Р Е Ш Е Н И Е     № 305     София, 01 юли 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                      КАПКА КОСТОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 287/2009 година В срока по чл. 421, ал.1 НПК и на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Главният прокурор на Република България е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение от 18.12.2008 г., постановено по НОХД № 315/08 г. от Окръжен съд – гр. Б., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице Д. Л. Я. в качеството му на обвиняем при изрично изразено от него разбиране на клаузите и съответно съгласие с тях. В искането се твърди, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. В съдебното заседание искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Я. , лично и чрез процесуален представител, счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С подлежащото на контрол определение е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимият Д. Л. Я. се е признал за виновен в това, че на 11.12.2007 г., нарушавайки правилата за движение – чл. 20, ал.1 от ЗДП, причинил по непредпазливост смъртта на Б. И. Ф. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в” от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години при условията на чл. 66 от НК. На основание чл. 343г от НК Я. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година. ІІ. Искането за възобновяване е неоснователно. Производството по делото е приключило със споразумение, внесено в съда за разглеждане от прокурора. Предложеното споразумение (включително и след корекцията) е съдържало отговори на всички въпроси по чл. 381, ал.5 от НПК, а преценката на съда, довела до одобряването му по чл. 382, ал.7 от НПК, е направена в съответствие с данните по делото. Върховният касационен съд не споделя доводите, че с приложението на условното осъждане няма да се постигнат целите на специалната и генерална превенции, визирани в чл. 36 от НК. Нецелесъобразността на условното осъждане се поддържа с доводи за висока степен на укоримост на поведението на осъдения като водач на МПС. От досието на Я. , като водач на МПС, не може да се направи извод за демонстративно, грубо и продължително незачитане на правилата за движение. Наказването му, два пъти за нарушения по ЗДП, не го очертава като редовен нарушител. Затова, поддържаната в искането (въз основа на тези две санкционирания по административен ред) завишена опасност на осъдения като водач не може да бъде основен аргумент за невъзможността той да бъде поправен и чрез условното осъждане. Няма съмнение, че е деянието има тежък резултат, но то е непредпазливо и е изолирана проява в живота на осъдения. В материалите по делото не се констатират данни, които да носят негативна характеристика на личността му. Още на досъдебното производство осъдения е заявил разкаянието си, демонстрирал е критичното си отношение към извършеното, активно е участвал в набирането на средства за лечение на пострадалия – виж л. 117 и сл. от досието на досъдебното производство, което ясно сочи, че превъзпитателният процес спрямо него вече е започнал. Прилагането на условното осъждане не противоречи и на генералната превенция. Необходимостта от по-интензивна обществена реакция към този вид деяния, така както се поддържа в искането за възобновяване, не може да има решаващо значение при индивидуализация на наказанието по отношение начина на изтърпяване. Обемът на наказателна принуда, приложена по отношение на конкретния извършител, трябва да е съответна на неговата и на деянието обществена опасност, за да бъде справедлива, а само справедливата санкция може да въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото. ІІІ. По делото е постъпило писмено становище от Д. Б. Ф. и И. Х. Ф. , родители на пострадалия, чрез адвокати Л. Георгиев и М. Х. По повод това, следва да се отбележи, че производството по глава 33 от НПК е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, като правомощие за иницииране на процедурата е предоставено на посочените в чл. 420, ал.1 от НПК прокурори, а в чл. 420, ал.2 и чл. 423, ал. 1 от НПК, такова право е предоставено на осъдения. С оглед на това, заявените оспорвания в писменото становище не могат да бъдат съобразявани в това производство. По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение от 18.12.2008 г., постановено по НОХД № 315/08 г. от Окръжен съд – гр. Б., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от осъденото лице Д. Л. Я. в качеството му на обвиняем. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.