри на ответника, ангажирани като свидетели от всяка от страните, отчел е липсата на противоречие с основния факт и им е дал вяра. При тази преценка не е извършено процесуално нарушение, поради което няма основание за касиране на решението. Определените съобразно тези показания квоти на страните са правилно изчислени, поради което въззивното решение, в частта, с която е допусната делба на апартамента, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/06.03.2009г. по гр.д. № 59/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 1* от 27.11.2008г. на Пазарджишки РС досежно квотите при които е допусната делба между З. В. П. и Г. А. Ч. на апартамент № 23, находящ се в гр. П., бул. “Г” № 115,ет.4 с площ 100,79 кв.м., ведно с избено помещение № 23 от 5,79 кв.м. и 3,47% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като вместо това са определени нови квоти – 18709,50/21796 ид.ч. за Г. Ч. и 3086,50/21796 ид.ч. за З. П.

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 110/06.03.2009г. по гр.д. № 59/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която е допусната делба на гаражна клетка № 1*-ра група, попадаща в УПИ *жилищно строителство, магазини и гаражи.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: