Р Е Ш Е Н И Е   №549   гр.София, 18 декември   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                         ПАВЛИНКА ПАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 629/2009 година     Производството пред ВКС е образувано по искане от защитника на осъдения Е. Б. А. за възобновяване на внохд № 87/2009 год. на Смолянския окръжен съд, отмяна на постановеното по това дело решение № 81 от 16.ІХ.2009 год. и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. Оплакванията са за допуснати процесуални нарушения – неправилно задържане на А. под стража; неучастието на негов защитник при въззивното разглеждане на делото; недопускане в същото производство на поискани писмени доказателства; липса на произнасяне от въззивния съд по доводите в подкрепа на въззивната жалба – както и за допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на А. за престъпление, извършено при опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” НК. В съдебно заседание осъденият и служебният му защитник поддържат жалбата, преценена от прокурора за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 65 от 23.VІ.2009 год. по нохд № 118/2009 год. на Чепеларския районен съд, Е. Б. А. е признат за виновен в това, че действайки при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” НК е извършил на 12.ІІ.2009 год. от строителен обект на ул.”Васил Дечев” в гр. Ч., Смолянска област, кражба на 80.10 линейни м ел.кабел и на 1.68 кг меден проводник с обща стойност 240,54 лева, собственост на „Тандем-Инвест”ООД, като за деянието е използвал техническо средство/клещи/ и отнетите движими вещи не са се намирали под постоянен надзор, за което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и 4 и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим с приспадане на предварителния арест от 12.І.2009 год. По обвинението, деянието да е извършено при условията на опасен рецидив и по б.”б” на чл.29, ал.1 НК, А. е оправдан. С решението по делото, чието възобновяване се иска, горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Не са допуснати процесуални нарушения при вземането в досъдебното разследване на мярка за неотклонение задържане под стража с оглед на чл.63, ал.2, т.1, предл.второ НПК. Не е ясно, какво подалият искането за възобновяване защитник на А. , участвал в същото качество и пред въззивния съд, е целял да установи с употребения в искането израз, че „на практика и юридически” пред този съд „делото е проведено като при липса на защитник”. Не е основателно възражението за нарушаване правото на А. да представи пред въззивния съд доказателства. В проведеното на 14.ІХ.1999 год. пред окръжния съд съдебно заседание, защитникът на А. е поискал да бъде изискано и приложено като доказателство нохд № 165/2006 год. на Чепеларския районен съд, решено с влязло в сила на 15.ІІ.2007 год. споразумение. Това искане въззивният съд основателно е отхвърлил, тъй като целта му е била не друга, а да се установи неправилното осъждане на А. по това дело за кражба, извършена при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК. Дори твърдението на защитника да е вярно и престъплението, предмет на посоченото дело, да не е било извършено при условията на б.б.”а” и „б” на чл.29,о ал.1 НК, постановеният по него съдебен акт е в сила с произтичащите от това последици, включително за правното квалифициране на последващото деяние. Основателно е възражението за произнасяне от въззивния съд само по довода на А. и защитника му за явна несправедливост на наказанието без произнасяне по този срещу квалифицирането на извършената от А. кражба при условията на чл.29, ал.2, б.”а” НК, но макар това процесуално нарушение да е налице, то не дава повод за възобновяване на наказателното дело. Както пред въззивния съд, така и сега, защитникът на А. е искал промяна в правната квалификация на извършената от него кражба, следвайки неправилното си разбиране, че употребения в чл.29, ал.1, б.”а” НК израз „не по-малко от една година” включва и „една година”. В контекста на цялото изречение, обаче, въпросният израз има друго значение и то е, че за да бъде престъплението квалифицирано като извършено при опасен рецидив, деецът трябва преди това и в сроковете по чл.30 НК, да е извършил като пълнолетен тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК умишлено престъпление, за което да е получил наказание не по-малко от 1 година лишаване от свобода, т.е. наложеното за предходното престъпление наказание трябва да е под този срок, но не и равен на него.   С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 във вр. с чл.426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на Е. Б. А. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд № 87/2009 год. на Смолянския окръжен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: