Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * вещо лице * причинно-следствена връзка * топлинна енергия * свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

Гр.С., 15.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1896 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. П. срещу решение на Окръжен съд Бургас №.VІ-141/10.12.14 по г.д.№.1819/14 в частта, с която е отменено решение №.1625/1.08.14г. по г.д.№.9159/13 по описа на Бургаски районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да плати на Г. П. на основание чл.49 ЗЗД 4000лв. /от претендирани 10000лв./ обезщетение за неимущесвени вреди, и предявеният за тази сума иск е отхвърлен като неоснователен ведно с присъждане на 1860лв. разноски на ответника. Моли се за отмяна на решението като незаконосъобразно и уважаване на иска ведно с лихви и разноски.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.604/29.05.15г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса следва ли ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна от това пряко да се прави извод за липса на пълно и главно доказване.

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - от неправомерно начисляване на суми за топлинни услуги, отказ за корегирането им и предприемане на действия по принудителното им събиране въз основа на изпълнителни листовепри установена впоследствие по съдебен ред недължимост, за неоснователен и го е отхвърлил. Приел е, че не са налице елементи на фактическия състав на чл.49 ЗЗДпротивоправност и причинна връзка. Мотивирал се е, че снабдяването с изпълнителен титул и образуването на изпълнително производство не е противоправно поведение, както и че сочените от ищеца заболявания не са в причинна връзка от поведението на ответника. Посочил е, че ищецът не може да черпи права от собственото си бездействие и сам се е поставил в това положение. Ответникът се е снабдил законосъобразно с изпълнителен титул за неплатени задължения по издадени фактури и е образувал изпълнително производство за събирането имкато последващо установяване, че тези суми не се дължатпоради служебното начисляване на енергия при липса на изравняване и частичното им погасяване по давност, не може да се приеме като негово противоправно поведение. Във връзка с твърденията за претърпени неимуществени вреди въззивната инстанция се е позовала на заключения на медицински експертизисъгласно които действията на ответника са повлияли зле на здравословното състояние на ищеца и най-вече на нервната му система и психика; налице са симптоми на дългогодишен стрес, за които не може обективно да се определи от кога датират - като е възможно влошеното му психическо състояние да е провокирано от отношенията му с ответника; относно злокачественото му заболяване не може да се докаже причинна връзка и да се отговори еднозначно, че именно отношенията с ответното дружество са причина за неговото настъпване. При тези обстоятелства съдът е заключил, че няма годни доказателства, че здравословното състояние на ищеца се е влошило именно в резултат на действия на ответникадоколкото не е кредитирал показания на свидетел поради родствената му връзка с ищеца, а във връзка с медицински експертизи е намерил, че от тях не се установява по категоричен начин заболяванията да са в пряка причинна връзка с действията на ответника.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване. От решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на заключението или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателства по делото, в това число при извод за изграждане на причинно-следствена връзка, е задължение на съда. В този смисъл е налице и задължителна практика на ВКС /реш.№.508/18.06.10 по г.д.№.1411/09, ІІІ ГО на ВКС, реш. №.457/1.07.2010 г. по г.д.№ 1264/2009 г., III ГО на ВКС/, която настоящият състав споделя.

По основателността на касационната жалба:
Ищецът Г. Т. П. е собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост и безспорно има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката.
Не се спори, че от 1997г. радиаторите му са били пломбирани и впоследствие отсъединени от топлопреносната мрежа, а начисляваните му впоследствие през годините суми, в това число за отопление и горещо водоснабдяване, са били определяни служебно, а не след реален отчет.
През 2004г. и 2008г. по молба на [фирма] срещу него са били издадени изпълнителни листи на извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл.242 вр. с чл.237 „к” ГПК /отм./ /по ч.г.д.№.2843/04 и ч.г.д.№.900/08 на Бургаски районен съд/ за незаплатени суми за ползвана топлинна енергия и гореща вода съответно за периодите м.09.99-м.02.04 и м.03.04-м.12.07. Въз основа на същите са били образувани изпълнителни производства и принудително събирани суми чрез удръжки от пенсията му - по и.д.№.20088040400968 – 1345лв., считано от 1.11.08г. до 31.05.10г. (при обща сума за удържане 3670,90лв.); по и.д.№.2008212040862 на ДСИ Т. М. - 749лв., считано от м.02.12 до м.11.2012г.
С влезли в сила съдебни решения - №.683/19.04.13 по г.д.№.2286/12 и №.VІІІ-1713/29.12.09 по г.д.№.5653/09 на Бургаски районен съд - е признато за установено по отношение на [фирма], че Г. Т. П. не дължи сумите по горните изпълнителни листове както следва:
– 1796,50лв. стойност на топлоенергия, начислена за периода м.11.09-м.02.04, 312,14лв. лихва за периода 1.01.00-28.04.04, законна лихва върху главницата считано от 20.07.04 до окончателното изплащане и 44,21лв. разноски – за които суми е издаден изп. лист по ч.г.д.№2843/04 на Б., и
- 1798,55лв. – главница, начислена за ползвана топлоенергия за периода м.03.2004-м.12.2007, 530,64лв. лихви върху същата, 91,23лв. такса мощност и 40,67лв. лихви върху нея – за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№.900/08 на Б..
В мотивите на съдебните решения изрично е посочено, че не са ангажирани никакви доказателства за установяване на действителното количество на потребена топлинна енергия и за твърдяния неосигуряван достъп на служител на топлинния счетоводител за отчитане на уредите за дялово разпределение, съответно че за жилището на ищеца липсва реално отчитане на гореща вода по водомер - начисленията са правени служебно (на база за 2 лица - макар че през 2003г. съпругата на ищец е починала), без изравняване, и реален отчет е бил извършен едва през 2007г. – макар и в двете действали през периода наредби /Наредба №.2 от 28.05.04 за топлоснабдяването, обн. Д..68/3.08.04, и Наредба №.16-334/6.04.07 за топлоснабдяването, обн. ДВ бр.34/24.04.07г./ да се предвижда в хипотеза на служебното определяне при неосигурен достъп от абоната до снабдяваното с гореща вода жилище да се извършва последващо изравняване на сметките след реално отчитане на водомера.
С молба от 25.02.05, вх.№.РП-112/2.03.05г., Г. П. е сезирал директора на ответното дружество с искане да бъде разрешен възникналия не по негова вина конфликт. Изрично е напомнил, че поради високата и непосилна за него цена на услугата от 1997г. не ползва парно отопление /от тогава радиаторите му са били пломбирани, а през 2002г. - отсъединени от топлопреносната мрежа по изискване на топлинния счетоводител ТАЕС [фирма]/. Изложил е оплакване, че в продължение на повече от 2 години топлинният счетоводител произволно му начислява всяка година 100% парно отопление и по 8,4 куб.м. топла вода всеки месец – които суми впоследствие са били начислени и в издадените от [фирма] фактури. Приложил е издадените от ВиК за същия период фактури за разход за топла вода. Възразил е и срещу начислените суми за мощност като определени без законово основание предвид.
Ищецът многократно се е обръщал за помощ за разрешаване на проблема му към различни държавни институции, в това число Министерство на правосъдието, Президента и О. – като делата по реда на чл.124 ГПК /отм./ за признаване недължимостта на сумите по издадените срещу него изпълнителни листове са били заведени именно след отправен съвет в този смисъл от О..
С писмо от 11.12.08г., предвид сезиране от Администрацията на Президента по повод молба на ищеца, ответникът му е отговорил, че след извършена проверка в [фирма] и [фирма], е установено, че са налице неизплатени суми за периода м.11.99-м.10.08 - като предвид пломбирането на радиаторите до въвеждане на системата за дялово разпределение не са начислявани суми, а впоследствие, поради неосигурен достъп до жилището на топлинния счетоводител, консумираната топлоенергия е била определяна не по измервателни уреди, а по действащите нормативни актове. Посочено е, че П. продължава да поддържа противоправно поведение като не осигурява достъп на имота си на служителите на [фирма], че първите плащания след предприети действия по издаване на изпълнителен лист са постъпили през 2008г., а така формираните задължения по партидата му са начислени напълно законосъобразно и би следвало да продължи изплащането им.
Към настоящия момент ищецът /87г./ боледува от злокачествено заболяване на простатата жлеза, открито през 2012г.; през 2012г. му е поставена диагноза „ляв преден хемиблок на сърцето”, а през 2013 – „полипоза на дебелото черво и дивертикул на сигмата”. В момента състоянието му е най-тежко от безсънието, което свързва с притесненията по повод водените дела; оплаква се и от болки в коляното и гръбначния стълб, заради което се придвижва с бастун. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, сочи, че цялата „сага” между страните е повлияла негативно върху ищеца, неговата нервна система и психика. Оплакването му за безсъние е свързано с нервната система. Относно злокачественото заболяване не може да се отговори еднозначно, че именно отношенията с ответното дружество са причина за неговото настъпване. Те, обаче, са повлияли на психиката му /СМЕ/.
Съгласно заключението на съдебно-психологическата експертиза при ищеца се констатира наличие на негативни преживявания и емоции - уплаха, страх от живота, отчаяние, раздразнителност, силно безпокойство и тревожност. Това състояние на психически срив е заседнало дълбоко в съзнанието му и се отразява на нервната му система и психика. Налице са симптоми на дългогодишен стрес, които по негови данни датират от 2002г. – като е напълно възможно психическото му състояние, констатирано в момента, да е провокирано от притесненията, свързани с поставянето му в невъзможност да посреща жизнените си потребности поради отношенията му с [фирма] предвид удръжките от пенсията му. Не се констатира друга причина за психическото състояние на П. освен конфликтните му отношения с [фирма] и недостиг на финанси поради удръжките от пенсията му. Възможно е психологичното му състояние да е провокирано от смъртта на съпругата му, но то по-скоро е резултат от конфликтната ситуация с топлофикационното дружество /СПЕ/.
Разпитаният свидетел Н. П., син на ищеца, заявява, че баща му е претърпял морални вреди от отношенията му с Т.. Водил е дългогодишни дела, като в резултат от решенията по тях е изпаднал в песимизъм /единствено 2 от делата били решени в негова полза и това се отразило добре на психологическото му състояние и било обнадеждаващо за него/. Появили се нервно и психичестко разстройство, негативни реакции като раздразнителност, безсъние, безпокойство, тревожност, като това продължава вече 10-12години. Ищецът е отправял многократни молби и жалби до Т., за да бъдат уредени отношенията им. Не е имал други причини, за да изпадне в това психическо състояние, макар че е страдал и за смъртта на съпругата си. На практика от десетина години насам разговорите с него все се въртят около нещата с Т. – която, вкл. след като е била уведомена, че партидата вече е изцяло на името на Г. П. предвид смъртта на съпругата му, е продължила да начислява суми за по-голям брой членове на семейството /св.Н. П./.
При така установените факти настоящият състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД. Касае се за отговорност за чужди виновни противоправни действия, която възниква когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата /дори да не може да се установи кой конкретно е причинил щетата/ - чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнения на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са свързани с него /ППВС 7/29.12.58г.-т.6, т.7; ППВС 9/28.12.66г.-т.1 б.”а”/.
В случая е налице е виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неправомерно начисляване в тежест на ищеца на суми за топлинна енергия за битови нужди – в нарушение на законоустановените правила и при неизпълнение на поетите задължения служител на ТАЕС [фирма] /на което дружество е било възложено да извършва дялово разпределение межу отделните потребители на доставени от Т. топлоенергия по договор №.Т.-2 от 4.12.02г. от [фирма], а отделно от това е имало и договор с етажната собственост/ неправилно е отчел разход на топлинна енергия в тежест на ищеца, респективно [фирма] не е извършило проверка и контрол на формираните от топлинния счетоводител сметки и не е изискало извършване на корекции – като е бездействало независимо от многобройните сигнали и жалби на ищеца в този смисъл. Неотносими и съответно неоснователни са възраженията за изтекла давност, свързани от ответника с прекратено през 2007г. поради бездействие на взискателя изпълнително производство /което не е предмет на обсъждане/, респективно за погасяване по давност предвид изтичане на общата 5годишна давност на претенциите за вреди от нередовния отчет за периода 1999-2007г. /които се твърди, че са погасени през времето 2004-2012г./ - тъй като недължимостта на сумите, респективно неправомерното им начисляване, е установено по надлежен съдебен ред именно през 2009г. и 2013г. - откогато не е изтекла общата петгодишна давност.
От друга страна установяването по надежен ред на обстоятелството, че след като радиаторите на потребител са пломбирани и отсъединени от мрежата и той не ползва топлинна енергия, то не следва да му бъдат начислявани суми за такава, както и че ако ползва топла вода дължи цена за действително потребената такава на база реален отчет, е отнело на ищеца 4 години, през които той е водил 2 съдебни дела, посещавал е многократно офисите на [фирма], топлинния счетоводител и различни институции, търсел е контакт със служители, пишел е оплаквания и е чакал разрешение на проблема. Ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства, провокирани от необходимостта да се сезират и обикалят различни институции, напрежение, притеснения, негативни емоции, в това число от непрекъснатите удръжки от единствения му източник на средства за съществуване – минимална пенсия, от възникване на здравословни проблеми, вкл. хронично тежко безсъние.
Налице е и причинна връзка между тези вреди и виновното поведение – доколкото без последното те не биха били търпени и не би се наложило преодоляването им. Настоящият състав намира, че влошеното здравословно състояние, констатирато от психологическата експертиза, дългогодишният стрес и настъпилия в резултат на същия психически срив, са в пряка причинна връзка с неправомерните действия на ответника. Това е така, доколкото от една страна вещите лица са посочили като най-вероятна тази причина, а от друга страна в този смисъл са и събраните по делото доказателства - показанията на разпитания свидетел – син на ищеца, който като негов най-близък родственик има най-преки, непосредствени и дълготрайни впечатление от състоянието му /родствената връзка е основание показанията му да бъдат кредитирани при условията на чл.172 ГПК, но не и да не се вземат изобщо предвид/. От същите се установява, че именно дългогодишната борба с топлофикационното дружество е довела до изпадане на баща му в песимизъм, нервно и психическо разстройство, до негативни реакции на безсъние, раздразнителост, безпокойство – като това състояние продължава вече 10-12години и темата за Т. през последните 10 години е доминантна във всички негови разговори с близките му. При това положение и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе /по който въззивният съд е процедирал в отклонение от задължителната практика на ВКС/, като се ценят заключенията по изслушаните експертизи ведно с всички останали доказателства по делото, настоящият състав намира, че е налице пряка причинна връзка между конкретизираните по-горе неимуществени вреди и виновното противоправно поведение, ангажиращо деликтната отговорност на ответника /въпросът относно успоредното й съществуване с договорната отговорност е разрешен с ТР 4/12 от 29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Дължимото обезщетение, определено съобразно критериите на чл.52 ЗЗД - като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства, в това число продължителността и интензитета на търпените болки, страдания и ограничения на начина на живот предвид неправомерно удържаните суми, следва да бъде определено на 4000лв. За тази сума претенцията е основателна и трябва да се уважи, ведно със законната лихва считано от 18.10.2013г. до окончателното изплащане. Предвид изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска, ищецът има право на 195,80лв., а ответникът – на 1035,60лв. разноски или при условията на компенсация на последния следва да се присъдят 839,80лв. на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 и чл.293 ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на Окръжен съд Бургас №.VІ-141/10.12.14 по г.д.№.1819/14 в частта, с която е отменено решение №.1625/1.08.14г. по г.д.№.9159/13 по описа на Бургаски районен съд и на [фирма] са присъдени 1860лв. разноски, вместо което постановява:

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], кв.Лозово, ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица].5, адв.К. Т., да плати на Г. Т. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.49 ЗЗД 4000лв., ведно със законната лихва считано от 18.10.2013г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Г. Т. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да плати на [фирма], [населено място], кв.Лозово, ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица].5, адв.К. Т., 839,80лв. /осемстотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ разноски по компенсация на основание чл.78 ал.2 ГПК.

Решението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: