Р Е Ш Е Н И Е № 378 гр. София, 12 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1385 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от подсъдимия И. Р. В. срещу присъда №49 от 12.06.2014 г., постановена по ВНОХД №79/2014 г., по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив, с което е отменена присъда №327 от 15.10.2013 г., постановена по НОХД №7585/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив и подсъдимият В. е признат за виновен в това, че за периода от 12.06.2012 г. до 25.06.2012 г. в [населено място], на бензиностанция /име/- [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице „домакин- шофьор“ при Община [населено място], е присвоил чужди движими вещи- 241, 44 литра гориво, на обща стойност 606, 76 лева, собственост на Община [населено място], връчени му в това качество да ги пази и управлява, като на основание чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК го е осъдил на две години „лишаване от свобода“, като е отложил на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на това наказание за срок от четири години и го е лишил от право да заема държавна и обществена длъжност „домакин“ за срок от две години. С присъдата подсъдимият В. е осъден да заплати на Община [населено място] и сумата от 606, 76 лева- претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, както и на основание чл.189, ал.3 НПК разноски по водене на делото общо в размер на 590 лева. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е анализирал събраните в хода на производството доказателства, като не е кредитирал изцяло показанията на свидетелката Ч. и не ги е ценил, в частта им, в която тя твърди, че винаги при зареждане на гориво и ползване на карта за това се проверява номера на автомобила, който се използва за зареждане. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че гориво е поставяно в туби, а не в резервоара на служебния автомобил и неправилно е преценено, че в случая същото е присвоено от подсъдимия. Оспорват се изводите на решаващия съд по отношение на обстоятелството, че подсъдимият е зареждал гориво в туби по заръка на кмета на Община [населено място], както и това, че неправилно съдът е приел, че е налице присвояване, без да са били установени липси на вещи- поверени на подсъдимия да пази. В касационната жалба се поддържа и оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че постановяването на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия В. не почива на вярно установени факти. При условията на алтернативност се прави се релевират и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се поддържа, че то е завишено, независимо, че изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. На тези основания се правят алтернативни искания за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд или за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отново оплакванията, отразени в нея. Моли да бъде уважена. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивният съд е направил правилен анализ на доказателствените материали и е направил верни фактически и правни изводи. Законосъобразно е приел, че състава на престъплението по чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 НК е осъществен от обективна и субективна страна и справедливо е определил наказанието на подсъдимия В.. Поддържа, че правилно е уважен и приетия за съвместно разглеждане граждански иск. На тези основания предлага атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият В. моли за справедливост и предлага да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съд прецени, че въззивната инстанция е анализирала правилно доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство и вярно е установила важните за изхода на делото факти. Правилно съдът е анализирал събраните гласни доказателства и ги е съотнесъл към изготвените по делото експертизи и приобщените веществени доказателства. Вярно е приел, че подсъдимият В. е заредил на инкриминираните дати гориво, като е осъществил това чрез използване на предадената му във връзка със службата му карта. Касационният съд не възприе оплакванията, отразени в жалбата, че съдът е трябвало да кредитира показанията на свидетелката Ч. изцяло, както и незаконосъобразно за ценени показанията на свидетеля З.. Законосъобразно въззивният съд не е ценил в цялост показанията на Ч.. Правилно не ги е ценил в частта им за за това, че при зареждане на гориво и ползване на карта за това в бензиностанцията винаги се проверява контролния номер на зареждания автомобил. Вярно съдът е отчел, че в тази част, казаното от свидетелката, противоречи на показанията на свидетелите П. и Т. (полицейски служители възприели зареждане с гориво при използване на картата в момент, когато подсъдимият не е бил с управлявания от него служебен автомобил), на показанията на свидетелката Г. (възприела същото) и отчасти на обясненията на В., който дава информация за зареждане на гориво в туби, по поръчение на свидетеля З.. Показанията на тази свидетелка се опровергават и от приложените по делото веществени доказателства, в които се съдържа запис от охранителна камера, в която се вижда, че подсъдимият е зареждал гориво след като е бил в бензиностанцията с управляван от него частен автомобил. При тези доказателства правилно въззивният съд е преценил, че показанията на свидетелката Ч. не трябва да бъдат кредитирани в тази им част, като е приел, че същите се опровергават от множество други годни доказателствени източници. Законосъобразно съдът е кредитирал показанията на свидетеля З. по отношение на това, чия е била инициативата за наливане на горивото в туби при използване на картата. Правилно в тази им част не са ценени обясненията на подсъдимия. Действително двата доказателствени източника си противоречат по отношение на това обстоятелство, но доколкото липсват каквито и да е документални или други следи на В. да е било наредено от кмета на Община Садово извършването на описаните от него действия и свидетелят категорично отрича даването на такова нареждане, то правилно обясненията са приети за защитна версия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че мястото на извършване на продължаваното престъпление е извън [населено място], на сравнително отдалечена бензиностанция, което е допълнителен аргумент да се приеме, че подсъдимият е предприел действия, които да гарантират, че действията му няма да бъдат възприети от негови колеги или съграждани. На тези основания касационната инстанция прие, че въззивният съд законосъобразно е ценил оспорените доказателствени източници и правилно е приел, че подсъдимият сам, по своя инициатива, е присвоил горивото, предназначено за служебния му автомобил. Не може да бъде възприето и оплакването, че отсъствието на констатирани липси на повереното на В. имущество е пречка за постановяването на осъдителен съдебен акт. Действително няма доказателства да са установени такива липси, но това не може да бъде основание да не бъде носена наказателна отговорност при осъществяване на състава на престъплението. Съществуват множество доказателства, установяващи действията на подсъдимия и конкретно това, че той е използвал предадената му карта, за да зареди гориво не в служебния автомобил, което е основание да се прецени, че отразените в обвинителния акт съставомерни факти са установени и доказани. Не на последно място трябва да бъде отчетено и това, че отсъствието на т. нар. „липси“ се дължи и на обстоятелството, че в общинската документация е заложен нереално висок разход на управлявания от подсъдимия служебен автомобил. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и атакуваната присъда не трябва да бъде отменена на това основание. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон При внимателно запознаване с касационната жалба и допълнението към нея може да бъде направен извод, че в тези процесуални документи липсват оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Доколкото касационата проверка е ограничена до пределите, очертани в чл.347 НПК и границите й зависят от конкретните касационни основания, съдът прие, че не трябва да прави цялостен преглед на законосъобразното приложение на материалния закон по делото. Този извод следва от обстоятелството, че в производството пред касационната инстанция липсва служебно начало и при отсъствието на конкретни възражения по отношение на атакувания съдебен акт трябва само да бъде посочено това, че с него правилно е приложен материалния закон. Ето защо липсва основание въззивната присъда да бъде коригирана във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция прецени, че правилно като смекчаващи отговорността на подсъдимия В. обстоятелства са ценени чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, семейното му положение и трудовата му заетост. Законосъобразно съдът не е отчел съществуването на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанието на подсъдимия В. е определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, като същото е отмерено на две години „лишаване от свобода“. Законосъобразно е наложено и по- лекото наказание „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“ за същия срок и не е наложено предвиденото в разпоредбата на чл.201 НК факултативно наказание „конфискация“. Правилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и е отложил изпълнението на наложеното основно наказание за срок от четири години, като е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за отлагането му и същото не бил могло да застраши постигане на целите на чл.36 НК. Законосъобразно е определен и срока на отлагането. Доколкото липсват конкретни оплаквания по отношение и на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК съдът не намира за необходимо да излага пространни мотиви защо приема наказанието за справедливо, като единствено ще посочи, че същото отговаря на обществената опасност на деянието и дееца, съответно е на тежестта на извършеното престъпление и категорично не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Ето защо касационният прецени, че атакувания въззивен съдебен акт не трябва да бъде отменен или изменен, а определеното на подсъдимия В. наказание не трябва да бъде редуцирано. По граждански иск: При този изхода на делото правилно уважен предявения срещу подсъдимия граждански иск в неговия пълен размер. Налице са всички законови предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на подсъдимия В., с оглед репариране на причинените в резултат на престъплението имуществени вреди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №49 от 12.06.2014 г., постановена по ВНОХД №79/2014 г., на Окръжен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.