Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр. София,05.02.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2957 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. По подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД касационна жалба е допуснато касационно обжалване на решение №1128/08.05.2018г. по в.т.д.№4429/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №1053 от 02.06.2017г., постановено по т.д.№1349/2016г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати на „Бултрансспед“ ЕООД, [населено място], законната лихва върху сумата от 46 196,73 лв. от датата на завеждане на исковата молба /31.03.2015г./ до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 765,11лв., обезщетение в размер на законната лихва за неизпълнение на паричното задължение в размер на 46 196,73 лв., за периода от 27.08.2014г. до 29.03.2015г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е присъдил обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Твърди,че след като е приел, че правоотношенията между страните се основават на договор за международен автомобилен превоз, то и по отношение на обезщетението за забава следва да намерят приложение разпоредбите на Конвенция СМR. Ответникът „Бултрансспед“ ЕООД, [населено място], счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че главното правоотношение между увредения и застрахования се урежда от Кодекса за застраховането /отм./, а Конвенция СМR се прилага само доколкото следва да се определят параметрите на отговорността на превозвача, която се покрива от застрахователя. Счита, че е в нарушение на принципите на правото застрахователят да отговаря за собственото си неправомерно поведение /отказ да изплати дължимото застрахователно обезщетение/, при по – облекчени условия, при каквито отговаря застрахованият превозвач съгласно Конвенция СМR. Подробни доводи излага в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Третото лице – помагач „Каменица“ АД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба. С определение №320/17.06.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос: Коя е приложимата нормативна уредба при определяне на размера на лихвата за забава на обезщетението по чл.25 вр. чл.23 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ - правилата на ЗЗД или тези на Конвенцията?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: С обжалваното въззивно решение „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати на „Бултрансспед“ ЕООД, [населено място], на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 46196,73 лв., представляваща остатък до пълен размер на застрахователно обезщетение, съгласно застрахователен договор „Отговорност на превозвача“, обективиран в застрахователна полица №00800100002378 от 14.11.2013г., сключен между „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и „Формула -2“ ЕООД за причинени имуществени вреди при изпълнение на договор за превоз, възложен със заявка - договор за международен превоз на товари, изх.№121701/09.07.2014г., изразяващи се в пълна повреда на превозваните стоки, ведно със законната лихва върху сумата от 46 196,73 лв. от датата на завеждане на исковата молба /31.03.2015г./ до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 765,11лв., обезщетение в размер на законната лихва за неизпълнение на паричното задължение в размер на 46196,73 лв., за периода от 27.08.2014г. до 29.03.2015г., а също и на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски за производството, както следва: сумата от 6199,54 лв. за първоинстанционното производство и сумата от 3362,97 лв. за въззивното производство. Решението е постановено при участието на „Каменица“ АД като трето лице - помагач на страната на ищеца. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С решение №106 от 13.10.2010г. по т.д.№1094/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено в производство по иск за обезщетение за причинени имуществени вреди при изпълнение на договор за международен автомобилен превоз, е прието, че след като приложимото право по отношение на главното правоотношение се обхваща от регламентацията на Конвенция СМR, то и произтичащите от него акцесорни правоотношения също следва да се обхващат от режима на тази нормативен акт. Параметрите на специалните правни норми, каквито са тези от Конвенцията, съдържат изискване за точно определен начин на изчисляване и на лихвите, различен от този по ЗЗД, поради което лихвата следва да бъде определена като такава по СМR /чл.27 от Конвенцията/, а не по правилата на националното законодателство /чл.86, ал.2 от ЗЗД/. Последното би било приложимо, ако Конвенцията не съдържаше подобни правила. Даденото разрешение, което настоящият състав на ВКС изцяло споделя, е безспорно приложимо в правоотношението между превозвача и правоимащия /получател или изпращач на стоката/, доколкото това правоотношение се урежда от разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/. Наред с това правоотношение съществува и правоотношението по договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие. Този договор притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, свързани с възникването, валидността и съдържанието на застрахователното правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, пораждането и изискуемостта на вземането за застрахователното обезщетение, се уреждат от материалния закон, приложим към договора за застраховка. В отношенията между застрахователя и застрахования разпоредбите на Конвенция СМR намират приложение доколкото размерът на дължимото застрахователно обезщетение е обусловен от дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение, а то се определя по реда на чл.25 вр. чл.23 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Между правоимащия / изпращач или получател на товара/ и застрахователя на превозвача не съществува правоотношение по договор за застраховка. При осъществяване на риска по силата на изричната норма на чл.432 от Кодекса за застраховането / чл.226 от отменения Кодекс за застраховането/ за правоимащия възниква имуществено притезателно право да иска плащането на застрахователното обезщетение и това право почива на закона, а не на съглашение между застрахователя и застрахования. Задължението на застрахователя е функционално обусловено от задължението на застрахования, като максималната граница е уговорената в договора застрахователна сума. В размера на дължимото застрахователно обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност“ се включва и размерът на лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. Размерът на тези лихви, както и размерът на дължимото обезщетение за вреди се определя от закона, уреждащ отношенията между застрахования и увреденото лице. При иск за причинени имуществени вреди при изпълнение на договор за международен автомобилен превоз, както размерът на дължимото от превозвача обезщетение, така и размерът на лихвата за забава на това обезщетение се определят от нормите на Конвенция СМR. По тези съображения и при предявен пряк иск от правоимащия изпращач на товара срещу застрахователя на превозвача по договора за международен автомобилен превоз на стоки, размерът на лихвата за забава на обезщетението, претендирано от правоимащия, се определя по правилото на чл.27 от Конвенция СМR. По съществото на касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос, неправилно въззивният съд е присъдил лихвите за забава на застрахователното обезщетение по реда на чл.86 ал.2 от ЗЗД. Приемайки, че спрямо правоотношението между застрахования превозвач и увредения ищец приложимият закон е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз /СМR/ и обезщетението се определя по правилата на чл.25 от Конвенцията, съдът не е съобразил, че Конвенцията се явява приложим закон и по отношение на претендираните от увредения лихви за забава на обезщетението. Обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон - чл.27 от Конвенция СМR. По предявения от увредения пряк иск срещу застрахователя, лихвата за забава следва да се определи по специалното правило чл.27 от Конвенцията СМR, а не по правилата на националното законодателство /чл.86, ал.2 от ЗЗД/, които са приложими в отношенията между застрахования и застрахователя. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 293, ал. 2 от ГПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на ново решение по същество, с което да бъде определено, че законната лихва следва да бъде изчислена по правилото на чл. 27 от Конвенция СМR. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1128/08.05.2018г. по в.т.д.№4429/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати на „Бултрансспед“ ЕООД, [населено място], законната лихва върху сумата от 46 196,73 лв. от датата на завеждане на исковата молба /31.03.2015г./ до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 765,11лв., обезщетение в размер на законната лихва за неизпълнение на паричното задължение в размер на 46 196,73 лв., за периода от 27.08.2014г. до 29.03.2015г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бел. „Х. Колумб“ №43, да заплати на „Бултрансспед“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], лихва за забава върху сумата от 46 196,73 лв., начислявана от 27.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, съобразно правилото на чл.27 от Конвенция СМR. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2