Ключови фрази
Негаторен иск * отделяне на спорните от безспорните факти по делото * незаконен строеж * съсобственост * защита правото на собственост от неоснователни действия

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

33

 

София, 06.04.2010 г.

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

                    Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на двадесет и пети януари, две хиляди и десета  година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА    

                                         ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                       

                                                              ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА

 

при секретаря Теодора Иванова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 27/2009г.

 

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Е. М. и С. Н. М. и двамата от гр. П., срещу въззивно решение от 10.10.2008г. по гр.дело № 607/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която са уважени срещу тях искове с правно основание чл.109 ЗС.

С определение № 452 от 22.06.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, по правни въпроси по приложение на процесуалните правила на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, както и относно установяване елементите от фактическия състав на чл.109 ЗС за успешното провеждане на негаторния иск като средство за защита правото на собственост срещу неоснователни действия, които препятстват упражняването на това право. Последният въпрос се отнася и до това, дали само незаконността на постройките, изградени от ответниците в съсобственото дворно място, е достатъчен факт, за да бъде уважен предявеният срещу тях негаторен иск.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.

Ответниците по касация П. Е. Х. и И. Л. Х. не изразяват становище.

ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:

С обжалваното решение е отменено решение по гр.д. № 74/2008г. на Панагюрския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС за премахване на паянтова кочина с площ от 4 кв.м., коминно тяло в стълбищната клетка и масивна ограда откъм улична регулационна линия и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ са осъдени М. Е. М. и С. Н. М. да премахнат паянтова кочина с площ от 4 кв.м., коминно тяло в стълбищната клетка на намиращата се в дворното място жилищна сграда и масивна ограда откъм улична регулационна линия /представляваща зид от незавършен строеж на гараж/. В частта, с която М. Е. М. и С. Н. М. са осъдени да премахнат масивна постройка на улично-регулационната линия и да осигурят достъп до стълбище и таван, първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че ищците и ответниците са съсобственици на дворно място, представляващо УПИ Х-2040, кв.136 по плана на гр. П., в който има построена двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, от която ищците притежават първия жилищен етаж, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, а ответниците – втория етаж от сградата и ½ ид.ч. от общите части на на сградата. Относно иска за премахване на масивна едноетажна постройка е прието, че това е постройка с допълващо застрояване, използвана като работилница от ответника. Тя е незаконно строителство, което е достатъчно за уважаване на претенцията да бъде премахната. По отношение на паянтовата кочина е прието също, че само като незаконно построена, подлежи на премахване. За коминното тяло е прието, че е предприета промяна на предназначението на стълбищната клетка без съгласието на останалите съсобственици, поради което представлява действие, смущаващо упражняването на тяхното право на собственост. По иска за премахване масивната ограда откъм уличната регулационна линия, възпрепятстваща достъпа на ищците до входа на къщата,е прието че е част от недовършен незаконен строеж, поради което следва да бъде премахната и е без значение, че служила за материализиране границата между определените за реално ползване между страните части от дворното място.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определение по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема, че по реда на чл.291 ГПК следва да се даде преценка на съответствието на изводите на въззивния съд на трайно установената съдебна практика по приложение разпоредбите на чл.188 ГПК/отм./ и чл.109 ЗС. Според установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./, която настоящият съдебен състав намира за правилна, в т.ч. и приложените от касаторите решения, решаващият съд е длъжен да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. По втория въпрос относно прилагането на чл.109 ЗС настоящият съдебен състав приема,че правилно се приема в съдебната практика, на която се позовават касаторите, че материално правната легитимация на ответника-съсобственик в имота, по иск по чл.109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия съсобственик. Само фактът на изграждане незаконна постройка в съсобствения имот от единия съсобственик, не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС срещу него, предявен от другия съсобственик. Следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца.

По основателността на касационната жалба. По делото е било установено, че ищците и ответниците са съсобственици на дворното място, в което има построена двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, от която ищците притежават първия жилищен етаж,а ответниците – втория жилищен етаж и съответно по ½ ид.ч. от общите части на сградата. От неоспорените заключения на техническата експертиза и от гласните доказателства е установено,че в дворното място има поставена мрежа, която го разделя като северната част се ползва от ответниците, а южната – от ищците. В северозападната част на уличната регулационна линия е изградена процесната едноетажна масивна сграда. За нея няма строителни книжа, тя е постройка на допълващо застрояване. Паянтовата кочина от 4 кв.м. не е обект по смисъла на ЗУТ и не се използва с такова предназначение. Тези строежи не създават пречки за ползване на имота за ищците. Последните имат самостоятелен вход за жилищния си етаж - откъм югоизток като са изградили допълнителни стълби за жилищния си и приземния етаж като входът откъм стълбището на сградата ищците сами са затворили с направената от тях баня. На жилищния си етаж на ответниците от тях са поставени картон и огледало, с което е спрян достъпът на ищците към тавана. В стълбищната клетка е изграден комин за парното отопление на втория етаж. Съоръжението намалява обема на стълбищната клетка, която ползват ответниците.

Относно иска за премахване на масивна едноетажна постройка, построена в дворното място, както и на кочината с площ 4 кв.м. Незаконосъобразно е разбирането на въззивния съд, че само поради статута си на незаконни постройки, предявеният иск за премахването им е основателен. Изводите са необосновани и не съответстват на събраните по делото доказателства. Във връзка с приетото по-горе относно елементите от фактическия състав на иска по чл.109 ЗС настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразни изводите на въззивния съд,че самото съществуване на незаконните постройки в съсобственото дворно място смущава упражняването на вещните права. Изводът е направен и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е съобразен с безспорни по делото факти и обстоятелства, а именно, че страните са разпределили ползването на дворното място /скица към заключение на вещо лице по гр.д. №306/98г./ като изградените от ответниците постройки се намират в частта, която ползват те. Страните са изградили самостоятелни входове за принадлежащите им етажи. Фактическа ограда, отделяща ползваните части, е и процесната „масивна ограда”, започваща от уличната регулационна линия и завършваща до стената на къщата. При това положение постройките – кочина, масивна едноетажна сграда, както и разделителната ограда, изградени върху съсобственото дворно място, не представляват действия, препятстващи упражняването на правото на собственост на ищците и ползването на имота. По начало изградената в съсобствен имот постройка от единия съсобственик без надлежно съгласие от останалите, е собственост на всички съсобственици на терена. След като съществуването и не накърнява правата на другите съсобственици и не противоречи на установения режим на ползване на имота, то петиторната защита по чл.109 ЗС е неприложима. Относно оградата пък следва да се има предвид, че макар незаконна, тя е изградена, за да материализира правата по ползването, установени между страните. Само при промяна в тези права биха били налице предпоставките на чл.109 ЗС. Изложеното налага касиране на въззивното решение в тази част и постановяване на друго по реда на чл.293,ал.2 ГПК , с което тези искове бъдат отхвърлени.

По отношение на иска за премахване преградата и осигуряване на достъп до тавана. По делото е установено, че достъпът до стълбището в частта, водеща към тавански помещения, е спрян на етажа на ответниците и по този начин ищците не могат да ползват тези помещения, които са обща част. Действията на ответниците правилно са характеризирани като такива по смисъла на чл.109 ЗС, които препятстват упражняването на правата на ищците. Ето защо в тази част въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По отношение иска за премахване на коминно тяло, разположено в стълбищната клетка. Изводите на въззивния съд за основателност на претенцията са изградени при неизяснена фактическа обстановка относно характера, конструкцията, предназначението и точното местоположение на съоръжението, а оттук и дали то представлява неоснователно действие, с което се накърняват правата на ищците по използване на стълбищната клетка. Изложеното налага извод за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло на правилността на решението. Това налага касиране на решението в тази част и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който в рамките на предпоставките за успешното провеждане на иска по чл.109 ЗС да направи извод след изследване на посочените по-горе характеристики на съоръжението вкл.със специални знания и назначаване на допълнителна експертиза, дали то препятства упражняване правата на ищците.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 10.10.2008г. по гр.дело № 607/2008г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която М. Е. М. и С. Н. М. са осъдени да премахнат паянтова кочина с площ от 4 кв.м., масивна едноетажна постройка на улично-регулационната линия, масивна ограда откъм улична регулационна линия, коминно тяло в стълбищната клетка на двуетажната жилищна сграда, намираща се в дворното място, представляващо УПИ Х-2040, кв.136 по плана на гр. П., и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Е. Х. и И. Л. Х., гр. П., срещу М. Е. М. и С. Н. М., гр. П., искове с правно основание чл.109 ЗС за премахване на паянтова кочина с площ от 4 кв.м., масивна едноетажна постройка на улично-регулационната линия и масивна ограда откъм улична регулационна линия, изградени в дворно място, представляващо УПИ Х-2040, кв.136 по плана на гр. П..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в частта по иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен от П. Е. Х. и И. Л. Х., гр. П., срещу М. Е. М. и С. Н. М., гр. П. за премахване на коминно тяло в стълбищната клетка на двуетажната жилищна сграда, намираща се в дворното място, представляващо УПИ Х-2040, кв.136 по плана на гр. П..

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част, с която М. Е. М. и С. Н. М. са осъдени да отворят входа и осигурят достъп до таванското помещение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: