О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 94 Гр. София, 03 септември 2020 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря ................................................................................................ и в присъствието на прокурора ............................................................................................ изслуша докладваното от съдия Панева частно наказателно дело № 564/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е, след като с протоколно определение от 02.07.2020 г. състав на районният съд в гр. Нови пазар е прекратил съдебното производство по образуваното пред него НОХД № 338/2019 г. и е постановил изпращане на делото на Върховния касационен съд за определяне на осн. чл. 43, т. 1 НПК на друг, равен по степен съд, който да го разгледа и реши. Представено е становище от прокурор при Върховната касационна прокуратура, според което не са налице основания за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и становището на прокурора, прие, че искането е лишено от нормативно основание. Съображенията на сезиращият съд за неговото отправяне са ориентирани към финансовата целесъобразност в защита на интересите на свидетелите, на подсъдимите при евентуална осъдителна присъда и на съдебната власт. Предложени са варианти възлагане на делото - на районният съд в гр. Плевен или на този в гр. София. Така посочения аргумент не надделява над принципа за местната подсъдност, заложен в чл. 36, ал. 2 НПК, за който определящо при продължаваното престъпление (съобразно с възприетата от обвинението правна квалификация) е мястото на неговото довършване. Правилата за подсъдността са предназначени да създадат еднакъв мащаб за разглеждането и решаването на делата от гледище на обективност, непосредственост, ефективност, срочност, минимизиране на разходите и трудностите от деловоден характер, т.е. от гледище на действителното прилагане на основни принципи и изисквания на закона в наказателния процес. Поради това възникването на обстоятелства, поставящи под въпрос възможността за ефикасното съблюдаване на тези принципи и изисквания законът е свързал с възможността за корекция в местната подсъдност, указвайки в чл. 43 НПК изрично хипотезите, в които е допустимо това да се случи. Предвиденото конкретно в чл. 43, т. 1 НПК изключение, на което съдът се е позовал, е допустимо, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. Както вече е разяснявано в практиката на ВКС (виж определение № 124/2016 г. по ч.н.д. № 1120/2016 г. на ВКС, ІІ н.о.) изискването за множественост предполага „преобладаваща група, съществен, преимуществен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели“. В случая от приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване е видно, че тримата подсъдими и пет (а не седем, както е посочено в обсъжданото съдебно определение) от 29-мата свидетели по делото живеят в [населено място] и областта. Останалите свидетели живеят в районите на различни съдилища в страната, като най-многочислените групи, формирани при разпределянето им по съдебни райони, включват по трима от тях. Съдържащите се в коментираното съдебно определение съображения, свързани с местоживеенето на защитниците и географското разположение в страната на населените места, в които живеят те и свидетели по делото са без процесуална полезност, доколкото установените в чл. 43, т. 1 НПК критерии, от които съдът е длъжен да се ръководи в практическата своя процесуална дейност, са свързани с местоживеенето на точно определените в самия закон категории участници в процеса - обвиняеми и свидетели - от една страна и тяхната множественост спрямо общия брой на съответните категории участници - от друга страна. Доколкото настоящата ситуация не кореспондира с изискването на чл. 43, т. 1 НПК много обвиняеми или свидетели да живеят в друг съдебен район, смяната на местната подсъдност би била в противоречие със закона. Тя не би компенсирала по необходимия ефикасен начин констатираните от съда в гр. Нови пазар финансови тежести, нито би допринесло за бързината и ефективността на процеса и за смекчаване на трудностите от деловоден характер, а единствено би пренесла евентуалните проблеми от тези категории в другия съд, с чието категорично посочване, напълно понятно съставът на Новопазарския районен съд не е успял да се ангажира. Предвид изложеното и на осн. чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на състав на Новопазарския районен съд за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждане на НОХД № 338/2019 г. по описа на същия съд. Връща НОХД № 338/2019 г. за разглеждане и решаване от районният съд в гр. Нови пазар. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.