Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * необходимо другарство * задължително другарство * допустимост на иск


Р Е Ш Е Н И Е

№16

С., 18.02.2016 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1890 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба А. Г. П. чрез пълномощника й адвокат Н. М. против решение № 1758 от 23.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1646 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 863 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 22609/2011 г. на Районен съд-Пловдив, Х състав за отхвърляне на предявения от А. Г. П. и Л. Н. И.-П. против Г. Д. Д. и П. Д. Д. иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор 56784.520.488 по кадастралната карта на [населено място].
В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно дължимите от съда процесуални действия по конституиране на задължителни необходими другари.
Ответниците по касационната жалба Г. Д. Д. и П. Д. Д. не са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
С определение № 195 от 15.05.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: при иск по чл.32, ал.2 ЗС при направена констатация, че в съсобствеността има и други лица, освен участниците в процеса, съдът длъжен ли е да счете исковата молба за нередовна и да даде указания на страната да посочи същите, за да бъдат те конституирани като страни.
С атакуваното решение Окръжен съд-Пловдив е приел за установено, че страните по делото са наследници по закон на Г. Г. П., поч.през 1976 г., като ищцата е дъщеря на сина на общия наследодател, а другата ищца е съпруга на сина на общия наследодател, а ответниците са деца на дъщерята на общия наследодател. Имота е придобит от общия наследодател през 1936 г. по реда на Закона за издаване на нотариални актове за държавни дворни места на бездомници. Общият наследодател е продал ½ ид.част от имота, предмет на спора, на И. Б. през 1947 г. През 1960 г. е дарил на двете си деца по 3/10 ид.части от имота. При тези факти въззивният съд е изложил съображения, че спорът се явява спорна съдебна администрация, чиято цел е разпределение на правото на ползване за всяка от страните-съсобственици на недвижимия имот съобразно своите квоти да могат да ползват припадащата им се част, без да е налице пречка от страна на някой от съсобствениците спрямо другия съсобственик. Направен е извод, че по делото са налице доказателства, от които да е видно, че имота, предмет на спора не е съсобствен само между страните по настоящото дело, а има и друг съсобственик /или неговите наследници/, които също би следвало да участват в настоящото производство. Ищците претендират за разпределение правото на ползване върху целия недвижим имот, а представените доказателства по делото сочат, че притежаваните части от страните по настоящото дело е общо в размер на ½ ид.част от имота, поради което исковата претенция е приета за неоснователна.
Изводът на въззивния съд, че неучастието на задължителен необходими другар обуславя неоснователност на предявения иск, е направен в противоречие с практиката на ВКС. С решение № 421/19.05.2010 г. по гр.д. № 581/2009 г., ВКС, І г.о. е дадено тълкуване, че по иска по чл.32, ал.2 ЗС съсобствениците се явяват задължителни необходими другари, а с решение № 179/18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г., ІІ г.о. – че ако по делото не участват всички необходими другари, в рамките на правомощията си по чл.7, ал.1 ГПК, съдът следва да даде указания на ищеца за конституирането им и ако искът не бъде предявен спрямо неучастващия задължителен другар – да прекрати делото.
В случая първоинстанционния и въззивния съд са постановили процесуално недопустими решения без да преценят допустимостта на иска по чл.32, ал.2 ЗС с оглед наличието на положителната процесуална предпоставка за предявяването му, а именно участие на всички задължителни необходими другари и без да изпълнят задълженията си по чл.7, ал.1 ГПК да укажат на ищците, че по делото следва да участват всички съсобственици на имота, като им дадат срок да насочат исковата молба и срещу неучастващия съсобственик или съсобственици.
Изложеното налага обезсилване на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд-Пловдив, който да предприеме следващите се процесуални действия за насочване на иска срещу всички съсобственици на имота, респ. да прекрати делото, ако указанията му не бъдат изпълнени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1758 от 23.10.2014 г., постановено по гр.д. № 1646 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 863 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 22609/2011 г. на Районен съд-Пловдив, Х състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: