Р Е Ш Е Н И Е № 316 гр. София, 20 септември 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Елеонора Михайлова, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 203 по описа за 2023г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подсъдимия М. С. Д. чрез защитата му срещу въззивно решение 4/11.01.2023г по ВНОХД № 318/2022г. на Апелативен съд – Варна. С атакуваното решение е потвърдена първоинстанционната присъда № 50/12.09.2022г. по НОХД № 746/2022г. на Варненски окръжен съд, с която на подсъдимия е наложено наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален общ режим. С присъдата деецът е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 години има произнасяне и по направените деловодни разноски. Недоволен от размера на наложеното наказание е останал касаторът, като в подадената чрез защитника си касационна жалба е ангажирал именно и само това касационно основание. Защитата изтъква смекчаващите отговорността обстоятелства, които според него водят до редуциране на така наложеното наказание - млада възраст, липса на предишни осъждания и на налични наказателни производства срещу него, трудова заетост, критично отношение към деянието, съдействие добро процесуално поведение. Отбелязва липса на употреба на алкохол и наркотични вещества, липса на умисъл при навлизане в насрещната лента. Твърди че е извършено едно нарушение, свързано с ограничението на скоростта, което било осъществено при изпреварване. Оплаква се също така, че не било отчетено насрещното поведение на другия водач и на пострадалата К. С., която била без поставен обезопасителен колан. Другото оплакване е, че не са били взети предвид други съдебни актове по пътнотранспортни дела, в които наказанията били по-малки при причинена смърт. Претенцията се изразява в искане за намаляване на наказанието и приложение на чл.66, ал 1 от НК. Във възражение на повереника на частните обвинители С. С. С., Д. С. С. И Н. Г. Б. се оспорва твърдението за явна несправедливост на наказанието на подс. Д.. Престъплението съставлявало тежък случай и разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Деецът бил нарушил грубо правилата за движение, като повереникът се позовава на конкретните пътни условия – движение по мокра настилка, по път с наклон и в завой, със съответстващ знак за намаляване на скоростта. Отчита превишаването, според обвинението, на разрешената скорост с 43 км/ч. Оспорва искането за намаляване на наказанието и за приложение на условното осъждане, като заявява, че такава редукция не би съответствала на необходимостта от поправяне и превъзпитание на дееца, както и за осъществяване на генералната превенция. Моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за неоснователност на касационната жалба, като заявява, че наложените две наказания/комплексната санкция/ не са несправедливи. Определеното наказание при условията на чл.54от НК е с отчетен превес смекчаващите отговорността обстоятелства, но без да се възприеме тяхна изключителност или многобройност. Като пречка за намаляване наказанието и приложение на условното осъждане прокурорът посочва отегчаващите отговорността обстоятелства – величината на превишаването на разрешената скорост, несъобразяването с пътната обстановка, причиняването на двете пострадалия на увреждания, които самостоятелно, а те са три на брой, осъществяват състав на средна телесна повреда, с множество леки телесни увреждания, макар и несъставомерни, усложнен лечебен процес. Позовава се и на характеристиката на дееца като водач и за наложени за сравнително непродължителен период от време множество наказания за административни нарушения. Лишаването от право също счита за справедлив акт на съда, съобразен с чл.49, ал.2 от НК и моли наказанието като цяло да се потвърди. Частните обвинители С. Й. К., Н. Й. С., С. Т. К., К. Т. К. – Ф. и Г. Т. Х., редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник, който е подал молба относно невъзможност за участие, но в която е заявил, че касационната жалба следва да се счете за неоснователна, а решението трябва да се потвърди. Частните обвинители С. С. С., Д. С. С. чрез законния си представител – С. С. и Н. Г. Б., редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник, който пледира за неоснователност на касационната жалба, придържайки се към пледоарията на държавното обвинение. Моли да се потвърди решението. Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба. Моли да се се вземат предвид изтъкнатите обстоятелства относно смекчаване отговорността на дееца. Посочва, че не се спори по отношение на фактите, като развива съображения за причината подсъдимият да развие по висока скорост на този участък от пътя. Отново се позовава на доводите от касационната жалба и на доброто процесуално поведение на подсъдимия. Пледира, че е възможно приложение на чл.66 от НК предвид ниската степен на обществена опасност на дееца, обстоятелството, че се е прибирал от работа и е возел други свои колеги. Отново се позовава на съдебни актове за подобни и по-тежки случаи, при което е определено условно наказание, като иска такова да бъде определено и в настоящия казус. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С първоинстанционна присъда № 50/12.09.2022г. по НОХД № 746/2022г. на Варненски окръжен съд, подсъдимия Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, б. “б“, вр. чл. 342 ал.1 от НК и му е наложено наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален общ режим. Приложен е чл.343 г от НК и деецът е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 години. Съдът се произнесъл по направените разноски. С атакуваното в настоящето касационно производство въззивно решение № 4/11.01.2023г по ВНОХД № 318/2022г. на Апелативен съд – Варна първоинстанционната присъда е била изцяло потвърдена. Подадената касационна жалба е допустима, след като бе разгледана по същество, касационният състав прецени, че тя е неоснователна в своята съществена част. Въззивната инстанция не е допуснала претендираната явна несправедливост на наложеното наказание в двете му части. Допуснато е нарушение на закона, което не опорочава съдебния акт. По приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК не се спори и по установените по този начин фактически положения, поради което касационният състав няма да се спира на тях. Съдилищата са приели обвинителната теза на обвинението и предложената правна квалификация, като по този начин са допуснали обосноваване на две противоречащи си тези. Приели да загуба на контрол и съответно нарушение на закона по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДвП, едновременно с това са приели нарушение и на превишаване на установената с надлежен пътен знак за участъка на произшествието максимално разрешена скорост от 60 км/ч. Приетия механизъм от въззивната инстанция на настъпване на произшествието ясно показва загуба на контрол поради превишаване на скоростта и с улесняващо обстоятелство мократа пътната настилка. Това възприемане и на двете нарушение е в противоречие с трайно установената съдебна практика, че е налице самостоятелно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на задължението водача непрекъснато да контролира превозното средство само и единствено тогава, когато тази загуба на контрол не се дължи на несъобразена или превишена скорост – т.е. отвличане на вниманието, извършване и на друга дейност, пускане на волана и т.н. Изрично позоваване на нарушение на материалния закон в касационната жалба липсва, но косвено възражение има - относно броя на нарушенията, вменени на подсъдимия. Н този смисъл възражението относно наличието на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е основателно и деецът следва да бъде оправдан по обвинението да е извършил престъплението с нарушение на това правило. Това обстоятелство обаче не се отразява на величината на наказанието. Касационният състав се съгласява с останалите доводи на въззивната инстанция, без да е необходимо да ги преповтаря. Може дори да се отбележи, че поради загубата на контрол деецът е нарушил и забраната за пресичане на очертаната непрекъсната линия М1 по чл.63,ал. 2, т.1 от ППЗДвП. Това е логично следващ се извод от установените фактически положение и независимо от невъзвеждането в обвинението на това нарушено правило, това обстоятелство не позволява различни изводи от тези на въззивната инстанция. Деянието се отличава с повече отегчаващи отговорността обстоятелства от минимално изискуемите за осъществяване на този престъпен състав. Повече от една смърт, повече от едно увредено със средна телесна повреда лице, самостоятелните увреждания на всеки един от двамата живи пострадали са множество, всяко едно от които покрива изискванията за наличието на медикобиологичния критерий на средната телесна повреда. Деецът извън положителната си характеристика на трудово ангажиран човек се е проявил от друга страна като безотговорен и към поверилите здравето и живота си нему негови колеги. Тези обстоятелства са в синхрон с изложените доводи от двете предходни инстанции, като обуславят невъзможност за по-нататъшно снизхождение и изложените иначе споделими доводи за младата възраст, чисто съдебно минало и добри характеристични данни, ведно с добро процесуално поведение и изразено разкаяни и съжаление, не могат да надделеят до степен да се редуцира наказанието и да постигне приложението на чл. 66 от НК. Престъплението се отличава с висока степен на обществена опасност, деецът се е проявил в достатъчна степен като безотговорен водач при осъществяването на дейност с повишена степен на опасност за общественото здраве и е справедливо да понесе конкретната наказателна санкция. Последната с ефективното си изтърпяване е в състояние да съдейства в пълна степен за поправянето и превъзпитанието на самия подсъдим, а от друга страна да въздейства предупредително по отношение на останалите членове на обществото, да отправи ясен сигнал, че тази дейност – управлението на моторни превозни средства при движение по пътищата следва да се упражнява максимално отговорно. В заключение касационният състав отчете, че няма несправедливост на наложеното наказание, която да е явна, допуснатото нарушение на закона следва да се коригира чрез изменяване на решението и оправдаване на дееца да е извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. По силата на тези изложени съображения, в останалата си част, извън изменителната, атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 4/11.01.2023г по ВНОХД № 318/2022г. на Апелативен съд – Варна., като оправдава подсъдимия М. С. Д. по обвинението да е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Потвърждава решението изцяло в останалата му част Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.