4 Р Е Ш Е Н И Е № 556 гр. София, 07 януари 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Аврора Караджова................и с участието на прокурора......................Кирил ИВАНОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1675 по описа за 2013 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения В. К. П. за възобновяване на нохд № 6710/06г. на Софийски районен съд, НК – 6 с-в. В искането се излагат доводи, че осъденият не присъствал в съдебното заседание на първоинстанционния съд и при постановяването на влязлата в сила присъда. Тъй като бил предаден от Ф. на българските власти по издадена ЕЗА за изпълнение на наказание, при дадени гаранции за възобновяване на производството, твърди, че са налице предпоставките на чл.423, ал.5 от НПК и моли за възобновяване на делото. Пред касационната инстанция искането се поддържа от защитника на осъдения П. – адв. П. със същите аргументи и искане. Предлага се вземането на мярка за неотклонение, по – лека от „задържане под стража”. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е основателно, с оглед дадените от българската държава гаранции за възобновяване на производството. Счита, че единствено възможната мярка за неотклонение, предотвратяваща опасност от укриване на осъдения, е „задържането под стража”. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 6710/06г. на Софийски районен съд, НК – 6 с-в, осъденият В. К. П. бил признат за виновен в това, че на 17.10.2003г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т. Д. Одрински, че е собственик на апартамент в [населено място] –[жк], който продава, с което му причинил имотна вреда в особено големи размери – 17 000 евро с левова равностойност 33 249.11 лв., представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл.211, ал.1 във вр. с чл.209, ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказаниe от пет години лишаване от свобода при „строг” режим на изпълнение на наказанието като бил оправдан по обвинението по чл.314 от НК. С решение на Софийски градски съд, НО – 10 въззивен с-в, от 09.09.2010г., постановено по внохд № 1064/10г., присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е основателно. Срещу В. К. П. бил внесен обвинителен акт и същият бил предаден на съд за престъпление по чл. 211 от НК. В съдебното заседание по нохд № 6710/06г. на Софийски районен съд, проведено на 31.10.2006г. П. се явил лично и получил препис от обвинителния акт. На следващото съдебно заседание, редовно призован, не се явил, което мотивирало съда да измени мярката му за неотклонение в „задържане под стража”. Проведеното щателно издирване на известните по делото адреси, в местата за изпълнение на наказание „лишаване от свобода и следствени арести не дало резултат. На 18.10.2010г. била постановена задочна присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание от пет години „лишаване от свобода”. На 10.05.2011г. Софийската районна прокуратура издала европейска заповед за арест, с оглед изпълнение на наложеното наказание на осъдения. В изпълнение на заповедта за арест, В. П. бил задържан от прокуратурата в [населено място], Федерална република Германия. Видно от приложените към делото документи от Софийската районна прокуратура, германските власти са поискали и получили съответните гаранции, че задочно осъденото лице ще има право на възобновяване на наказателното производство. Така очертаното процесуално развитие на делото, налага извод, че са налице предпоставките на чл.423, ал. 5 от НПК за уважаване искането на осъдения за възобновяване на делото. Производството следва да започне от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд, в който са били извършени процесуалните действия в отсъствие на подсъдимия. В изпълнение на задължението си по чл.423, ал.4 от НПК, ВКС намери, че следва да вземе по отношение на В. П. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Тази мярка единствено би могла да осигури присъствието на лицето в съдебното производство и осуети бягството му. В случая предложената от защитата мярка за неотклонение „домашен арест” не може да бъде изпълнена. На предложения адрес за изпълнение на тази мярка адрес в[жк], [жилищен адрес] П. е бил търсен при разглеждането на делото, като от приложената на л.289 от първоинстанционното дело полицейска справка е видно, че той не живее на посочения адрес от 2006г. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение от 09.09.2010г., постановено по внохд № 1064/10г. на Софийски градски съд, НО – 10 въззивен с-в и потвърдената с него присъда от 18.01.2010г. по нохд № 6710/06г. на Софийски районен съд, НК – 6 с-в. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на съдебното заседание. ВЗЕМА по отношение на подсъдимия В. К. П. с ЕГН [ЕГН] мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :