5 Решение по т.д.№ 4/2020 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 60062 София, 25.06. 2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Кристияна Генковска Анжелина Христова при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Юробанк България”АД срещу Решение № 61 от 12.07.2018 год. по т.д.№ 116/18 год. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 29 от 19.02.2018 год. по т.д.№ 421/2015 год. на Окръжен съд [населено място]. С първоинстанционното решение са били отхвърлени предявените от банката срещу М. И. П., Д. К. П., И. С. П. и И. В. П. субективно съединени осъдителни искове за дължимостта при условията на пасивна солидарност на сумата 31275.57 евро неиздължена главница по договор за кредит; 6136.54 евро договорни лихви; 236.60 евро неизплатени такси по договора, както и нотариални такси и съдебни и деловодни разноски. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради процесуална и материална незаконосъобразност. Конкретните доводи са за неправилна преценка на представителната власт на адв. З.; недопускане на доказателства за новонастъпили обстоятелства; неправилна преценка, че договорът за цесия от 2007 год. не е произвел правно действие; не са обсъдени доводи и възражения във въззивната жалба. Искането е за касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени предявените искове. Има искане за присъждане на разноски. Ответниците не са изразили становище по жалбата. Касационен контрол е допуснат на основание на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно – длъжен ли е въззивният съд да събере и обсъди представени пред него доказателства, касаещи обстоятелства, които първоинстанционният съд служебно е констатирал с решението си и които не са били предмет на разглеждане в хода на производството. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: От „Юробанк България”АД са предявени обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.430 ал.1 и 2 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД. Предмет на исковете са задължения, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит, сключен на 18.05.2007 год. между „Пощенска банка”АД (чийто правоприемник е ищецът) и физическите лица М. И. П., Д. К. П. и И. В. П.. Кредитът е целеви и предназначението му е за извършване на строеж/довършване на недвижим имот. Отпуснат е в размер на 30000 евро със срок на издължаване 348 месеца. За обезпечаване на изпълнението на задължението е учредена договорна ипотека върху недвижим имот в полза на кредитодателя. Няма спор, че кредитът е усвоен своевременно. В договора е включена клауза, даваща възможност на кредитодателя едностранно да прехвърли вземането си, което той е сторил с договор за цесия от 03.07.2007 год. с цесионер „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД. През периода 2009 – 2019 год. между кредитополучателите и цесионера са сключени 5 бр. допълнителни споразумения за преструктуриране на дълга. На 19.04.2013 год. приобретателят на вземането „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД го е цедирал обратно на „Юробанк България”АД. Поради забавени погасявания, банката-кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем за което е уведомила кредитополучателите. Не е проведено производство по реда чл.417 т.2 ГПК. Както бе посочено по-горе, предявеният иск е осъдителен. В производството пред ОС-Бургас ответниците М. И. П. и И. В. П. са оспорили размера на главницата, позовавайки се на редовни погашения до м.ІІ.2014 год., както и на изтекла 5 годишна давност за задълженията с падеж преди 11.08.2010 год. Оспорили са изцяло задължението за договорни лихви, като формирани по нищожни поради противоречащи си със ЗЗП и ЗКИ договорни клаузи, както и задължението за такси. Релевирали са нищожност на всички клаузи на основния договор и допълнителните споразумения, поради тяхната неравноправност по смисъла на ЗПП. Ответникът М. П. е направил възражение за прихващане. Ответниците И. С. П. и Д. К. П. не са изразили становище. С решението си първоинстанционният съд е приел, че е останало недоказано цедирането през 2007 год. на вземанията именно по спорния договор с оглед индивидуализиращите му белези – грешки в номерирането на самия договор. Поради това, че „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД не е придобил спорното вземане, не е произвела действие и цесията от 2013 год. на която се позовава ищецът. Допълнително се е позовал на недоказаност на представителна власт спрямо „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД на физическото лице адв. З., отправило уведомление до длъжниците за двете цесии. Във въззивното производство „Юробанк България”АД е представил съставено след решението на БОС писмено потвърждение от третото неучастващо лице „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД на представителната власт на лицето, изпратило уведомленията от името на дружеството, като действията му са изброени конкретно. Представен е анекс между „Юробанк България”АД и „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД за отстраняване на технически грешки при номерирането на договорите за кредит, вземанията по които са били предмет на цесии. С доклада по делото, съставът на БАС е счел, че доказателствата са новосъздадени и са представени несвоевременно, тъй като касаят обстоятелства, които са твърдяни в първоинстанционното производство, но са останали недоказани. Поради това те не са приети. За да потвърди решението на Бургаския окръжен съд съставът на БАС също се е позовал на нередовно отправено уведомление за цесията от стария кредитор, като действията на адв. З., който е представлявал „Юробанк България”АД, но не и „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД не са били потвърдени към датата на исковата молба. Препратил е на основание чл.272 ГПК към мотивите на БОС по отношение на пораждането на действие на цесионния договор спрямо длъжника, който не е бил уведомен от предишния кредитор. Изложил е и мотиви защо счита, че то отношение да договора за кредит ЗЗП не намира приложение. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: В първоинстанционното производство, действителността на цесиите не е била оспорена от ответниците и не е била предмет на разглеждане. Необходимостта от доказателства, установяващи тяхната действителност не е била посочена и в доклада по чл.146 ГПК, там наличието на прехвърлянията, материализирани с двете цесии е прието за безспорно. След приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, със свое определение от 15.08.2018 год., БОС е отменил хода по същество и е постановил промяна на доклада по чл.146 ГПК, като е обявил на страните, че обстоятелствата, че вземанията са прехвърлени с цесии от 2007 год. и от 2013 год. не е безспорно, нуждае се от доказване и доказателствената тежест е на ищеца. В мотивите на определението не е отразено в какво се състои спорът, доколкото от ответната страна такъв спор не е въведен. В решението си, позовавайки се на грешки в номерирането на самия договор недоказаност на представителна власт спрямо „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД на физическото лице адв. З., отправило уведомление до длъжниците за двете цесии, БОС е отхвърлил иска, поради недоказана активна материалноправна легитимация - „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД не е придобил спорното вземане и поради това не е произвела действие и обратната цесия от 2013 год. Кому принадлежи вземането в този случай, не е посочил. Съдържащи се във въззивната жалба възражения на „Юробанк България”АД са за неправилна преценка на БОС за индивидуализацията на цедираните вземания (вкл. служебно известни данни по друго дело относно начина на процедиране, което е посочено едва в решението); доводи за избирателно тълкуване на част от данните в договора за цесия от 03.10.2007 год; доводи относно представителна власт на адв.Св.З.; възражението, че първоинстанционният съд е приел за служебно известни определени обстоятелства и за това е уведомил ищецът едва с връчването на решението; възраженията за непълнота на доклада на БОС и за липсата на конкретизирани указания относно представителна власт на адв.Св. З.. По посочения по-горе правен въпрос: Още с т.2 на ППВС № 7/1965 год. Върховният съд на Република България е приел, че второинстанционният съд е длъжен да вземе предвид фактите, които са настъпили след постановяване на първоинстанционното решение и са от значение за спора. Това разбиране на ВС на РБ не е било поставяно под съмнение при действието на ГПК-1952 год. и е намерило законодателен израз и в чл.266 ал.2 т.2 ГПК на действащия Граждански процесуален кодекс. Когато крайните изводи в решението на първоинстанционния съд са обусловени от обстоятелства, които той служебно е констатирал в решението си, които не са били предмет на разглеждане в хода на производството и по отношение на които не е приложен чл.155 ГПК преди приключване на съдебното дирене, то оспорването на тези обстоятелства и представянето на доказателства относно тях, би се пренесло във въззивното производство в случай, че е заявено в жалбата. Когато констатацията в решението е за липсата на представителна власт, то писменото потвърждение на тази власт, макар и новосъздадено, съставлява допустимо доказателство, материализиращо новото обстоятелство, каквото е потвърждаването. Дали то е валидно и дали е произвело правно действие е въпрос по същество. Оттук и отговора на поставения въпрос - Въззивният съд е длъжен да събере и обсъди представени пред него доказателства, касаещи обстоятелства, които първоинстанционният съд служебно е констатирал с решението си и които не са били предмет на разглеждане в хода на производството. От отговора на правния въпрос произтича и становището по основателността на жалбата. Както бе посочено по-горе, във въззивното производство „Юробанк България”АД е представил писмено потвърждение от третото неучастващо лице „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД на представителната власт на адв. З., както и анекс между „Юробанк България”АД и „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД за отстраняване на технически грешки при номерирането на договорите за кредит, вземанията по които са били предмет на цесии. Поради това те не са приети, въззивният съд не е изложил и мотиви относно материализиращите ги обстоятелства. Това е довело и до липсата на произнасяне по останалите възражения на ответниците-въззиваеми – неравноправност на договорни клаузи, изтекла погасителна давност и пр. Тези възражения не са обсъдени нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, въпреки, че ако цесиите от 2007 и от 2013 год. не биха произвели правно действие, то в този случай би се поставил въпроса дали вземането към банката-ищец не се дължи въз основа на договора за кредит. Съгласно изложеното по-горе, решението на Бургаския апелативен съд ще следва да бъде отменено и на основание чл.293 ал.3 ГПК – делото върнато на въззивната инстанция от стадия по чл.267 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК, БАС ще следва да се произнесе и за разноските пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 61 от 12.07.2018 год. по т.д.№ 116/18 год. на Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.