Р Е Ш Е Н И Е   №  514   София, 14 януари   2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                            ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 495/2009 година Производството е по реда на чл.422, ал., т.5 НПК. Осъденият П. М. П. е направил искане за възобновяване на наказателно дело № 2/2007г. на Районен съд- Тетевен, отмяна на влязлото в сила решение № 34 от 08.04.2009г. по в.н.о.х.д. № 192/2008г. на Окръжен съд гр. Л. и постановяване на решение, с което бъде признат за невинен и оправдан по обвинението, като се отхвърли и уважените граждански искове за неимуществени и имуществени вреди. В искането да правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание от осъдения и в представените писмени бележки от защитника му. Частният обвинител и граждански ищец не се явява и не взема становище по искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е изцяло неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в предвидения в чл.421, ал.3 НПК шестмесечен срок от влизане в сила на въззивното решение. Разгледано по същество то е неоснователно и съображенията за това са следните: Ловешкият окръжен съд с решение № 34 от 08.04.2009г. по в.н.о.х.д. № 192/2008г. е изменил присъда № 13 от 21.01.2007г. постановена по н.о.х.д. № 2/2007г. на Тетевенския районен съд, като намалил размера на наложеното на подсъдимия П. М. П. наказание за престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.54 НК пробация, както следва: по чл.42а, ал.2, т.1 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година на осем месеца; по чл.42а, ал.2, т.2 НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и пет месеца на осем месеца. Намалил размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от пет месеца на четири месеца, както и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 6000лв. на 4000лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона- чл.348, ал.1, т.1 НПК са, че неправилно двете съдебни инстанции са признали подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” НК. Налице били предпоставките на чл.15 НК, тъй като липсвала причинна връзка между съприкосновението на автомобила, управляван от подсъдимия с коня, на който е бил пострадалия и последвалото падане на него. Възраженията са неоснователни. В съгласие с установените по делото факти съдебните инстанции са приели, че причина за настъпилото пътно транспортно произшествие със съставомерен резултат- средна телесна повреда, е допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.15 ал.1, изр.1 ЗДвП, което го задължава да се движи най- вдясно на плътното. Безспорно установено е, че подсъдимият не е изпълнил това си задължение, макар от ляво по посока на движението му на банкета върху кон се е намирал пострадалия, а габаритите на автомобила, с оглед характеристиката му са, в още по- голяма степен да са изисквали от него изпълнение на това му задължение. При доказано невземане на мерки за безопасно движение, при наличието на хора и животни покрай пътя, които подсъдимият би могъл да предприеме, е невъзможно да се изключи виновно поведение, поради което и правилно и двете съдебни инстанции са приели, че не е налице случайно деяние. Всички възражения в писмените бележки, касаещи направените в автотехническата експертиза изводи, нямат отношение към основния въпрос по делото- налице ли е допуснато нарушение от подсъдимия, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Обстоятелството, че коня се е подплашил , започнал да галопира, при което пострадалият не успял да го овладее и паднал на земята, от което е и причиненото увреждане, не прави невиновно поведението на подсъдимия. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които така както са конкретизирани в искането всъщност са относими към обосноваността на съдебните актове, а настоящата инстанция не може да върши такава проверка, след като преценката на доказателствените материали е направена при спазване на процесуалните правила. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на съдебните актове не са допуснати нарушения, които да дават основание за възобновяване на наказателното дело както в наказателно осъдителната, така и в гражданската му част, поради което искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. М. П. за възобновяване на н.о.х.д. № 2/ 2007г. на Тетевенския районен съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: