Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * вписване на искова молба * публична продан * трето лице * вписване на ипотека * нищожност на делба * разваляне на договор * обратно действие * конкуренция на вписвания * преклузивен срок

Р Е Ш Е Н И Е

№ 414

София, 29.10.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 222 /2012 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 402 от 28.05.2012г по касационна жалба на В. В. Г. е допуснато касационно обжалване на решение № 258 от 17.11.2011г. по гр.д.№ 368/2011г. по описа на Окръжен съд [населено място] с което е потвърдено решение № 656 от 08.06.2011г. по гр.д.№ 787/2010г. на Старозагорски РС. С последното е уважен предявеният от А. Д. А. иск по чл. 108 от ЗС против касаторката за ½ ид.ч. от еднофамилна триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица] идентификатор 68850.525.68.4, представляваща западната част от сграда близнак, състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа, построена в държавно дворно место с идентификатор 68850.525.68 с отстъпено право на строеж. Същият иск е отхвърлен по отношение на Н. В. Г. – частен праводател на касаторката от преди вписване на исковата молба, но след подаването й.
В касационните жалби се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на закона предвид приетото, че на публична продан е продаден имот, който не е бил собственост на длъжника и не е отчетено, че ако решението за разваляне на алеаторен договор не е вписано в шестмесечния срок, се заличава и вписването на исковата молба и това решение става непротивопоставимо на третите лица, придобили права в хода на производството по чл. 87, ал.3 от ЗЗД..
Ответницата по касация А. А. оспорва касационната жалба. Счита, че е собственик на процесния имот предвид успешно преведения иск за разваляне на алеаторния договор и обратното действие на развалянето, че по отношение на нея, публичната продан няма действие, че е без значение дали е вписано решението по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, тъй като възлагането по публичната продан е извършено преди изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението. Поради това счита, че последващата делба е нищожна и няма транслативно действие.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд-Стара Загора, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Предявен е от А. А. иск по чл. 108 от ЗС първоначално против Н. В. Г. и Х. Д. А., а в хода на производството като ответник е привлечена и конституирана и В. В. Г. за ½ ид.ч. от еднофамилна триетажна жилищна сграда в [населено място], на ул. Р. К.” № 46, представляваща западната част от сграда близнак, състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа, построена в държавно дворно место с отстъпено право на строеж Имота е принадлежал на А. и Д. А., които с н.а. № 170,т.ХХІІ/19.11.1993г. го продават срещу задължение за издръжка и гледане на сина си Х. Д. А. по време на брака му със С. А.. Този брак е прекратен с влязло в сила решение на 17.06.2005г., от който момент съпружеската общност става обикновена съсобственост. С. А. ипотекира своята ½ ид.ч. с н.а. № 33.т.І от 20.01.2006г. в полза на кредитора Е. И.. Поради това, че не плаща заема, е насочено принудително изпълнение върху нейната ипотекирана част от имота и с постановление от 23.07.2007г. ½ ид.ч. от западната къща е възложена на кредитора. Постановлението е влязло в сила на 01.02.2008г., вписано на 06.02.2008г. На 09.02.2007г. е предявен от А. А. след смъртта на съпруга й иск за разваляне на алеаторния договор, исковата молба по който е вписана на 19.02.2007г. /след ипотеката, но преди вписване на постановлението за възлагане./. С влязло в сила решение на 28.07.2009г. алеаторният договор е развален до размер на 4/6 ид.ч. Решението не е вписано. С н.а. 182,т.І /31.03.2008г. Е. Т. И. прехвърля със замяна на Н. В. Г. ¼ ид.ч. от западната част на сградата близнак, предявява иск за делба на тази сграда. Делбата е допусната и извършена между него, Н. Г. и Х. А., като имота е изнесен на публична продан. С постановление от 12.08.2009г., вписано на 15.09.2009г. на Н. Г. са възложени ¾ ид.ч. от имота, като е отчетено, че той притежава ¼ ид.ч. от него. С н.а.№ 23.т.ІІІ/20.04.2010г. той продава на касаторката В. Г. целия имот. Исковата молба по настоящото дело е подадена преди сделката – на 02.02.2010г., но е вписана на 04.05.2010г.
РС е приел, че правата на ипотекарния кредитор по чл. 88, ал.2 от ЗЗД не се запазват, тъй като исковата молба по иска за разваляне на договора / от 02.03.2007г./ е от преди съставяне на постановлението за възлагане на ипотекарния кредитор / на 23.07.2007г./ В резултат на развалянето са отпаднали правата на длъжника върху имота и Е. И. не е придобил право на собственост, поради което не е могъл да го прехвърли на Н. Г., а делбата, извършена с тяхно участие, вместо с участието на ищцата А. А. е нищожна. Затова и постановлението за възлагане имота на Н. Г. не е произвело действие, тъй като публичната продан на недвижим имот съгласно чл. 496,ал.2 от ГПК е уредена като деривативен способ за придоиване право на собственост / за разлика от публичната продан на движими вещи по чл. 482, ал.2 от ГПК/. Без правно значение е оценено обстоятелството, че решението за разваляне на алеаторния договор не е било вписано в шестмесечен срок, а и след това, тъй като публичната продан е проведена преди изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението и защото съдът не е дал указания в решението за вписване и последиците от приложението на чл. 115, ал.2 от ЗС и страната не може да търпи неблагоприятни последици от това.
Въззивната инстанция е възприела тези мотиви, като е допълнил, че купувачът по публичната продан на ипотекирания имот не запазва правата си на основание чл. 88, ал.2 от ГПК, тъй като проданта е проведена след вписване на исковата молба за разваляне на договора, а ипотеката, която е вписана преди това има само облигационно, а не вещно действие.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е какво е действието на вписване на исковата молба, ако постановеното по иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД решение, с което иска е уважен не бъде вписано в 6-месечен срок, противопоставимо ли е това решение на купувач по публична продан, който е придобил права докато е траел процеса по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, вписването на ипотеката, или извършената в последствие въз основа на нея публична продан са противопопоставими при преценка дали третите лица запазват правата си по чл. 88, ал.2 от ЗЗД, може ли да се приеме делба за нищожна, ако имота вече е продаден на публична продан и запазват ли се правата на купувач по сделка, сключена с несобственик след предявяване на иска, но преди вписване на исковата молба.
Ипотеката е обезпечение на вземане с недвижим имот, собственост на длъжника, или на трето лице, в полза на кредитора, която му дава право на насочи принудително изпълнение върху него независимо в чие притежание е към момента на извършване на принудителното изпълнение, което му дава право да се удовлетвори предпочитително. При разрешаването на поставените въпроси следва да се изходи от действащата нормативна уредба, а не от терминологичния спор вещно, или облигационно право е ипотеката, възникнал при действието на Закона за привилегиите и ипотеките. Действащата сега нормативна уредба определя ипотеката като облигационно право, което е уредено в ЗЗД, придавайки учредително значение на вписването й, което е характеристика на вещните права. Затова при колизия на права следва да се изхожда от реда на вписване и нормите, уреждащи правата на третите лица.
Когато ипотеката е вписана преди исковата молба по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, правата на ипотекарния кредитор са противопоставими на ищеца по този иск, ако бъде уважен. Това произтича от реда на впиване и от нормата на чл. 88, ал.2 от ЗЗД, според която правата на третите лица не се засягат от обратното действие на развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот, ако са придобити преди вписване на исковата молба за разваляне. Законът не визира само вещните права, а правата, придобити от договор, подлежащ на вписване. Това е един от случаите в ЗЗД на установена от закон фикция за правоприемство /фингирано правоприемство/.
Вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав, за да породи действие. То пази правото на ипотекарния кредитор от последващи правни и фактически промени с веща. На ипотекарния кредитор са непротивопоставими всички следващи прехвърляния и учредяване на тежести върху имота след вписване на ипотеката- чл. 173, ал.1 ЗЗД.
С Р № 413 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 900/2009г. на І гр.о. е прието в съответствие с нормата на чл. 115, ал.2 от ЗС, че ако решението, по което исковата молба е била задължително вписана не бъде вписано в шестмесечния срок се заличава с обратно действие вписването на исковата молба и решението не е противопоставимо на третите лица. При по-късно вписване, ефекта от него се поражда от момента на вписване на решението. Настоящия състав възприема тази практика изцяло. Без значение е дали съдът ще даде указания за вписване на решението, защото срокът е определен от закона, както и последиците при неспазването му. Те не могат да бъдат дерогирани от факта, че съдът не е дал указания в решението, защото произтичат от закона, а и от липсата на указания не могат да възникнат права за другата страна.
При тези отговори на поставените въпроси, по касационната жалба се налагат следните изводи:
Ипотеката е вписана преди исковата молба по чл. 87, ал.3 от ЗЗД и развалянето на алеаторния договор, с което се е легитимирал ипотекарния длъжник не засяга правата на ипотекарния кредитор на основание чл. 88, ал.2 от ЗЗД. След развалянето на алеаторния договор и поради не вписване на решението отпада действието на вписване на исковата молба, съгласно чл. 115, ал.2 от ЗС. Извършената публична продан на ипотекирания имот в хода на производството по чл. 87, ал.3 от ЗЗД е действителна и има транслативен ефект. Собствеността се придобива от деня на постановлението за възлагане Правата, които третите лица са имали върху имота са непротивопоставими на купувача, ако са непротивопоставими и на взискателя – чл. 496, ал.2 изр. 2 ГПК. В този случай решението, с което е развален договора не засяга правата на трети лица / ипотекарния кредитор, на който е възложен имота/, придобити в хода на процеса поради това, че ипотеката е вписана първа и защото е отпаднало действието на исковата молба предвид невписване на решението. Неправилен е извода, че последното обстоятелство е без значение, защото възлагането е извършено в хода на процеса. Вярно е обратното, защото не може да се игнорира реда на вписване на ипотеката и предвиденото в закона действие на вписването на исковата молба. Течащата публична продан върху имота не влияе на вписването на исковата молба и не е пречка за вписване на решението
Извършената в последствие делба е между съсобственици. Тя не е нищожна, защото ищцата по иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, чийто иск е бил уважен не може да противопостави правата си по това решение на третите неучаствали лица в този процес. Тези от тях, които са придобили права до вписване на исковата молба ги запазват на основание чл. 88, ал.2 от ЗЗД, а на тези, които са придобили права в хода на процеса, невписаното решение им е непротивопоставимо, съгласно чл. 115, ал.2 ЗС. Затова ищцата не се легитимира като собственик и предявеният от нея иск за собственост е неоснователен.
Решението на възивната инстанция, с което иска е уважен против касаторката е неправилно, защото противоречи на материалния закон – чл. 88/ал.2 и чл. 115, ал.2 ЗЗД, поради което следва да се отмени, а вместо това - предявенят иск да се отхвърли.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 258 от 17.11.2011г. по гр.д.№ 368/2011г. по описа на Окръжен съд [населено място] и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Д. А. иск по чл. 108 от ЗС да се признае за установено по отношение на В. В. Г., че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от еднофамилна триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица] идентификатор 68850.525.68.4, представляваща западната част от сграда близнак, състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа, построена в държавно дворно место с идентификатор 68850.525.68 с отстъпено право на строеж.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: