Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * застрояване * правомощия на въззивната инстанция * косвен съдебен контрол


3
гр. д. № 472/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 475

София, 06.12.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 472/2012 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение от 03.08.2012 г. по чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 550 от 02.12.2011 г. по гр. д. № 595/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.11.2009 г. по гр. д. № 88/2008 г. на районен съд Р., с което касаторът е осъден да предаде на Щ. И. В., В. И. Б. и Е. И. В. владението на собствения им имот с идентиф. 61813.136.4 по кадастралната карта на [населено място] и построената в имота сграда с идентиф. 61813.136. 4. 1. Проверката е допусната по разрешените въпроси: подлежи ли на възстановяване земеделски имот ако преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е застроен и задължен ли е съда да приключи устните състезания след като делото е изяснено от фактическа страна.
Ответниците по касация Щ. В., В. Б. и Е. В. намират жалбата за неоснователна. Поддържат, че за построения склад в реституирания им по реда на ЗСПЗЗ имот няма издадени строителни книжа, поради което той е незаконно построен и не е ограничение по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗВСЗЗ за реституирането му.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.
Ищците основават легитимацията си на собственици на имота, предмет на иска, на решение № 01.1 от 25.11.1995 г. на ОСЗ, с което им е възстановено правото на собственост на нива с площ от 3539 кв. м., който имот по кадастралната карта е заснет с идентиф. 61813.136.4. С това решение е изменено на основание чл. 18, ал. 4 ППЗСПЗЗ издаденото преди него решение № 01-505-1 от 17.08.1992 г., с което им е било отказано възстановяване на нива, 1 дка, в м. „П. дере”, поради застрояване, което е намерено за ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ.
Няма данни първоначалното решение да е обжалвано.

От фактическа страна е установено с гласни доказателства и техническа експертиза, че в заявения за възстановяване имот към влизане в сила на ЗСПЗЗ е имало построени три склада за взривни материали на държавно лесничейство (ДЛ) - Р., които след 1989-1990 г. не са използвани по предназначението им, започнало е разрушаването им с цел вземане на материали. Сградите са били продадени през 1993 г. от ДЛ -Р. на Е. Т., действал като ЕТ, а той ги е предоставил през 1994-1995 г. на касатора и ответника Н. М. за развиване на стопанска дейност. Ответниците са използвали една от сградите с площ от около 50 кв. м. за обработване на дървен материал, а няколко години по-късно с цел отглеждане на животни касаторът е пристроил по-голямата сграда.
Според свидетеля Д. в имота е имало две сгради, които са били съборени от касатора и той е построил една на два етажа, като в първия е отглеждал животни, а вторият е използван за жилище.
С техническата експертиза е установено, че в изработения помощен кадастрален план за земеделските земи (картата на възстановената собственост) във възстановения имот е била заснета една сграда на площ от 50 кв. м. При оглед на място е установено, че се касае за две сгради, едната на площ от 32 кв. м. и на два етажа – първият от каменна зидария, а вторият е изпълнен от дъски. От източната страна на тази сграда е долепена друга сграда, едноетажна, на площ от 32 кв. м. Според експерта съществуващите сгради не са нанесени в кадастралната карта, тъй като са построени без строителни книжа и не са пуснати в експлоатация.
Обстоятелството, че в имота е имало построени три склада за взривни материали при влизане в сила на ЗСПЗЗ, е признато от ищците в исковата молба.
При така установените факти е направен необоснован и незаконосъобразен извод за основателност на иска. Съдът е пристъпил към постановяване на решение преди да е изяснил спора от фактическа страна, което е нарушение на разпоредбите на чл. 10 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Не е възложено на техническата експертиза да установи дали в имота е имало построени стопански сгради - складове за взривни вещества към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, факт релевантен към разрешаване на въпроса дали не е било налице ограничение по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на целия заявен имот, в какъвто смисъл е първоначалното решение, постановено от ОСЗ (тогава ПК). Съдът не е извършил косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ от 1995 г. за материална законосъобразност предвид на това, че с него е изменено първоначалното решение на ОСЗ от 1992 г., с което е отказано възстановяване на 1 дка от заявения имот поради ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ, както и че това второ решение е взето след като са били установени границите на населеното място и границите на земеделските земи (това следва от направеното позоваване на чл. 18, ал. 4 ППЗСПЗЗ при издаването му). Само от този факт не следва, че е установено нарушение на закона или правилника или нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение, които да са основание по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за изменяването му.
Ако се установи, че заявеният за реституиране имот или част от него е бил застроен със стопански сгради при влизане в сила на реституционния закон, то преценката за това дали е подлежала на възстановяване застроената част, следва да се направи при съобразяване на това, че нормата на чл. 10б ЗСПЗЗ не установява изискване за законност на строителството. Достатъчен е само обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници. Когато за него не е усвоен целият имот, на реституиране подлежи площта извън застроената и необходимата за обслужване на сградите или мероприятието.
Допуснатите нарушения са основание за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като се налага извършване на процесуални действия – изслушване на допълнителна техническа експертиза, делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 550 от 02.12.2011 г. по гр. д. № 595/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: