Р Е Ш Е Н И Е №130 София, 18.05. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 17.04. 2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 426 /2018 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307, ал.2, във вр. с чл.303, ал.1 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], със седалище В. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 1066 от 01.06.2015 г., допълнено с определение № 2819 от 03.08.2015 г., двата съдебни акта постановени в.гр.д.№784/2015 год., с което е обезсилено решение № 60 от 06.01.2015 г., по гр.д.№ 11312/2014 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото на осн. чл.233 ГПК. Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и евентуално на чл.303, ал.1,т.2, изр.4 и т.3 ГПК, молителят е аргументирал с влязлото в сила на 28.09.2017 г. решение на Варненския окръжен съд № 764 от 25.10.2016г., по т.д.№ 762/2015 г., с което по реда на чл.365, т.3 ГПК, във вр. с чл.29 ЗТР е прието за установено, че извършеното в Търговския регистър по партидата на [фирма], гр. В. вписване на К. Д. като управител на ЮЛ - търговец, е несъществуващо обстоятелство. Според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна отсъствието на валидно възникнала представителна власт за К. Д., като управител на ЮЛ- търговец, изключва молителят да е бил надлежно представляван в инстанционното производство пред В., поради което и заявеният от същата в молба вх. на В. № 15342 /19.05.2015 г. отказ от иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу [фирма], обусловил обезсилване на съдебното решение на първостепенния съд и прекратяване на образуваното гражданско дело, не е породил целените с него и разпоредени от чл.233 ГПК правни последици за представлявания. Евентуално поддържаните отменителни основания по чл. 303, ал.1, т.2, изр.4 и т.3 ГПК са мотивирани – първото с установено в образувано след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, ДП № 170/2015 г. на ОД на МВР, [населено място] и прокурорска преписка №6588/15 г. на РП –гр. В. престъпно деяние на К.Д., насочено към незаконно присвояване на дружеството- молител, а второто - с извършеното по реда на чл.604 ТЗ, въз основа на съдебни акт на В. за уважаване на иска по чл.29 ЗТР по т.д.№762/2015 г.,заличаване на вписания в Търговския регистър по партидата на молителя управител К.Д.. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], чрез процесуалния си представител адв. И., преупълномощен от АД ” В., Ж. и партньори”, оспорва основателността на въведените отменителни основания, както в депозирания в срока по чл.306, ал.3 ГПК отговор, така и в проведеното по делото съдебно заседание излагайки подробни съображения. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните във вр. с въведените твърдения и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 307, ал.2 ГПК, намира: С определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 74 от 15.02.2018 г., по т.д.№426/2018 г. молбата за отмяна е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество на главно отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна е основателна. Съгласно формираната задължителна практика, обективирана в Постановление № 2/77 г., по гр.д.№ 1/77 г. на Пленума на Върховния съд отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба аналогична на чл.231, б.”а” ГПК / отм./, се допуска тогава, когато се открие ново обстоятелство и/или ново писмено доказателство, които са съществували при висящността на спора в инстанционното производство, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима процесуална грижа да охрани интересите си, или ако са и били известни, дори и твърдяни от последната, то е съществувала обективна невъзможност за установяването им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции. В задължителните разяснения на ТР № 138/01.12.1967 год. на ОСГК на ВС е посочено още, че новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено и с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, вкл. съдебен акт, постановен в друго съдебно производство, като и в двата случая този документ, респ. съдебно решение, удостоверява факти от действителността - доказателствени или юридически, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на съдебния акт, предмет на исканата отмяна, а допълнително кумулативно условие, за да настъпят предвидените в закона и целени от молителя правни последици е новооткрито обстоятелство и/или новооткритото писмено доказателство да е от съществено значение за крайния изход по спора. Последното означава, че самото му съществуване следва да е достатъчно, за да обоснове друг краен правен резултат по делото, какъвто е и разглежданият случай, поради следното: Съобразени задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според които несъществуващото обстоятелство, дори и да е вписано в Търговския регистър по партидата на търговеца - ЮЛ, няма действие по отношение на последния дават основание да се приеме, че заявеният в образуваното и висящо пред В. производство по в. гр.д.№ 784/2015 год. отказ от иска, чрез вписаната към този момент в Търговския регистър по партидата на ищеца [фирма], за управител К. Д. не го обвързва. Видно от представените с молбата за отмяна доказателства, недействителността на вписаното в Търговския регистър по партидата на [фирма] обстоятелство, касаещо представителство на търговеца-ЮЛ в лицето на К. Д. е установена с влязло в сила решение на В.№ 764 от 25.10.2016 г., по т. д. № 762 /2015 г., по иск, основан на чл.29 ЗТР, с което и правните последици на вписването са заличени от този момент по силата на закона. Следователно процесуалната представителна власт за К. Д. по отношение на ищеца, настоящ молител, позволяваща и валидно да изяви волята му, като органен представител, в обективирания в молба вх. на В. № 15342 /19.05.2015 г. по в.гр.д.№ 784/15г., отказ от иска не е надлежно възникнала и това изключва противопоставимостта му на представлявания. Обстоятелството, че към момента на предприетото от К. Д. едностранно процесуално действие на десезиране съда в инстанционното производство от разглеждания спорен предмет по горепосоченото дело на В. същата е вписана в Търговския регистър за управител на [фирма], означава, че за съда в инстанционното производство отказът от иска е заявен от законния представител на ищеца по см. на чл. 30, ал.1 ГПК и предпоставките на чл.233 ГПК са били налице. Гореизложеното позволява да бъде обобщено, че ненадлежното представляване на ищеца пред В. по в.гр.д.№ 784 /2015 г. в случая не е в резултат на допуснато от съда нарушаване на съответните процесуални правила, каквото общо изискване е въведено с отделните хипотези на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Поради това и установеното след постановяване на въззивното решение на В., чиято отмяна се иска, обстоятелство, на което молителят се позовава, попада в обхвата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и притежава правната характеристика на новооткрито– известно на ищцовата страна при разглеждане на делото в инстанционното производство, но обективно неустановимо в същото, поради създадения с ГПК процесуален ред и способи за защита и доказано след влизането му в сила, с постановено в друго съдебно производство - по т.д.№ 762/2015 г. на В., окончателно решение по чл.29 ЗТР. По отношение значението на твърдяното обстоятелство за крайния изход на делото, настоящият съдебен състав съобразява следното: Породената от отказа от иска сила на пресъдено нещо води до недопустимост на производството по делото, превръщайки неговия спорен предмет в безспорен, т.е., в призната от ищеца основателност на твърдението на ответника, че исковата му претенция е неоснователна и той изоставя търсената правна защита. Следователно дори да се възприеме преобладаващото в правната доктрина становище, че отказът от иска не е оттегляне на предявеното с исковата молба материално гражданско право и не е тъждествен с неговите последици, а е единствено изявление на ищеца, че правното му твърдение в исковата молба не отговаря на действителността, то описаната същност на това едностранно процесуално действие на ищцовата страна и преследваната с него, като процесуална институция, особена цел сочи на правна несъстоятелност на тезата на [фирма] , че въведеното от молителя новооткрито обстоятелство, доказано с решението по чл.29 ЗТР на В., по т.д.№ 762 / 2015 г. не е относимо към правилността на съдебни акт, чиято отмяна се иска, а към неговата евентуална недопустимост – порок, непреодолим чрез извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране следва да се посочи и преклудираната от пряко прикрепената към отказа от иска сила на пресъдено нещо възможност за ищеца да предяви същия иск, за същото вземане и на същото основание срещу ответника [фирма]. Лишено от основание в закона е и становището на ответника по молбата за отмяна, аргументирано с чл.141, ал.6 ТЗ и обвързващото съда, по силата на сочената норма, изявление за отказ от иска на К.Д., като вписан в Търговския регистър, към правно релевантния момент, управител на [фирма]. В хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК осъществените от съда в инстанционното производство процесуални действия не са елемент от фактическия състав на визираното отменително основание, поради което процесуалната им законосъобразност не е предмет на извършвания от ВКС извънреден извънинстанционен контрол, подчинен на изчерпателно и лимитивно изброените от законодателя основания, в който см. е и формираната задължителна практика. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за правно ирелевантен за изхода на делото спорния в доктрината въпрос дали в приложното поле на чл.141, ал.6 ТЗ попадат освен материалноправните търговски отношения и процесуалноправните отношения, независимо от специалната регламентация в процесуалния закон, на която същите са подчинени, поради което не се произнася по същия. Молбата за отмяна следва да бъде уважена на заявеното главно отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което изключва да е налице задължение за състава на касационната инстанция да се произнесе по въведеното евентуално отменително основание по чл.303, ал.1,т.2, изр.4 и т.3 ГПК. Своевременно претендираните от молителя деловодни разноски, направени в настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по същество на спора, съгласно т.4 на ТР № 6/2012 от 06. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което съставът на ВКС,ТК не се произнася по отговорността за същите. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 1066 от 01.06.2015 г., допълнено с определение № 2819 от 03.08.2015 г., двата съдебни акта постановени в.гр.д.№784/2015 год., по описа на с.с.. ВЪРЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора във въззивното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: