7 Р Е Ш Е Н И Е № 310 Гр. София, 10 юли 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИДИЯ СТОЯНОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................. и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев ............................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 882 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия И. Л. Г., чрез служебния му защитник адвокат З. Р.-К., и на подсъдимия С. Е. Р., чрез адвокат В. С. В., против нова присъда № 44 от 27.02.2012 год. по в.н.о.х.д. № 12/ 2012 год. на Софийски окръжен съд, с искания за нейната отмяна и оправдаването на подсъдимите по повдигнатите им обвинения за кражба. В касационната жалба адвокат Р.-К. извежда довод за недоказаност на обвинението. Процесуално нарушение съзира в начина на изготвяне на протокола за оглед на местопрестъплението, който бил негоден за доказателствено средство. В изготвената от адвокат В. С. В. жалба се сочи, че въззивният съд не бил извършил обективен, всестранен и пълен анализ на всички доказателства по делото, което е довело до неправилни фактически и правни изводи за авторството на престъплението. Присъдата почивала на предположения, тъй като не било ясно въз основа на кои доказателства съдът е приел за доказан предметът на престъпление, след като е изключил протокола за оглед, а имало противоречия и между свидетелските показания. Касаторите се позовават на всички касационни основания, предвидени в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Подсъдимият И. Л. Г. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият служебен защитник подновява касационните доводи и настоява за неговото оправдаване или алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане. Твърди, че деянието е несъставомерно, тъй като събраните по делото доказателства не обуславят категоричен извод за авторството. Допуснатите в хода на досъдебното производство процесуални нарушения довели до нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина и ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Съдът не изследвал обективно, всестранно и пълно целия доказателствен материал. Подсъдимият С. Е. Р. също не взема становище пред Върховния касационен съд. Защитникът му поддържа касационните основания и направените искания. Твърди, че обвинението не било безспорно доказано и присъдата била постановена въз основа на предположения. Процесуалните нарушения обективира с довод за неосъществен обективен и прецизен анализ на целия доказателствен материал. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите на двамата подсъдими за неоснователни и пледира да бъдат оставени без уважение. Извежда съждение, че окръжният съд е извършил самостоятелна оценка и анализ на доказателствата и по несъмнен начин е установил авторството на деянието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда от 27.02.2012 год. по в.н.о.х.д. № 12/ 2012 год. Софийският окръжен съд, Наказателна колегия, 2 въззивен състав, отменил изцяло присъда № 34 от 30.09.2011 г. по н.о.х.д. № 197/ 2010 г. на Районен съд - гр.Елин Пелин и признал подсъдимите И. Л. Г. и С. Е. Р. за виновни в това, че на 01.11.2009 година в местността „В. р.”, землището на с.Ч., С. област, след предварителен сговор помежду си и с Г. Б. С., чрез използване на МПС – лек автомобил „Форд Мондео” с д.к. [рег.номер на МПС] и техническо средство – клещи, отнел от владението на [фирма] – гр.С., чужди движими вещи – 2 бр. акумулаторни батерии “Start” 180 Ah, 12 V, 1200 A на стойност 469,80 лв. и 80 литра нафта на стойност 145,60 лева, всичко на обща стойност 615,40 лв. без съгласието на съответното длъжностно лице, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен и деянието е извършено при условията на опасен рецидив за подсъд. И. Г., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК наложил на подсъдимия И. Л. Г. наказание от три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, а на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК наложил на подсъдимия С. Е. Р., наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като оправдал двамата подсъдими по обвинението им по чл. 20, ал. 2 НК. Окръжният съд, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, наложил на подсъдимия И. Л. Г. едно общо най-тежкото наказание измежду определените му по н.о.х.д. № 43/2011 г. на Районен съд - гр.Елин Пелин, по н.о.х.д. № 11415/2011 г. на Софийски районен съд, по н.о.х.д. № 121/2011 г. на Районен съд – гр.Елин Пелин и по настоящата присъда, в размер на три години лишаване от свобода и определил, на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС това общо наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим. Приспаднал, на основание чл. 25, ал. 3 от НК, изтърпяната част от наложените наказания по отделните осъждания. В тежест на всеки един от подсъдимите възложил съответната част от разноските по делото, в размер на 67,93 лева. Третият деец - Г. Б. С., сключил споразумение по същото дело и бил разпитан пред първоинстанционния съд като свидетел. Неоснователно е твърдението на касаторите за допуснати съществени процесуални нарушения. Протоколът за оглед на местопрестъплението, за който защитата на подсъдимия И. Л. Г. твърди, че е процесуално негоден и е довел до неправилни изводи за извършеното престъпление и неговото авторство, всъщност е бил изключен от доказателствения обем по делото. Това съждение изрично е било отбелязано от въззивния съд на стр. 7 от мотивите към новата осъдителна присъда. Заради липсата на отбелязване в протокола на лицето, което го е съставило и констатираното още от районният съд нарушение при участието на второто поемно лице (свид. М. М.), доказателствените изводи на въззивния съд не обхващат резултатите от протокола за оглед. Процесуалните пропуски при изготвянето на акта не засягат съдебните съображения по приетите за доказани факти. Когато съдът изрично изключи от доказателствената маса по делото един или няколко доказателствени източници, процесуалните нарушения при тяхното изготвяне не могат да накърнят процесуалните права на признатия за виновен подсъдим. Соченото от защитата процесуално нарушение не е опорочило правилната оценка на доказателствените факти, очертаващи задружно извършеното престъпление и неговото авторство. Резултатите от огледа са били изведени с помощта на други доказателствени средства – от показанията на свид. Г. И., К. Ч., Г. С. и Ц. Ц., които са установили по непротиворечив начин местата на изоставяне на четирите напълнени с открадната нафта туби и отделно двете акумулаторни батерии, свалени от товарен автомобил, заедно с още четири други празни туби. Въззивният съд е подложил на внимателна и задълбочена преценка гласните доказателствени средства, събрани по делото, съобразявайки се с обстоятелството, че дейците не са заварени на местопрестъплението. Фактите по осъществяване на намисленото престъпление, частичната реализация на предварително сговореното и причините, довели до изоставяне на откраднатите вещи подробно и аргументирано са били изведени от показанията на свидетеля Г. С., очевидец на деянието, за когото наказателното производство е приключило с влязло в сила споразумение за същото престъпление. Неговите изложения логично са били съпоставени на показанията на свидетелите М. В. и А. Я., повикани за съдействие от подсъдимия С. Р. непосредствено след довършване на изпълнителното деяние. Обсъждайки доказателствените източници в тяхната взаимна връзка и зависимост, въззивният съд е успял да изведе поредицата от логично следващи събития, несъмнено посочващи подсъдимите за автори на инкриминираното престъпление. Разкрил е бягството на тримата дейци от местопрестъплението, невъзможността на подсъд. Р. да приведе в движение своя автомобил, поради липсата на автомобилния ключ у него и нуждата от помощ за привеждане на возилото в движение, заради което пристигнали свидетелите М. В. и А. Я. в необичайния нощен час. Несъстоятелно е твърдението на защитата на подсъдимия Г., че акумулаторните батерии били собственост на „А. О., вместо на [фирма], както е прието с присъдата. За това неправилно съждение е ползвана фактура от 14.10.2009 г., издадена между двете дружества, за покриване на щети на пострадалото юридическо лице, натоварено с поддръжката на магистралния участък от фирмата-охранител: [фирма]. Писменият документ не касае разглежданото престъпление. Внимателният прочит на делото не може да породи съмнения за действителния пострадал при деянието от 01.11.2009 г. Очевидна е и невъзможността да бъдат ползвани и други цитирани в касационната жалба документи, издадени преди разглеждания случай. Въззивният съд е изследвал обективно, всестранно и пълно целия доказателствен материал. Показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и на приобщените чрез прочит, са били взети предвид според точния смисъл на разказаното. Не се откриват процесуални нарушения, свързани с доказателствения анализ. Действителната фактическа обстановка не е изопачена и съответства на факти, приети за установени по делото. Отсъствието на конкретни доводи от касаторите не предполага излагането на допълнителни правни съображения по направеното твърдение за наличие на процесуални нарушения. Част от изложените в касационните жалби доводи сочат на необоснованост, която не представлява касационно основание за преценка на въззивния съдебен акт. Фактите, конкретизиращи извършеното престъпление и приети за доказани от въззивния съд, не подлежат на касационна проверка. Изведеният от касаторите довод за допуснато нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, е основателен, но не по изложените в касационните жалби съображения. С присъдата си въззивният съд е приел за доказана повдигнатата още на досъдебното производство правна квалификация на деянието кражба, извършена при предварителен сговор, чрез използването на моторно превозно средство и на техническо средство, като само за подсъдимия И. Л. Г. са налице условията на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК. Съдът е пропуснал да съобрази, че отнетите от снегопочистващ и опесъчаващ товарен автомобил марка „М.” с д.к. [рег.номер на МПС] две акумулаторни батерии „Старт”, 180 Ah, 12 V и 1200 A били намерени на около 20 метра от базата, в канавка на пътя, докато четирите пълни с нафта туби са били открити на около 50 метра от оградата на същата база, но в срещуположна посока. Предметът на престъпление не е могъл да попадне под трайната фактическа власт на крадците. Материалите по делото разкриват, че тримата дейци са успели да отнемат чуждите вещи – акумулатори и гориво, без да са настъпили вредоносните последици от тяхното деяние. Шумът от преминаващ мотоциклет, лаят на кучетата и незабавното известяване на охранителната фирма са сред причините, спрели кражбата във фазата на опита. За да не бъдат заловени, тримата дейци се разбягали, изоставяйки краденото имущество в непосредствена близост до местопрестъплението. Отсъства доброволен отказ по смисъла на чл. 18, ал. 3 от НК. Престъплението кражба следва да бъде преквалифицирано в опит по чл. 18, ал. 1 от НК и за двамата подсъдими. Преквалифицирането на престъплението и необходимостта от изменение на обжалваната присъда не налагат задължителна промяна в наказанието. Определените с въззивния съдебен акт наказания от три години лишаване от свобода – на подсъдимия Г. и от една година лишаване от свобода – на подсъдимия Р., са присъдени в минималния размер, предвиден в закона за съответното по-тежко квалифицирано престъпление спрямо основния състав на кражбата. Макар и спряло във фазата на опита, изпълнителното деяние е прекъснато към неговия край и не са настъпили целените от дейците обществено-опасни последици. Престъплението не разкрива необходимост от приложение на нормата на чл. 58 от НК, тъй като степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено очевидно не представят минимално предвидените наказания за несъразмерно тежки на стореното. Санкциите съответстват на тежестта на извършеното деяние, на степента на обществена опасност на подсъдимите и на целите по чл. 36 от НК. Отсъства необходимост от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, за което в жалбите липсва и убедителна аргументация. Не се откриват и изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да наложат самостоятелното приложение на института по чл. 55 от НК и без зависимостта му от чл. 58 от НК. Определеният първоначален строг режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия И. Л. Г. в затвор съответства на заложените предпоставки по чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Правилно е приложен институтът по чл. 66 от НК, който може да способства предупредително и преди всичко – поправително спрямо подсъдимия С. Е. Р. към спазване на законите и на добрите нрави. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда от 27.02.2012 год. по в.н.о.х.д. № 12/ 2012 год. на Софийски окръжен съд, Наказателна колегия, 2 въззивен състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия И. Л. Г. престъпление в опит по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и извършеното от подсъдимия С. Е. Р. престъпление в опит по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Оставя в сила присъдата в останалата й обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.