Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 06.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Анжела Богданова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 6557/2014година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 521 от 12.05.2015г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адв.Т., на въззивно решение №148 на Окръжен съд [населено място] /ВТОС/, постановено на 12.05.2014год. по в.гр.дело № 355 /2014год., с което след отмяна на решение от 04.03.2014г. по гр.д.№ 3576/13г. по описа на Великотърновски районен съд /ВТРС/ са уважени предявените от Г. И. И. против [фирма] [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ като е признато уволнението му, извършено на основание съкращаване на щата, за незаконно и е отменена като незаконосъобразна Заповед №32/12.08.2013г. на прокуриста на ответното дружество, възстановен е същият на заеманата преди уволнението длъжност „ експерт търговия, регионален мениджър” и [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното му уволнение за периода /13.08.2013г. до 13.02.2014г./ в общ размер 4 500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска - 14.10.2013г., до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение е допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Л.В. на основание чл.38 ал.2 ЗА сумата 1710лв. адвокатско възнаграждение за две инстанции. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Поддържа се, че съдът непълно и неправилно е анализирал доказателствата и е достигнал до грешни крайни изводи. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло. Претендира присъждането на деловодни разноски. В отговора си по касационната жалба, подаден чрез адв. В., Г. И. И. взема становище за неоснователност на същата. С цитираното по-горе определение № 521 от 12.05.2015г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос “за времето на подбора и правното значение на момента на издаване на заповедта и момента на връчването й на адресата при преценка законосъобразността на извършения подбор по чл.329 КТ”. Прието е, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №140 от 31.05.2011г. по гр.д.№1464/2009г. на ВКС, ІV ГО . Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Г. И. И. е предявил против [фирма] [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. С първоинстанционното решение исковете по чл.344 ал. 1 т.1 и т.3 са отхвърлени, тъй като според съда работодателят е доказал, че е налице съкращаване на щата, както и, че е извършил законосъобразно подбор по чл.329 КТ, вследствие на който е предприел процесното прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд след отмяна на решението е уважил исковете. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „експерт търговия, регионален мениджър”; че е налице реално съкращаване на щата - длъжностите „експерт търговия, регионален мениджър” са намалени от пет на четири бройки - заповед № 111а от 12.08.2013 година на изпълнителния директор на ответното дружество; че по този повод е сформирана комисия за подбор по чл. 329 от КТ – със заповед от същата дата; че е извършен подбор, в резултат от който комисията е предложила да бъде уволнен ищецът - протокол от 12.08.2013 година; че на същия ден на ищеца е изпратена по куриер атакуваната заповед за уволнение, като заповедта е предадена на куриера в 16,22 часа ; че атакуваната заповед е връчена на ищеца чрез куриер на 13.08.2013 година. Приел е също, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че назначената комисия по подбор е заседавала след обяд на 12.08.2013 година, че в състава й не е участвал издателят на атакуваната заповед, че протоколът за извършения подбор е приключен след изтичане на работното време в 17,00 часа. При така приетото за установено от фактическа страна съдът е обосновал извод, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като атакуваното уволнение е постановено при нарушение на изискването на чл. 329 от КТ. Приел е, че след като работата на комисията по подбора е продължила и след края на работното време, а заповедта за уволнение е изпратена в 16,22 часа следва, че тази заповед е съставена преди приключване на дейността на комисията, тоест подборът е извършен „след или в най-добрия случай по време на издаване на атакуваната заповед” . Посочил е, че „юридически поредността на действията на работодателя - съкращаване на щата, подбор и уволнение - е императивно уредена не само в негов, но и в този на работника интерес. Затова нейното нарушаване всякога води до неправомерност на уволнението”. Счел е за неоснователни доводите на ответника, че за настъпване правната последица на уволнението е нужно адресатът да получи изпратената по куриер заповед за уволнение. В тази връзка е посочил, че моментът на връчване на заповедта е ирелевантен въпрос. С посочения в определението по чл. 288 от ГПК по делото съдебен акт от обхвата на задължителната за съдилищата практика - №140 от 31.05.2011г. по гр.д.№1464/2009г. на ВКС, ІV ГО, е прието, че моментът на издаване на заповедта за уволнение е без правно значение, правно значение има достигането на заповедта до адресата, т.е. връчването й на работника, поради което и подборът следва да е извършен преди този момент. Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилно разрешението на изведения по настоящото дело правен въпрос, възприето в цитираното решение на ВКС, каквато е и трайната практика на ВКС, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно последното работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Това предполага правото или задължението за подбор да бъде упражнено от работодателя преди той да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. В закона не е установен ред нито форма за извършването на подбор. Затова е без правно значение дали и какви документи са съставени за удостоверяване на извършения подбор. Времето и начинът на извършването на подбора може да бъдат доказвани с всички доказателствени средства. Едностранните изявления пораждат действие не с извършването им, а с достигането им до адресата. Затова моментът на издаване на заповедта за уволнение е без правно значение, правно значение има достигането на заповедта до адресата, т.е. връчването й на работника. При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съдът намира следното: Касационната жалба е по същество основателна. Като е дал обратно разрешение по случая и е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовия договор единствено поради факта, че заповедта за уволнение е издадена и изпратена по куриер преди приключване на дейността на комисията - приключването на протокола за подбор, тоест подборът е извършен „след или в най-добрия случай по време на издаване на атакуваната заповед”, Окръжен съд [населено място] е постановил неправилно решение, като е допуснал нарушение на материалния закон, неправилно е интерпретирал доказателствата и е обосновал грешни крайни изводи. По делото е установено, че ищецът е заемал длъжността „експерт търговия, регионален мениджър”; че е налице реално съкращаване на щата - длъжностите „експерт търговия, регионален мениджър” са намалени от пет на четири бройки - заповед № 111а от 12.08.2013 година на изпълнителния директор на ответното дружество- сега касатор; че по този повод е сформирана комисия за подбор по чл. 329 от КТ – със заповед от същата дата; че е извършен подбор, в резултат от който комисията е предложила да бъде уволнен ищецът - протокол от 12.08.2013 година. Установено е също от доказателствата по делото, че подборът е извършен съобразно критериите по чл.329 КТ - работодателят е извършил фактически подбор между лицата, заемащи до момента идентични трудови функции, а именно между служителите: В.М., В.С., Г. М., Д.Б. и ищеца Г.И.; при извършването на подбора, работодателят е бил подпомаган от Комисия по подбора, която е извършила сравнение на лицата, подложени на подбор, и е изготвила Протокол, ведно с мотивирани предложения; подборът е извършен въз основа на критериите, установени в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ и доразвита методика на оценяването, по показатели – образование; професионален опит, придобит при ответника; работа с клиенти/дистрибутори; ефективност на работата при оценяване на следните компоненти: изпълнение на задачи, оценяване на представянето на всеки служител съгласно „Управление и оценка на работата” и показател – работа в екип, за периода 2010 г. до датата на провеждане на подбора; въведените от работодателя допълнителни оценъчни показатели са в рамките на икономическите критерии на чл. 329, ал. 1 от КТ; при извършеното оценяване на петимата служители, най – висок резултат от 42,4 точки е получила Д.Б., а В.М. – 33,05 точки, В.С. – 37,75 точки, Г. М. – 36,70 точки и с най - нисък резултат от 10 точки е оценен ищецът. Установено е от доказателствата и това, че при това оценяване на ищеца е взето предвид становището и мнението на Търговския директор при ответника, който има преки наблюдения върху работата му и най-вече обстоятелствата, че не води постоянна кореспонденция и контакти с всички дистрибутори в поверения му регион, като част от тях не се уведомяват навременно за активностите на дружеството, че не води и точна, постоянна отчетност, което се отразява на бонусите и отстъпките за клиентите/дистрибуторите и влияе негативно на репутацията и печалбите на дружеството в съответния регион; изпълнява поставените му задачи, но при осъществяване на контрол и напомняне, което затормозява работния процес и недобрата му работа в екип. Констатациите, отразени в протокола по подбор, се потвърждават и кореспондират с показанията на свидетелите Б. и К.. Безспорно е установено и това, че подборът е приключил с изготвянето и подписването на протокола за подбор преди връчване на уволнителната заповед. При горните обстоятелства въззивното решение следва да се отмени, тъй като е неправилно и незаконосъобразно. Настоящата инстанция следва да направи съответните на закона и фактите по делото правни изводи по предявения иск на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ : същият е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да бъдат отхвърлени по същество и обусловените от него искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на делото ищецът Г. И. следва да заплати на ответника – касатор сторените пред трите съдебни инстанции разноски. Надлежно установени са разноски, направени от ответника – касатор, в общ размер 795лв., от които 660лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, както и внесени държавни такси за касационното производство – 135лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение №148 на Окръжен съд [населено място], постановено на 12.05.2014год. по в.гр.дело № 355 /2014год. и допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта на разноските на 01.08.2014г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. И. против [фирма] [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване уволнението му, извършено на основание съкращаване на щата, за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна на Заповед №32/12.08.2013г. на прокуриста на ответното дружество, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ експерт търговия, регионален мениджър” и за осъждане [фирма] [населено място] да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение за периода /13.08.2013г. до 13.02.2014г./ в общ размер 4 500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска - 14.10.2013г., до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Г. И. И. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 795лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: