Р Е Ш Е Н И Е № 558 гр. София, 04 февруари 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря...............Аврора Караджова...........................и с участието на прокурора........................Кирил ИВАНОВ..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1760 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. И. М., чрез защитника му адв. М., за възобновяване на нохд № 105/11 г. на районен съд гр. Козлодуй и внохд № 121/13 г. на окръжен съд гр. Враца. В искането се излагат доводи за допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Като съображениe за това се сочи липсата на осъществено престъпление по чл.286, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, доколкото началникът на РУП не е надлежен орган на властта, който може да образува досъдебно производство, а от страна на осъдения липсва умисъл да набеждава служител на МВР в извършване на престъпление. В съдебно заседание искането се поддържа със същите аргументи от осъдения М.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че фактът на подаване на жалба до началника на РУП [населено място] с изложени сведения за поискан подкуп от полицейски служител е безспорно установен, с което е реализиран съставът на престъплението по чл.286 от НК. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: Искането за възобновяване е второ по ред. С решение № 575 от 08.03.2013г., постановено по н.д. № 1743/12г. на ВКС, І н.о., било възобновено производството по вонхд № 184/12г. по описа на окръжен съд гр. Враца и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания за събиране на доказателства за установяване истинността на отразените в жалбата обстоятелства. В рамките на образуваното внохд № 121/13г. по описа на окръжен съд гр. Враца, било проведено въззивно съдебно следствие, при което били депозирани обяснения от осъдения М. и показания от свидетелите В. М., Г. Г. и П. Н.. С решение № 65 от 23.05.2013г. на окръжния съд, подписано при особено мнение на мл. съдия З., била потвърдена присъда по нохд № 105/11г. на районен съд гр. Козлодуй. С посочената присъда М. И. М. бил признат за виновен в това, че на 24.05.09г. в [населено място] подал жалба до надлежен орган на властта - началника на РУ на МВР „А. Козлодуй” [населено място], рег.№ .... от 24.05.09г, в която набедил В. И. М. - младши автоконтрольор ІІ степен в пътен контрол към група „Охрана на обществения ред и превенция” към РУ на МВР „А. Козлодуй” [населено място] при ОД на МВР - Враца, в престъпление като знаел, че е невинен, а именно, че на 24.05.09г. в [населено място], в качеството на длъжностно лице му поискал подкуп в размер на сто лева-облага, която не му се следва, за да не извърши действия по служба-да не състави АУАН против М. И. М. за извършено от него нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.286, ал.1, вр. с чл.54 НК му наложил наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, както и обществено порицание и го осъдил да заплати в полза на гражданския ищец В. М. сумата от 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Изложени са единствено съображения за нарушение на закона, което обстоятелство лимитира обхвата на касационната проверка до основанието по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Съображенията относно липса на елементи от състава на престъплението от обективна и субективна страна са били наведени във въззивната жалба и обсъдени от въззивната инстанция, която мотивирано ги е отхвърлила. Изводите на окръжния съд от правна страна се споделят и от настоящия касационен състав. Инстанционните съдилища са приели за установено, че осъденият М. е подал жалба срещу мл. автоконтрольор ІІ степен М. до началника на РУП в [населено място] с твърдение, че полицейският служител му поискал 100 лв. за да не му състави акт за административно нарушение по ЗДП, което твърдение било установено, че е неистинно. Доводите на защитата, че началникът на РУП не е надлежен орган на власт не могат да бъдат споделени. Както в правната теория, така и в практиката е прието, че надлежният орган на власт по смисъла на чл.286, ал.1 от НК е този, който може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице. При действието на НПК (отм.), началото на наказателно производство е изисквало съставянето на постановлeние за образуването му от прокурор или следовател, което е намерило отражение и в цитираната в искането съдебна практика на ВС на РБ от 1975 - 1990г. Според сега действащия НПК досъдебното производство може да започне и с извършване на първото действие по разследването. Разследващи органи освен следователите, са разследващите полицаи и полицейски органи в МВР, които могат да извършват действия по чл.212, ал.2 от НПК, когато това им е възложено от прокурор, следовател или разследващ полицай. Тази процесуална уредба, дадена с НПК (ДВ, бр.86/2005г.) разширява кръга на надлежните органи по отношение не само на тези, които могат да образуват, но и които могат да започнат наказателно преследване. В конкретния случай жалбата, подадена до РУП в [населено място] може да представлява основание за започване на наказателно производство от разследващи полицаи. Без значение е обстоятелството дали с оглед длъжностното качество на набеденото лице би се наложило впоследствие преобразуване на досъдебното производство в следствено дело и дали разследващите полицаи са на щат към ОД на МВР. Престъплението по чл.286, ал.1 от НК е формално. В момента на устното или писменото уведомяване на надлежния орган от страна на дееца, че набеденото лице е извършило престъпление, съставът на престъплението по чл.286, ал.1 от НК от обективна страна е реализиран. Ако набеденото лице е било привлечено към наказателна отговорност, то това е основание за квалифициране на извършеното по чл.286, ал.2 от НК. Неоснователни на следващо място са и съображенията относно липсата на субективна страна. Събраните по делото доказателства са мотивирали съдилищата да приемат, че обстоятелствата, изложени от осъдения в жалбата до Началника на РУП, са неистинни. Твърденията на осъдения, че действал, воден от желанието да предизвика дисциплинарна проверка, която да преустанови „тенденциозното” отношение към него в случая са правно ирелевантни. Подаването на писмена жалба пред надлежен орган с твърдение за извършено от св. М. престъпление, за което осъденият е знаел, че не е извършено, сочи на пряк умисъл за осъществяване на престъпление по чл.286, ал.1 от НК. С оглед изложеното ВКС счита, че законът е приложен правилно. Предвид горното и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. М. за възобновяване на нохд № 105/11г. на районен съд гр. Козлодуй и внохд № 121/13г. на окръжен съд гр. Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :