7 Р Е Ш Е Н И Е № 264 София, 18.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 915 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 131 от 29.01.2013 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение № ІІІ-159 от 24.11.2011 година по гр.д. № 1545/2011 година на Бургаски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от Н. Н. Г. Д. за прогласяване недействителност на покупко-продажба на имот в землището на [населено място], сключена между Н. К. К. и М. Г. Т. по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. Искът по чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от малолетната Е. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. против Н. К. К. и М. Г. Т. е отхвърлен като неоснователен. Касационно обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси по приложението на чл. 135 ЗЗД: допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти, както и относно правното значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, както и по въпроса следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат съображения по всички доводи и възражения на страните и представените по делото доказателства, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По въпроса допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД, когато правната промяна е настъпила по силата на други факти: С конститутивния иск ищецът цели настъпването на една правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото. Когато търсената правна промяна е настъпила по друга причина, конститутивният иск е недопустим, тъй като правната промяна не може да бъде предизвикана повторно. С павловия иск ищецът цели да бъде обявена недействителността на една правна сделка или едно действие по отношение на него. Когато същият правен ефект е настъпил поради друга причина (поредност на вписванията в нотариалните книги) или е налице по-тежък порок (прогласена нищожност на сделката по отношение на всички), павловият иск е недопустим, тъй като правната промяна не може да настъпи повторно. По въпроса за правното значение на момента на възникване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор: Правата на кредитора биват засегнати, когато длъжникът е извършил сделка, която го уврежда. Кредиторът може да се брани срещу увреждащата го сделка независимо от поредността във времето на възникването на неговото вземане и на извършването на увреждащата сделка. Когато увреждащата сделката е извършена след възникването на кредиторовото вземане и е безвъзмездна, достатъчно е кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за увреждането, т.е. знаел е за съществуването на задължението към кредитора, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане – чл. 135, ал.1 ЗЗД. Не е необходимо кредиторът да доказва знанието на третото лице, когато то се презумира – чл 135, ал.2 ЗЗД. Когато разпоредителната сделка е извършена преди възникване на кредиторовото вземане, кредиторът трябва да докаже, че сделката е предназначена от длъжника и третото лице да го увреди – чл. 135, ал. 3 ЗЗД. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че ищцата Е. Н. К., дъщеря на ответника Н. К., се явява негов кредитор по вземане за издръжка. Прието е, че за събиране на вземането и е образувано изпълнително дело № 11805/2005 г. на държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд, който на 03.10.2005 г. е наложил възбрана върху имот на длъжника, находящ се в местността „Куку баир” в землището на [населено място], както и че с нотариален акт № 41 от 20.01.2010 г. длъжникът е прехвърлил възбранения имот на своята баба – ответницата М. Т.. При така установените факти, съдът е приел, че претенцията за прогласяване недействителност на сделката на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД е неоснователна, тъй като увреждащата сделка е извършена след вписване на възбраната. В решението е прието, че ищцата Н. Н. Г. Д., майка на ищцата Е. Н. К., е кредитор на ответника по вземания, възникнали след сключване на сделката по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г., произхождащи от присъдени и суми за разноски по други дела общо в размер на 1001,67 лева – 666,67 лева по гр.д. № 14000/2009 г. на Софийски районен съд за изменение на дължимата издръжка за малолетното им дете и 335 лв. по гр.д. № 4709/2009 г. на Софийски районен съд за заместване съгласието на бащата за разрешаване пътуване извън пределите на страната. Въз основа на тези факти, въззивният съд е приел, че сключената между ответниците сделка по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. уврежда ищцата Н. Г., предвид което е прогласил недействителността на сделката по отношение на нея на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД. С определение № ІІІ-219 от 04.04.2012 г. съдът е изменил решението в частта му за съдебните разноски- намалил е дължимите от ответниците Н. К. и М. Т. разноски на ищцата Н. Г. от 4882,45 лева на 3318 лева и е осъдил Н. Г. да заплати на Н. К. и М. Т. сумата 2000 лева съдебни разноски. Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е уважена предявената от Н. Г. претенцията по чл. 135 ЗЗД, е постъпила от Н. К. К. и М. Г. Т.. Поддържа се, че сделката е обявена за недействителна без да е установено, че е била предназначена да увреди кредитора; без доказателства, че ищцата Н. Г. е кредитор на ответника Н. К., тъй като по делото за увеличение на издръжка е действала като законен представител на малолетното дете, в полза на което са присъдени разноски по делото, а разноските от 335 лева по гр.д. № 4709/2009 г. на Софийски районен съд се компенсират с присъдените в полза на ответника разноски в размер на 500 лева. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност доказателствата, сочещи, че ищцата Н. Г. е длъжник на ответника Н. К. К. за сумата 5000 лева В касационната жалба против въззивното решение в частта му, с която предявеният от Е. К. иск е отхвърлен като неоснователен, както и в частта му за съдебните разноски, постъпила от Н. Н. Г., действаща лично и като законен представител на малолетната Е. Н. К. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за липса на правен интерес от иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на малолетната ищца Е. К., тъй като с наложената възбрана не са обезпечени всички нейни вземания от ответника и в частност вземанията за разноски, присъдени в различни съдебни производства, както и вземанията от присъдени и добавки за заболявания. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност приложените по делото експертни заключения, удостоверения от частен съдебен изпълнител и социални доклади. Поддържа се, че в нарушение на чл. 266 ГПК съдът не е приел и съобразил в решението си доказателства за новонастъпили факти – доказателства за новообразуваните съдебно-изпълнителни производства, вземанията по които не са обезпечени с възбраната по изп.д. № 24/2011 г. Поддържа се, че съдебните разноски са присъдени без да е доказано извършването им, както и за повече от един адвокат по делото. Изложени са и оплаквания срещу размера на определените по делото държавни такси. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение е недопустимо в частта му, с която предявеният от малолетната Е. Н. К. против Н. К. К. и М. Г. Т. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. С исковата молба, ищцата Е. Н. К. е въвела твърдение, че имотът, предмет на увреждащата сделка между ответниците е възбранен по изпълнително дело № 1805/2005 г. на държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд, за установяване на което обстоятелство към исковата молба е приложено постановлението на съдия изпълнител с отбелязване на службата по вписванията – върху имота, предмет на сделката по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. е вписана възбрана на 02.11.2005 г. от Служба по вписванията, [населено място] за обезпечаване на вземането за издръжка, дължима от ответника Н. К. на малолетната му дъщеря Е. К.. Сделката, която се претендира да е увреждаща е сключена след вписване на възбраната, поради което спрямо ищцата сделката е недействителна на основание чл. 452, ал.2 ГПК. Целените от ищцата с иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД гражданскоправни последици (относителна недействителност на разпоредителното действие) са настъпили още с вписване на възбраната, поради което предявеният иск е недопустим. Без правно значение е има ли ищцата и други вземания срещу същия длъжник, тъй като предизвиканата с вписването на възбраната относителна недействителност не може да настъпи повторно с уважаване на павловия иск, а съгласно чл. 452, ал.1 ГПК, извършените от длъжника разпореждания са недействителни и спрямо присъединения кредитор, т.е. разпорежданията са недействителни и за вземанията по всички предявени от ищцата изпълнителни листове по изпълнителното дело, по което е наложена възбраната. Независимо от изложеното, от доказателствата по делото е установено, че ищцата Е. К. е кредитор и по вземане за разноски по гр.д. № 14000/2009 г. на Софийски районен съд за увеличение на издръжка, които разноски подлежат на събиране по изпълнителното дело за издръжката, т.е. по изпълнителното дело, по което като обезпечителна мярка вече е наложена възбрана. Предвид изложеното, постановеното по недопустимия иск решение следва да бъде обезсилено и производството по иска с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от Е. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. против Н. К. К. и М. Г. Т. прекратено. Касационните оплаквания за неправилност на решението в частта му, с която е уважен предявеният от Н. Г. против Н. К. К. и М. Г. Т. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД са основателни. Основателно е оплакването, че ищцата Н. Г. не е кредитор по вземането за разноски в размер на 666,67 лева по гр.д. № 14000/2009 г. на Софийски районен съд. Делото е образувано по иск за изменение на дължимата от бащата издръжка, предявен от малолетното дете Е. К., действащо чрез своята майка и законен представител Н. Г.. Последната не е страна по делото, а разноските в размер на 666,67 лева са присъдени в полза на ищцата Е. К.. Основателно е и касационното оплакване за неизпълнение на задължението на съда да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните в тяхната цялост. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е длъжен да обсъди както всички въведени с въззивната жалба оплаквания, така и всички въведени от въззиваемия с отговора на въззивната жалба доводи и представените към тях доказателства. В отговора на въззивната жалба са въведени доводи, че вземането за разноски от 335 лв. по гр.д. № 4709/2009 г. на Софийски районен съд в полза на ищцата Н. Г. не е ликвидно, както и довод, че вземането не е възникнало преди сключване на сделката по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г., а присъдените по същото дело разноски в негова полза надхвърлят това и вземане, което изключва намерението за увреждане. Без да обсъди така въведените доводи, въззивният съд е приел, че ищцата Н. Г. е кредитор за сумата 335 лева, поради което извършената от ответниците сделка е увреждаща. Този извод съдът е формирал без да изследва както момента на възникване на вземането, така и налице ли са предпоставките по чл. 135, ал. 3 ЗЗД – предназначена ли е била извършената сделка да увреди кредитора. От доказателствата по делото е установено, че решението по гр.д. № 4709/2009 г. на Софийски районен съд е потвърдено с решение 2147/2010 г. на Софийски градски съд, влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр. І-во ГПК на 13.05.2010 г., от който момент ищцата е кредитор на ответника по отношение на вземането за разноски по делото. Атакуваната сделка е извършена на 20.01.2010 г., поради което искът за прогласяване на недействителността и е основателен само при доказано намерение у длъжника и третото лице да увредят кредитора – чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Такива доказателства не са представени по делото, нито извод за това може да обоснове висящото между страните към момента на сключване на сделката производство по чл. 123, ал.2 СК за разрешаване спор между родителите за пътуване на детето извън територията на Република България. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, следва да бъде отменено в тази му част и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният от Н. Г. иск с правно основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 6970,76 лева, в т.ч. 140,76 лева внесени държавни такси и 6830 лева адвокатски възнаграждения, от които по 2000 лева в първоинстанционно и въззивно производство и 2830 лева в касационното производство. Размерът на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение е редуциран на основание чл. 78, ал.5 ГПК предвид направеното възражение за прекомерност като от общо изплатените 6442,80 лева (възнаграждение по договор за правна помощ от 04.01.2012 г., сключен от двамата касатори с адвокати П. и М., т.е. по един адвокат за всеки от касаторите) се присъди възнаграждение в размер на 2830 лева с оглед правната и фактическа сложност на делото, съобразена и от касаторите Н. Г. и Е. К. при уговаряне възнаграждението на процесуалния им представител по договор за правна помощ от 31.01.2012 г. Въведеното от касаторите Н. Г. и Е. К., действаща чрез законния си представител, оплакване за неправилно определяне размера на държавната такса е неоснователно. Дължимата по делото държавна такса е определена правилно съобразно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК и чл. 72, ал.1 ГПК в размер на по 221,55 лева, дължими от всяка от ищците, предявили кумулативно съединени искове по чл. 135 ЗЗД и въз основа на данъчната оценка на имота от 5538,80 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № ІІІ-159 от 24.11.2011 година по гр.д. № 1545/2011 година на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. против Н. К. К. и М. Г. Т. иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителност на покупко-продажба на имот в землището на [населено място], сключена с нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от Е. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. против Н. К. К. и М. Г. Т. иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителност на покупко-продажба на имот в землището на [населено място], сключена с нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. ОТМЕНЯ решение № ІІІ-159 от 24.11.2011 година по гр.д. № 1545/2011 година на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от Н. Н. Г. Д. за прогласяване недействителност на покупко-продажба на имот в землището на [населено място], сключена между Н. К. К. и М. Г. Т. по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г., както и в частта му за присъдените съдебни разноски, изменени с определение № 3-912 от 04.04.2012 година. ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. Г. Д. иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителност на покупко-продажба на имот в землището на [населено място], сключена между Н. К. К. и М. Г. Т. по нот. акт № 41 от 20.01.2010 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІІ-159 от 24.11.2011 година по гр.д. № 1545/2011 година на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 515 от 19.04.2011 г. на Бургаски районен съд по гр.д. № 5232/2010 г. относно дължимите по делото държавни такси от Н. Н. Г. Д. и Е. Н. К., действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. Д.. ОСЪЖДА Н. Н. Г. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] и Е. Н. К. с ЕГН [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Н. Г. Д. да заплатят на Н. К. К. с ЕГН [ЕГН] и М. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 6970,76 (шест хиляди деветстотин и седемдесет лева и седемдесет и шест стотинки) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: