Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр.София, 16.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и
четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София
Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ
ИВАНОВА
търговско дело под № 115/2009 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по молба на М. И. С. търговец с фирма „А”, гр. К. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд № 92/26.03.2008 год. по гр.дело № 15/2008 год., с което е оставено в сила решение на Окръжен съд-Кърджали № 242/22.11.2007 год. по гр.дело № 333/2006 год., с което са отхвърлени предявените от молителката-ищец срещу Ю. А. Ю. от гр. К. обективно съединени искове за сумата 12 340 лева, произхождащи от неизпълнение на задължение по договор за закупуване на МПС, от които 8 840 лева – дадени от възложителя за изпълнение на поръчката и 3 500 лева-обезщетение за пропуснати ползи.
Молителят поддържа становище, че постановеното отхвърлително решение следва да бъде отменено, позовавайки се на представената към молбата влязла в сила присъда № 114/06.11.2008 год., постановена по н.дело № 830/2008 год. на Кърджалийския районен съд, с която подсъдимият по делото Ю. Ю. е признат за виновен за това, че в периода от 21.03.2006 год. до 17.04.2006 год. при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Т. И. С. от гр. К. заблуждение, че щял да му достави лекотоварен автомобил „Ф” и с това му причинил имотна вреда в размер на 8 830 лева.
Ответникът по молбата за отмяна Ю. А. Ю. от гр. К. поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като молителката не е конкретизирала основанието за отмяна, а по същество – че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Молбата за отмяна е допустима – подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила решение на въззивен съд в срока по чл.305, т.2 ГПК и в съдържанието й са изложени обстоятелства, които могат да се квалифицират като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетел, на заключение на вещото лице, върху което е основано решението, или престъпно деяние на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Общото на посочените хипотези е, че източникът на неправилността на решението е извършено престъпление. Освен посоченото от закона изискване, необходимо е кумулативно и наличието на още две предпоставки-престъплението да е установено по надлежния ред – т.е. с влязла в сила присъда и да е обусловило съдържанието на атакуваното решение. В случая данните по делото сочат, че посочените условия са налице.
Видно от представената към молбата присъда № 114/06.11.2008 год. по н.дело № 830/2008 год. на Кърджалийския районен съд /влязла в законно сила на 21.11.2008 год./, подсъдимият Ю по настоящото дело е признат за виновен в това, че в периода от 21.03.2006 год. до 17.04.2006 год. в гр. К. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Т. И. С. от гр. К. заблуждение, че щял да му достави лекотоварен автомобил „Ф” и с това му причинил имотна вреда в размер на 8 830 лева. В хода на производството подсъдимият се е признал за виновен, като е заявил, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от данните по настоящото дело Т. И. С. е съпруг на М. И. С. , която в качеството си на едноличен търговец с фирма „А” с нотариално заверено генерално пълномощно е упълномощила съпруга си да представлява фирмата при осъществяването на делови контакти и договорни взаимоотношения във връзка с дейността й, както и да сключва всички видове договори. В тази връзка в издадените от Ю. Ю. записи на заповед фигурира името на Т. С. , но същите са подпечатени с печата на Е. М. С. , фирма „А”. С предявения иск ищцата твърди, че сумата от 8 830 лева, която ответникът по делото е получил са средства на едноличния търговец М. С. за да достави лекотоварен автомобил „Ф” необходим за дейността на фирмата, като Т. С. е действувал като неин генерален пълномощник. При тези фактически данни настоящият състав счита, че е налице обуславяща връзка между установеното с влязлата в сила присъда престъпно действие на ответника Ю претендираните от ищцата вреди-предмет на решението по настоящото дело.
С оглед на изложеното, налице е основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради което на основание чл.307, ал.3 ГПК състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд, трети състав № 92/26.03.2008 год., постановено по гр.дело № 15/2008 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: