Ключови фрази
Установителен иск * право на строеж * трансформация на правото на строеж в право на собственост * начало на давностен срок * прекъсване на давност * погасителна давност * спиране на давност

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

57

 

София, 04.03.2010 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА

                                      БОНКА ДЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 17 /2009 година

Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 235/09 от 26.03.2009г. по касационна жалба, подадена от С. Д. Т., чрез адвокат А е допуснато касационно обжалване на решение № 108/29.04.2008г., постановено по гр.д. № 125/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 867/2007г. на Старозагорски районен съд. С потвърденото решение е признато за установено на осн. чл. 67 от ЗС по отношение на касатора и В. М. Т., че учреденото в тяхна полза на 03.07.1996г. с нот. акт № 65,т. ХІІ, н.д. № 3418/1996г. право на строеж за апартамент с площ 51,38 кв.м. № “А” на втори мансарден етаж, заедно с прилежащото избено помещение № 7 с площ 2,26 кв.м., заедно с 4,99 кв.м., ид.ч. от общите части на сградата, предвидена за построяване по одобрен архитектурен проект в дворно место от 440 кв.м., находящо се в гр. С., на ул. Поп М. К. ” № 1* съставляващо УПИ *, отреден за имоти пл. № 3* и 3625 в кв. 90”а” се е погасило в полза на собствениците на терена К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., С. Е. С., Т. М. П. и П. С. П. поради не упражняването му в продължение на пет години.

 

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 67 от ЗС на извода, че давностния срок за погасяване правото на строеж започва да тече от получаване на разрешението за строеж от дружеството, изпълнител, а не от настъпване на фактическата възможност за реализирането му от касаторите, на които суперфициара е прехвърлил учреденото му право на строеж за описания апартамент.

Ответниците по касация оспорват жалбата по основание, развивайки съображения, че петгодишния срок започва да тече от момента, когато суперфицияра и изпълнител на строежа се е снабдил със строително разрешение и след съдебното устанояване, че неговото право е погасено, за третите лица, на които е прехвърлил това право не тече нов петгодишен срок.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е констатирал следното: С влязло в сила решение на 31.07.2006г. по гр.д. № 79/2006г. на Старозагорски окръжен съд е признато за установено, че учреденото в полза на “А” ЕООД право на строеж с н.а. № 76,т. ХХІІІ/27.12.1995г. за построяване на конкретни обекти в дворно место от 440 кв.м., находящо се в гр. С., на ул. Поп М. К. ” № 1* съставляващо УПИ *, отреден за имоти пл. № 3* и 3625 в кв. 90”а” се е погасило в полза на собствениците на терена поради не реализирането му в пет годишен срок. Дружеството се е снабдило с разрешение за строеж на 12.07.1996г. С н.а. № 65,т. ХІІ/-3.07.1996г. е прехвърлило учреденото му право на строеж за описания апартамент на ответника С. Д. Т. по време на брака му с В. М. Т.. “А” ЕООД е изградило сградата до първи етаж в груб строеж и от седем-осем години преустановило строителството. Съдът е приел, че петгодишния срок по чл. 67 от ЗС започва да тече за последните преобредатели на правото на строеж за процесния апартамент на втори мансарден етаж от момента на придобиването му от дружеството – 27.12.1995г., защото от този момент за тях съществувала фактическата възможност да изградят обекта. Изложени са съображения, че правото на строеж за преобредателите не може да се разглежда отделно от правото на строеж на дружеството, което е признато за погасено по давност. Не е възприета от въззивния съд тезата на ответниците /сега касатори/, че петгодишния срок за погасяване правото на строеж за преобредателите започва да тече от влизане в сила на решение, с което е признато, че то е погасено за дружеството, защото по този начин се ограничавало правото на собственост за суперфициентите.

Първият правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е от кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези на които е учредено право на строеж от собствениците и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните преобредатели.

Съгласно нормата на чл. 67 от ЗС, “ правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност ако не се упражни в продължение на пет години”. Въпреки, че с изтичането на визирания срок се погасява самото ограничено вещно право, нормата определя срока като давностен, за да го свърже с възможността за съответно прилагане на института на погасителната давност по ЗЗД за спиране и прекъсване течението на давността. В нормата на чл. 67 от ЗI не е определен началния момент, от който започва да тече петгодишния срок за погасяване по давност на правото на строеж, а е неприложима и нормата на чл. 114 от ЗЗД към началния момент за течение на петгодишния срок за погасяване на ограничените вещни права. До колкото погасителната давност представлява бездействие на титуляра на правото то следва. да не е обусловено от други причини извън волята и поведението на носителя на правото. В този смисъл съдебната практика с Р 46/1990г. и Р № 124/23.04.1990г. по гр.д. № 15/90 ІVгр.о. приема, че давността за погасяване правото на строеж започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактическото получаване на достъп до имота за суперфициара. В конкретния случай за “А” ЕООД, в чиято полза е учредено право на строеж с н.а. № 76,т. ХХІІІ/27.12.1995г. е признато с влязло в сила решение 31.07.2006г по гр.д. № 79/2006г., че е съществувала фактическа възможност за осъществяване на учреденото му право на строеж за множество обекти от предвидената за изграждане жилищна сграда, чието строителство е поело това дружество, като насрещна престация за придобитото вещно право, както и погасяването на това право в полза на собствениците на терена поради не упражняването му в петгодишния срок. Това решение няма сила на присъдено нещо за ответниците по настоящия иск, които са придобили от дружеството правото на строеж за процесния апартамент на мансардния етаж с н.а. № 65,т. ХІІ/-3.07.1996г – преди предявяване на иска против дружеството. С прехвърляне на правото на строеж на нов правен субект обаче от този на когото е учредено не започва да тече нова петгодишна давност. Това е така, защото преобредателят не може да има повече права от този на когото е учредено правото на строеж. Неговото право е производно от това на суперфициара. Нормата на чл. 67 от ЗС защитава интересите на собственика на терена, поради което е недопустимо определения от закона петгодишен срок да се новира без тяхно съгласието единствено по волята на суперфициара и правоприемниците му. Този срок може да бъде прекъсван и спиран, но прехвърлянето на правото на строеж не е от обстоятелствата, които визира чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД за спиране и прекъсване на давността. Затова с прехвърляне на правото на строеж на трето лице, не започва да тече нов петгодишен срок за упражняването му.

Влязлото в сила решение, с което е установено погасяването на правото на строеж за този, на когото е първоначално учредено /“А” ЕООД/ също не е основание за начало на нов петгодишен срок за реализирането му от третото лице, на което той го е прехвърлил както по изложените по-горе съображения и защото рискът от лошия избор на изпълнител, който да реализира строителството е за сметка на носителя на ограниченото вещно право. Не изпълнението на договора за строителство от строителя по причини, които могат да му се вменят във вина е основание за разваляне на този договор, то не съставлява обективно обстоятелство, стоящо извън волята на носителя на ограниченото вещно право имащо за последица спиране, или прекъсване течението на давността по чл. 67 от ЗС.

Поставен е и въпросът ако не е реализирано правото на строеж на долния етаж, започнал ли е да тече срока за погасяване по давност за етажа, над него. Този въпрос е в тясна връзка с въпроса кога правото на строеж се смита упражнено. Тъй като правото на строеж по съдържание включва три правомощия – да се построи сграда по одобрен архитектурен проект и със строително разрешение в чужд имот, да се придобие изключителното право на собственост върху постройката и да се ползва терена до колкото това е необходимо за използване на постройката, то следва да се приеме, че правото на строеж е упражнено в момента, когато е реализирано първото правомощие. С нормата на чл. 181 от ЗУТ се определи, че правото на строеж се трансформира в право на собственост върху сградата, когато е завършена в груб вид, т.е. когато са изградени освен отделните обекти и прилежащите им складови помещения и общите части, които ги оформят, визирани в пар.5, т.46 от ЗУТ, съдържаща легална дефиниция на понятието “груб строеж” Тъй като правото на строеж за множество обекти от бъдещата сграда е учредено на един правен субект и той е поел задължението да изгради цялата сграда, то правото на строеж се счита реализирано когато цялата сграда, като съвкупност от отделни обекти на собственост, ведно с принадлежащите им помещения и общи части, неразделна част към тях са изградени. Само в случаите на разрешено поетапно застрояване на отделни етажи, или части от сграда предвидена за застрояване, които могат да се ползват самостоятелно в хипотезата на издадено строително разрешение по чл. 152, ал.2 от ЗУТ не реализирането на правото на строеж за предходния етап е фактическа невъзможност за изграждане на обектите от следващия етап. В този смисъл следва да се разбират мотивите, изложени в Р № 111/20.02.1992г. по гр.д. № 1585/91г. на ІV гр.о. на ВС, с което е прието, че погасителната давност по чл. 67, ал. 1 ЗС за правото да се надстрои етаж върху съществуващата чужда сграда, която следва да се пристрои и разшири съобразно одобрения архитектурен план, започва да тече от момента, когато е била изпълнена железобетонната плоча над третия етаж - основа за започване строителството на четвъртия етаж, защото до този момент. не е могло да започне строителство.

По изложените съображения отговорите, които въззивният съд е дал на формулираните в изложението към касационната жалба въпроси и изводите на възивния съд съответстват на материалния закон – чл. 67 от ЗС и чл. 181 от ЗУТ и са обосновани. Изводите на въззивния съд не противоречат на цитираните от касатора решения по първия правен въпрос, а доразвиват идеята, вложена в тях. Цитираното решение по втория правен въпрос е постановено преди действието на ЗУТ. До колкото в него се касае за учредяване право на надстрояване, т.е. за фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело, то буквалното му прилагане е неуместно. Както вече се посочи, то е актуално в хипотезата на издадено строително разрешение по чл. 152, ал.2 от ЗУТ, какъвто не е настоящия случай.

Или в обобщение, въззивното решение не страда от пороците, наведени в касационната жалба, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/29.04.2008г., постановено по гр.д. № 125/2008г. на Старозагорски окръжен съд

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: