3 Р Е Ш Е Н И Е № 869 СОФИЯ 02.03.2011 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 7 декември 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 792/10 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от С. С. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 138 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 1692/07 г. на ВКС, ІІІ г.о. Молителката поддържа, че след постановяване на решението били открити нови писмени доказателства във връзка с местонахождението и собствеността на недвижимия имот, предмет на установителния иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, които са от съществено значение за изхода на делото. Позовава се на скица от 26.03.2006 г., издадена от О. служба земеделие и гори по решение № 101-1/ 26.03.1999 г. на ПК - Общ. С., София, за имот № 014091; копие от искова молба от С. К. М. против П. комисия при район С.- София; договор за доброволна делба, извършена на 28.12.1928 г.; препис от декларация с вх. № 1488/49 г., удостоверение № 1083 от м.юни 1920 г. ; протокол от 14.06.1934 г. по делбено дело № 395/34 г. и протокол за делба от 17.02.1938 г. Ответникът по молбата за отмяна С. К. М. изразява становище, че същата е неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решението от 26.06.2006 г. по гр.д. № 3768/04 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 23.05.2003 г. по гр.д. № 4864/01 г. и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на К. И. В., Р. И. В. и А. И. Т., че С. К. М. в качеството му на наследник на М. В. Х. има право на възстановяване на собствеността върху следната земеделска земя: нива от 4 347 кв.м., находяща се в землището на[населено място], кв. Б., м. ”Забойнико”, представляваща имот пл.№ 1309, кад. лист 106 по кадастралния план от 1950 г. Прието е, че по силата на разделителен протокол от 11.04.1924 г. по гр.д. № 1449/22 г., в дял на М. В. Х. са били възложени недвижими имоти, съставляващи съответно дял ІІ и дял ІІІ от протокола, в това число и две ниви от 2.9 дка и от 2.4 дка в м.”Над село”, за която с гласни доказателства е установено, че е идентична с м. ”Забойнико”. Делбата е извършена с участието на В. В. Х., поч. през 1956 г., от когото ответниците черпят права си. На същия били възложени непокритите недвижими имоти по дял І и VІІ, но в тях няма имоти в м. ”Над село” или “Забойника”. Съдът е приел, че местността ”Забойника” и м. ”Забоя” са наименованията на две различни местности, като е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели. Кредитирал е заключението на съдебно- техническата експертиза, която е установила, че двата имота, които М. В. е получил по силата на извършената през 1924 г. делба, се намират един до друг и имат обща площ 5 300 кв.м. В разписния лист към кадастралния план от 1950 г. на[населено място], Обрадовци и част от И. бил заснет имот пл.№ 1309 с площ 4 275 кв.м., записан на името на М. В.. Оттук съдът е направил извод за основателност на предявения от С. К. М. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че нивата с площ 4 347 кв.м. в м.” Забойнико”, представляваша имот пл.№ 1309, кад. лист 106 по кадастранния план от 1950 г., към момента на внасянето й в ТКЗС е била собственост на неговия наследодател М. В. Х.. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства няма характер на новооткрити по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК- не установяват факти от значение за изхода на делото, които не са били известни или са останали недоказани при решаването му. Протоколът от 14.06.1934 г. по ч.гр.д. № 395/34 г., както и удостоверението № 448 от 21.03.1934 г. на кметство Биримирци са били представени пред първоинстанционния и пред въззивния съд при разглеждане на делото. Удостоверение № 1083 от м. юни 1920 г. сочи наследниците на В. Х. и имотите, останали в наследство от същия. По делото не е имало спор, че наследодателят на ищеца М. В. и наследодателят на ответниците В. В. са братя, синове на В. Х.. Чрез посоченото писмено доказателство молителката цели да установи също, че в наследство от В. Х. е останала и нива от 5 дка в м. “Зейнелица”, но такъв имот не е предмет на установителния иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, нито съдът е приел, че местността “Зейнелица” е идентична с м.”Забойника”, т.е. това писмено доказателство не установява факт с правно значение за изхода на настоящото дело. От представения препис от искова молба от С. К. М. против П. комисия при район С.-[населено място], не може да се направи извод, че процесният имот не е бил заявен за възстановяване от С. М., в какъвто смисъл са доводите в молбата за отмяна. С тази искова молба ищецът е предявил иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, за които е твърдял, че са пропуснати в подадените заявления вх. № 1231/ от 03.06.1992 г. и вх. № 703/24.02.1992 г. Препис от заявление вх. № 1231/ 03.06.1992 г. е бил представен по делото и в него под № 4 и № 5 фигурират два имота съответно в м.”Над село” с площ от 1,2 дка и в м.”Забойника” с площ от 3 дка, за които въззивният съд е приел, че са идентични с процесния. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. С. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 138 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 1692/07 г. на ВКС, ІІІ г.о. и потвърденото с него решение от 26.06.2006 г. по гр.д. № 3768/04 г. на Софийски градски съд ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :