Р Е Ш Е Н И Е   №  339   гр.София,  01  юли    2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на  осемнадесети юни  две хиляди и десета  година в  състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                     ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 241/2010 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството е образувано по реда на чл.420, ал.2 НПК по искането на осъдения Т. Е. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 693/2009 год. на Плевенския окръжен съд и отмяна на решение № 398/30.10.2009 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане на делото с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал и ограничаване на процесуалните му права на защита. В съдебното заседание след даване ход на делото служебният защитник и подсъдимият поддържат и довод за явна несправедливост на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите са неоснователни. Допуснатото нарушение – оценка на показания на свидетел, дадени преди образуване на досъдебното производство, не е съществено, защото изводите за вината и отговорността са направени въз основа правилната оценка на други доказателствени средства. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Плевенският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 693/2009 год. потвърдил присъда № 425/17.06.2009 год. по нохд № 2630/2008 год. на Плевенския районен съд, с която признал подсъдимия Г за виновен в това, че на 15.03.2008 год. в гр. П. управлявал МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за такова деяние. На основание чл.343В, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Постановил да изтърпи наказанието в затвор при първоначален строг режим. Въззивният съд възприел като правилна установената фактическа обстановка. Направил извод, че са събрани възможните и достатъчно доказателства, а мотивите съответстват на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Мотивирал отказа си да приеме за основателно възражението, че фактическите изводи не са доказани, защото са основани на невярната оценка на доказателствения материал. Въз основа на анализа, направен с оглед процесуалното задължение по чл.314 НПК, е приел, че на посочената дата подсъдимият е управлявал лек автомобил и след като е отказал да се подчини на подадения сигнал от служители на МВР за осъществяване на проверка е предизвикал пътнотранспортно произшествие и е избягал. Тези изводи са направени въз основа на показанията на свидетелите П, които правилно са оценени като достоверни и последователни. Правилно с оглед съдържанието показанията на свидетелите Г, А. и Р. след анализа и оценката им са приети като вътрешно противоречиви, непоследователни и дадени с цел да подкрепят възприетата от подсъдимия позиция на защита. Неговите обяснения също са обсъдени и съпоставени във връзка с възражението му, че не е управлявал автомобила си, защото е бил откраднат, ударен и след това платен от свидетеля Г неговите братя. Внимателният и подробен анализ е дал възможност на първоинстанционния съд да приеме, че тези обстоятелства не се установяват и че са опровергани от показанията на св. Г, който заявява, че е взел автомобила с разрешение на подсъдимия и че не го е заплатил, че в автомобила при произшествието са били св. Р, детето й, сестра му и друго лице. Свидетелката Р. установява, че автомобила е управляван от Г. , но че е била тя и друго лице, на което не знае истинското име, както и че е посочила за водач на автомобила подсъдимия с цел да помогне на св. Г, който е бил издирван от полицията. Правилно не са приети и показанията на св. А, които не установяват никакви конкретни обстоятелства от относимите. Вярно е, че въззивният съд е утвърдил оценката на показанията на св. Р като недостоверни, въпреки недопустимата им съпоставка с писмени обяснения, дадени преди образуване на досъдебното производство. Това обаче не се отразява върху верността на извода за авторството на деянието, защото за обстоятелството, че автомобилът е управляван от подсъдимия са налице и други доказателствени средства, каквито са показанията на св. С, преки очевидци на поведението на подсъдимия, т.е. няма съществено нарушение на разпоредбата на чл.107, ал.3 НПК, след като не е направена оценка на доказателствения материал във вреда на подсъдимия. Неоснователно е възражението, че не са събрани всички необходими доказателствени средства съобразно изискванията на чл.13 и чл.107, ал.1 НПК.становено е по убедителен начин, че събраните са възможните и достатъчно по обем, за да се установи авторството на деянието, както и другите елементи от състава на престъплението – писмени доказателствени средства за наказанието по административен ред за такова деяние – издаденото от компетентните органи по предвидения ред и начин наказателно постановление, за обстоятелството, че не притежава свидетелство за правоуправление, издадено според изискванията на ЗДвП, за да го легитимира като правоспособен водач и да е валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Не са нарушени процесуални права на подсъдимия от предвидените в чл.55 НПК-участвал е в производството лично и със защитник, допуснати и разпитани като свидетели са посочени от него лица, а оценката им е направена с оглед действителния смисъл по реда и начина, предвидени в чл.107, ал.3 НПК. Нарушението на чл.106 НПК по изложените по-горе съображения не е съществено след като за конкретното обстоятелство, за което е оценявано негодно доказателствено средство има други, които са събрани по реда и начина, предвиден в НПК и чиято оценка е вярна. Неоснователно е възражението, че не е конкретизирана скоростта на движение на автомобила, определена като превишена от свидетелите П, дала основание за предприетите действия за спиране и проверка на автомобила. Това не е обстоятелство от относимите към предмета на доказване, поради което правилно инстанциите по същество не са събирали доказателства за установяването му. В съдебното заседание защитникът и осъденият правят възражение, че наложеното наказание по размер е завишено, с което мотивират искане за намаляване. Видно от съдържанието на искането доводи за явна несправедливост на наказанието не са поддържани. В производството по възобновяване на наказателни дела съгласно чл.426 НПК се прилагат правилата за касационното производство, поради което и искането следва да отговаря на изискванията по чл.351, ал.1 НПК за съдържание. Законодателят е предвидил възможността за допълнение, което може да се направи до даване ход на делото, но само за посочените в срока за оспорване на съответния съдебен акт касационни основания. По тези съображения настоящият състав намира, че не следва да се произнася по въпроса за справедливостта на наложеното на осъдения наказание. Предвид горното за липса на основания от поддържаните за отмяна или изменение на въззивното решение искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Е. Г. възобновяване на въззивно наказателно дело № 693/2009 год. на Плевенския окръжен съд и отмяна на решение № 398/30.10.2009 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: