Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №.67   гр. София, 10 февруари 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и девета година, в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                                                                                                              СЕВДАЛИН МАВРОВ при  секретаря  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 10/2009 година          Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Л. И. П., чрез упълномощения от него защитник срещу въззивна присъда на Ловешки окръжен съд от 19.11.2008година, постановена по ВНОХД№172/2008г., с която е ангажирана неговата наказателна отговорност за престъпление по чл.343Б, ал.1НК. В касационната жалба на подсъдимото лице се сочат допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Очертаната позиция се аргументира с доводи за формирано вътрешно убеждение на въззивната инстанция въз основа на съдържимите се в свидетелските показания на полицейския служител С. С. фактически данни и при пренебрегване заявеното от подсъдимия П, довело до осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения. Предлага се упражняване касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2НПК и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на 05.02.2009година подсъдимият П неговият договорен а. , надлежно уведомени не се явяват пред настоящия състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, въззивната присъда на Ловешки окръжен съд да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №777 от 16.09.2008година, постановена по НОХД№181/2008г., Ловешкият районен съд е признал Л. И. П. за невиновен в това на 10.11.2007година, в гр. Л. да е управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /1,68 на хиляда/, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.304НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343Б, ал.1НК. С обжалваната въззивна присъда №122/19.11.2008година, в производство, образувано по протест на прокурора, Окръжен съд-Ловеч е отменил първоинстанционния съдебен акт и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за извършено престъпно деяние по чл.343Б, ал.1НК, като при условията на чл.55, ал.1, б”Б”НК му наложил наказателни санкции- ПРОБАЦИЯ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Касационната жалба на Л. П. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При упражняване правомощията, предоставени от инстанционния контрол, настоящият съдебен състав не констатира претендираното дерогиране на предписанията за проверка, анализ и оценка на доказателствата по делото, лимитирани от процесуалните разпоредби на чл.чл.12, 13 и чл.107, ал.3НПК. В рамките на възложената му от процесуалните норми на чл.313 и чл.314 НПК компетентност, Ловешки ОС е проверил първоинстанционната присъда и след прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствения материал, инкорпориран по делото, формирал и обективирал изводите си по фактите и приложимия материален закон. Анализирайки описаната от първостепенния съд фактология по делото, въззивната инстанция законосъобразно е констатирала, че същата не е подробно и прецизно изследвана, и обосновала заключението, че изведените фактически и правни изводи в атакувания съдебен акт не корелират на съдържанието на приобщените доказателствени източници. За изясняване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото срещу Л. П. обвинение, са осъществени допълнителни процесуално-следствени действия-разпити на свидетелите С, с последваща преоценка на фактическата обстановка на противоправния акт, базираща се на задълбочена интерпретация на съвкупната доказателствена маса. Логическа последица от реализираната процесуална и доказателствена дейност на контролираната съдебна инстанция, е установяването по безспорен и категоричен начин на фактическите данни, необходими за правилното му решаване-извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че контролираната съдебна инстанция е основала фактическите положения за престъпната съставомерност на осъщественото от подсъдимия П единствено на очертаните в свидетелските показания на полицейския служител С. , обстоятелства. Задълбочено, с проявен юридически усет са обсъдени визираните фактически данни, и доказателствената им тежест ценена с оглед конкретиката на тяхното съдържание и съответствието им с останалата доказателствена съвкупност. Безпристрастен и непредубеден, визираният свидетел пресъздава обективно и убедително хронологията на събитията в инкриминираната нощ; предлага достоверни факти относно получения сигнал, предпоставил проверка на управляващия „Форд Ескорт”, с ДК№ОВ 3707 АМ- Л. П. за употреба на алкохол; и възпроизвежда правдиво последващите си възприятия досежно реализираното пътно-транспортно произшествие с процесния автомобил, блъснал се в жилищен блок на ул.”Ангел Кънчев” в гр. Л. и предприетите действия спрямо неговия водач-отчитане на концентрацията на алкохол с техническо средство. Същият е категоричен и по отношение разказа на подсъдимия П за причината и последиците от инцидента, сочещ на управлявано от него моторно превозно средство в нетрезво състояние, като акцентира на факта че на инкриминираната дата нарушителят е бил сам и не е споделил за неправомерни действия на трети лица. Очертаната от визирания доказателствен източник, фактология се подкрепя изцяло и съответно от депозираните свидетелски показания на полицаите Д. Д. и К. Г. , и приложения по делото акт за установяване на административно нарушение №3678/10.11.2007година. Безспорна е липсата на корелация между коментираните гласни и писмени доказателствени средства, и заявеното от подсъдимия П за съпричастност на негов приятел към очертаната неправомерна дейност. В рамките на правомощията си контролираната съдебна инстанция е преодоляла наличните противоречия в доказателствения материал досежно коментираната правнозначима фактология, чрез внимателна проверка на източника на същата, и последващ анализ и съпоставка съдържанието на очертаните фактически данни с останалия доказателствен материал.бедителна е предложената аргументация на въззивния съдебен състав относно твърденията на Л. П. , който не оспорва консумация на алкохол, но отрича да е управлявал своя автомобил. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и форма на реализиране на защитната му теза. Извършител на престъпното деяние на 10.11.2007година и конституиран като обвиняемо /подсъдимо/ лице-особен правен статус в наказателния процес, предпоставящ угроза от предстояща отговорност, той е заинтересован и тенденциозно ориентиран, което се отразява на истинността на депозираното. Обоснована е формулираната позиция и относно доказателствената тежест на акцентираните в изявленията на подсъдимото лице, обстоятелства, ценени в аспекта на тяхната вътрешна противоречивост, фрагментарност и липса на конкретика за идентифициране на „действителния извършител” на противоправното деяние, и опровергани от останалата приобщена доказателствена маса. Логическа последица от констатациите на Окръжен съд-Ловеч при осъществения доказателствен анализ е заключението че Л. П. е автор на инкриминираното престъпление, което аргументира липса на касационни основания по чл.348 ал.1, т.2 НПК, обуславящи отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съответствие с възприетата фактология и съобразно възложената от закона компетентност при реализираната доказателствена проверка, са изводите на контролираната съдебна инстанция по приложимия материален закон с произтичащите от това наказателноправни последици. Правилно въззивният съд е приел, че с инкриминираните от представителя на обвинителната власт действия, подсъдимият П е консумирал от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343Б, ал.1НК, като съобразно фактическите данни по делото за тежестта на престъплението, личната опасност на дееца, и при съблюдаване принципите за справедливост, индивидуализирал наказателните санкции. Последното, интерпретирано на плоскостта на декларативно релевираните оплаквания за налично касационно основание на чл.348, ал.1, т.1НПК, формира вътрешното убеждение на настоящия състав за тяхната неоснователност. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че в рамките на образуваното по жалба на Л. П. съдебно производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Ловешки окръжен съд, с който е отменена присъда №777/16.09.2008година и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1НК. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №122/ 19.11.2008година, постановена по ВНОХД№172/2008г. по описа на Окръжен съд-Ловеч. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.