О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 149 Гр. София, 12.04.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4101 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 14688 от 20.08.2021 г., подадена от Столична община, представлявана от Кмета Й. Ф. чрез главен юрисконсулт В. Дъбов, срещу въззивно Решение № 862 от 19.07.2021 г. по в.гр.д.№ 4205/2020 г. на Софийски апелативен съд. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. Ответникът по касация Д. П. Б. не е подал отговор. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, апелативният съд е частично е отменил Решение № 260 234 от 28.09.2020 г. по гр.д.№ 10835/2018 г. на Софийски градски съд, І-13 състав и касаторът е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на ответника по касация сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, получени при травматично увреждане от падане поради неравност на тротоарна площ, настъпило на 04.05.2018 г., както и сумата 414,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законни лихви върху всяка от главниците до окончателното им изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, като в тази му част въззивният акт е влязъл в сила при условията на чл. 296, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела. Размерът на цената на иска по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди възлиза на сумата 414,80 лв., която не надхвърля минималния праг за допустимост на касационното обжалване. По тази причина касационната жалба, в частта й, с която се атакува произнасянето по този иск, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на произнасянето по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от фактическа страна е прието за установено, че вечерта на 04.05.2018 г. ищецът се прибирал към дома си и на не добре осветено място се спънал в стърчащ капак на шахта по тротоара, в резултат от което паднал. Получил травматично увреждане – счупване на Мезоньов на лявата подбедрица, изразяващо се във фрактура в горната трета на малкопищялната кост, вътреставна фрактура на задния малеол на голямопищялната кост, разкъсване на връзки в глезенната става и разкъсване на мембрана интеросея. Съгласно СМЕ такава комплексна фрактура може да се получи при спъване в неравна повърхност по време на опорната фаза на походката по описания от ищеца начин. При фактическата обстановка, приета за установена въз основа на анализа на събраните доказателства, от правна страна е прието, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, представляващ основание за ангажиране отговорността на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди. То се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като са съобразени следните обстоятелства: възрастта на ищеца към момента на инцидента (44 г.); вида, естеството и тежестта на получената комплексна травма; продължителността на лечебно-възстановителния период, през който се е наложило ищецът да се подложи на две операции и последвала рехабилитация; необходимостта от поставяне на импланти; ползването на помощни средства след операцията; изпитваните от него болки и страдания (по-интензивни по характер непосредствено след първата операция и при натоварване на крайника); обстоятелството, че ищецът е разчитал на чужда помощ в периода на възстановяването си; обстоятелството, че в зоната на травмата се е натрупал осификат в резултат на осифициращ хематом, който може да създаде допълнителен дискомфорт и да се наложи допълнително лечение; неминуемо негативното въздействие върху психиката на ищеца и конкретните икономически условия към датата на инцидента. Прието е, че сумата 30 000 лв. е справедливото обезщетение за неимуществени вреди в случая. Заявеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване е намерено за неоснователно. Освен че не са доказани обстоятелствата, релевирани в тази връзка (неадекватно поведение на ищеца поради избор на неподходящи обувки, скорост на движение и липса на внимание), прието е че никое от тях само по себе си не представлява неправомерно поведение и поради това не е налице основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В изложението към касационната жалба касаторът формулира питания (т. І.1 и т. І.2), които обобщени се свеждат до правния въпрос за приложението на принципа на справедливост при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По този въпрос разрешението на въззивния съд следва да се съпостави с постановките на ППВС № 4/1968 г., което налага касационното обжалване да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставен е и въпрос по приложението на чл. 266 ГПК („Допустимо ли е във въззивното производство по ГПК от 2007 г. /по реда на ограничения въззив/ въззивният съд да допусне преразпит на свидетел – доказателство, поискано с въззивната жалба, ако жалбоподателят не е поискал от първоинстанционния съд поправка на протокола, обективиращ разпита на свидетеля, нито е поискала неговия преразпит от първоинстанционния съд ?”), който по своята същност обективира оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила. По тази причина не представлява основание за допускане на обжалването, а основание от кръга на регламентираните с чл. 281, т. 3 ГПК, по наличието на което ВКС ще се произнесе с решението си. При допускане на обжалването страната – касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 600 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Столична община срещу частта от въззивно Решение № 862 от 19.07.2021 г. по в.гр.д.№ 4205/2020 г. на Софийски апелативен съд, с която съдът се е произнесъл по иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 414,80 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4101/2021 г. по описа на ВКС, Второ г.о. в същата част. В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от връчването на препис от акта на касатора. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 862 от 19.07.2021 г. по в.гр.д.№ 4205/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която (след частично отменяване на първоинстанционното Решение № 260 234 от 28.09.2020 г. по гр.д.№ 10835/2018 г. на Софийски градски съд, І-13 състав) е постановено осъждането на Столична община на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД да заплати на Д. П. Б. сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, получени при травматично увреждане от падане поради неравност на тротоарна площ, настъпило на 04.05.2018 г. На касатора Столична община, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Дъбов, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 (шестстотин) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за внасяне на държавната такса. В тази част определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: