Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 312                                    гр. София, 16 юни 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Красимира Колова         изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 295  по описа за 2010 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. М. К., чрез защитник, както и по жалба на подсъдимия С. Н. А., чрез защитник, срещу осъдителната част на решение, постановено от Софийски апелативен съд, № 51 от 23.02.2010 г, по ВНОХД № 661/09. С въззивното решение е изменена присъда на Софийски градски съд от 26.06.2009 г, по НОХД № 3027/08, като присъдата е отменена в частта, касаеща осъждането на подсъдимия П, и спрямо него е приложен чл. 78 а НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимите П. З. З. и А. М. К. са признати за виновни в това, че от неустановена дата в началото на месец юли 2003 г до 18.11.2003 г, в гр. С., в съучастие като съизвършители, са съставили неистински официални документи с цел да бъдат използвани, с оглед на което и на основание чл. 308, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, са осъдени, както следва: подсъдимият З, на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, а подсъдимата К. , на една година „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Със същата присъда, подсъдимият С. Н. А. е признат за виновен в това, че от неустановена дата в началото на месец юли 2003 г до 18.11.2003 г, в гр. С., е съставил неистински официални документи с цел да бъдат използвани, с оглед на което и на основание чл. 308, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, групирано с наказанието, по НОХД № С-142/05 на СГС / глоба от 500 лв /, формирало по съвкупност едно най-тежко общо наказание: една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, и глоба от 500 лв, със зачитане на предварителното задържане, считано от 18.11.2003 г до 28.11.2003 г. С жалбата на подсъдимата К. се релевират основанията по 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Оспорва се доказателствената основа на осъдителната присъда, както и се твърди, че е приложен неправилно материалният закон. С жалбата се иска да бъде отменена обжалваната част на въззивното решение и подсъдимата да бъде оправдана. С жалбата на подсъдимия А се релевират всички касационни основания. Твърди се, че е даден приоритет на показанията, депозирани от св. П, че не са преценени, съобразно действителното им значение, веществените доказателства, че от факта на тяхното намиране би могло да се мисли за приготовление към документно престъпление, каквото, към момента на деянието, не е съществувало, че не е установено кога са съставени инкриминираните документи, че от определеното по съвкупност общо наказание не е приспаднато предварителното задържане, по НОХД № С-142/05, за времето от 7.07.2004 г до 13.07.2005 г, че наложеното наказание е явно несправедливо поради неговата завишеност / не е съобразено със смекчаващите обстоятелства: продължителност на наказателното производство, положителни характеристични данни, влошено здравословно състояние, семейно положение и семейни задължения /. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на подсъдимата К. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимата К. не участва лично в производството пред ВКС. Защитата на подсъдимия А пледира за уважаване на жалбата. Представя препис от присъда на СГС, по НОХД № С-142/05, относно зачетено предварително задържане за период от една година, което не е приспаднато от групираното наказание, и настоява това да бъде направено от настоящата инстанция. Подсъдимият А. не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивното решение не страда от релевираните процесуални пороци. САС е споделил обстойния и прецизен анализ на доказателствените източници, направен от СГС, като е изложил и свои съображения, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Съдилищата са посочили убедителни аргументи защо кредитират показанията на св. П, като изрично са отбелязали, че само въз основа на тях, без наличието на други, кореспондиращи им доказателства и доказателствени средства, не би се стигнало до осъдителна присъда. Намерените многобройни веществени доказателства не само подкрепят показанията на св. П, но и недвусмислено говорят за осъществени от подсъдимите действия по престъпно създаване на документи. Налице са и други гласни доказателства, изводими от показанията на св. Х, св. Б, св. К, св. П, св. Г, св. Б, св. Е, св. З, при съвкупната преценка на които, наред с показанията на св. П иззетите веществени доказателства, се формира надеждна доказателствена основа на осъдителната присъда. Неоснователно се твърди, че не са събрани данни относно времето на инкриминираните събития. Касае се за период, конкретизиран чрез посочване на неговото начало и край, а именно: от неустановена дата през месец юли 2003 г до 18.11.2003 г, която формулировка не препятства възможността за пълноценно упражняване на правото на защита. По тези съображения, ВКС намери, че липсва основанието по чл. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт, в обжалваната част, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Не е налице и нарушение на материалния закон. Приетите релевантни факти обвързват подсъдимите с престъпление по чл. 308, ал. 1, пр. 1 НК и именно такава е приетата правна квалификация. Неоснователно се твърди, че би била мислима хипотезата на приготовление към документно престъпление, въведена в закона след инкриминираното деяние. Такъв подход към доказателствата е в разрез с изискванията на чл. 14 НПК, поради което не може да бъде възприет. Както вече беше посочено, от съвкупността на гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства се формира доказателствена основа за осъждане за престъпление по чл. 308, ал. 1, пр. 1 НК. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на жалбоподателката К. , тъй като това е допустимо само в хипотезата по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице. Що се отнася до зачитане на предварителното задържане, по НОХД № С-142/05 на СГС, касаещо подсъдимия А, следва да се отбележи следното: Защитата прави недопустим опит да представи препис от цитираната присъда, въпреки липсата на възможност да бъдат събиране нови доказателства в касационното производство. Такава възможност обаче е съществувала за въззивната инстанция, но защитата не се е ползвала от нея. В същото време, за съда не е възникнала необходимост от служебно изискване на копие от цитираната присъда, имайки предвид, че по нея е наложено наказание глоба, а, съгласно чл. 59, ал. 1 НК, предварителното задържане се зачита при налагане на наказание „лишаване от свобода” или „пробация”. Друг е въпросът, ако са налице основанията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, и е имало предварително задържане по някоя или по всички групирани присъди, както е в настоящия случай. Доколкото обаче в свидетелството за съдимост на подсъдимия А не е имало данни за предварителното му задържане, по НОХД № С-142/05 по описа на СГС, съдилищата не са го приспаднали от групираното наказание „лишаване от свобода”. При това положение, предвид липсата на процесуално основание ВКС да приема доказателства и да ги ползва при произнасянето си, предварителното задържане, по НОХД № С-142/05 по описа на СГС, следва да бъде зачетено от прокурора, по реда на чл. 417 НПК. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание по отношение на жалбоподателя А. Изброените от защитата смекчаващи обстоятелства са отчетени при определяне на наказанието. Съобразени са и целите по чл. 36 НК. Ето защо, не са налице предпоставки за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното му положение.   По тези съображения, ВКС намери, че въззивният акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 51 от 23.02.2010, по ВНОХД № 661/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: